Решение № 1236 от 14.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. ВЕ.ко Търново, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100454 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК , вр. с чл. 558,ал.7 от КЗ , вр. с чл.45 от ЗЗД , вр. с чл. 86 от ЗЗД

Ищецът Гаранционен фонд гр.София твърди, че по ч.гр.д.№ 1538/2025 г. на РС Лом е издадена заповед за изпълнение срещу ответника , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Посочва, че по щета № ***/10.01.2024 г. изплатил на увреденото от ПТП лице обезщетение за имуществени вреди в размер на 1743,51 евро. Заявява, че вината за ПТП е на ответника, както и че той е управлявал лекия си автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че въпреки отправената покана към ответника да възстанови изплатеното обезщетение, той не сторил това. Моли съда на основание чл. 558,ал.7 от КЗ , вр. с чл.422,ал.1 от ГПК да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 1743,51 евро главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Н. от **АК поддържа иска. Претендира разноски.

Ответникът Е. П. Ц. в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.Н. от **АК, с 1 който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адв.Н. прави искане за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и приложените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. е настъпило пътно-транспортно произшествие между л.а. "***" ***с рег.№ *** управляван от Е. П. Ц., лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от А. Н. Д. и товарен автомобил „***“ с рег.№ *** с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, при което водачът на лекия автомобил „***“ удря в задната част спиращия на отбивката товарен автомобил, вследствие на което навлиза частично в съседната пътна лента и се сблъсква с лекия автомобил „***“ , като реализира ПТП с материални щети. Това се установява от приетия констативен протокол за ПТП № ***г. На Е. П. Ц. са съставени АУАН и са издадени две наказателни постановления. С НП № ***/21.04.2024 г., влязло в законна сила на 30.01.2025 г. е наложено административно наказание глоба за това, че не е сключила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , с което е нарушила чл. 483,ал.1,т.1 от КЗ и НП № ***24.01.20124 г., влязло в законна сила на 30.01.2025 г. за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП – не се движи на такова разстояние от движещото се преди нея МПС, че да може да избегне удар в него, когато намали рязко скоростта, или спре. Видно от справка от базата данни на ГФ, застраховката „ГО“ за лекия автомобил на ответника е прекратена на 3.01.2024 г. По заведената щета № ***/10.01.2024 г. пред ГФ е определено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3410 лева, което е изплатено според приетото авизо за превод на 8.04.2024 г. На 5.10.2024 г. е отправена покана от ГФ до Е. Ц. за възстановяване на платената от ГФ сума, но не се спори, че такова не е последвало.Поискана е и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1538/25 г. по описа на РС Лом, съдържащо се в електронен вариант в ЕИСС за сумата от 3410 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 177.97 лева разноски , от които 57.97 лева заплатена държавна такса и 120 лева юрисконсултско възнаграждение. От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че сумата в размер на 3410.00 лв. /1743.51 2 евро/ е заплатена пo банкова сметка с титуляр Н. Д. Н. в „Уникредит Булбанк“ АД.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. От заключението по САТЕ се установява, че ПТП е резултат от грешки в управлението и преценката на водача на л.а. „***", който не е осигурил необходимата дистанция и не е поддържал правилна траектория на движение спрямо предходното МПС, което е довело до последователнитс удари.

Описаните и документирани увреждания пo участващите в произшествието моторни превозни средства кореспондират с механизма на ПТП, отразен в материалите по делото и с установената динамика на протичане на процесното произшествие. Въз основа на извършения анализ на обективните данни, определената средна пазарна cтoйнocт на л.а. „***" към датата на произшествието -9.01.2024 г. и прилагането на процента на увреждане 70%, определен oт Гаранционния фoнд, експертизата изчислява стойностга на щетата в размер на 3410 лева- 1743,51 евро. Получената стойност кореспондира с тази, определена от Гаранционния фонд и отразена в материалите по делото. Двете стойности съвпадат пo размер и са в пълно съответствие с приложената методика и фактическите данни пo делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу длъжника. Съгласно чл. 557,ал.1,т.2, б."а" от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, когато ПТП е настъпило на територията на Р България или на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застраховатЕ.те е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След извършване на плащането според разпоредбата на чл.

3

558 ,ал.7 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви , както и разходите за определянето и изплащането му и за него възниква правото да предяви регресен иск срещу причинителя на вредата за тези суми. Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше пълно и главно да установи основанието и размера на претенцията си , като докаже, че при управление на МПС ответникът е причинил виновно вреди в резултат на извършено от него противоправно деяние, причинната връзка между деянието и претърпените вреди , липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на събитието и заплащане на сумата претендирана от ищеца на увреденото лице. От анализа на правно-релевантните доказателства по безспорен начин се установи, че на 9.01.2024 г. ответникът е причинил ПТП, вина за което носи той, според приетото и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано заключение на вещото лице по САТЕ. Доказа се, че ответникът не е имал сключена валидна застраховка «ГО» към момента на ПТП, поради което след получаване на преписката по заведената щета от увреденото лице, Гаранционен фонд е оценил и изплатил обезщетение в размер на 3410 лева за причинените по автомобила му имуществени вреди.

Заключението на САТЕ категорично сочи, че стойността е правилно определена, а заключението на ССчЕ доказва, че ГФ е изплатил по сметка на увреденото лице претендираната сума. Налице са всички предпоставки относно предявяване на регресния иск от ищеца, който доказа основанието и размера на претенцията си, поради което иска следва да се уважи, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3410 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410ГПК по ч.гр.д.№ 1538/2025 г. на РС Лом. Следва да се присъдят и направените по делото разноски , които в исковото производство възлизат на 29,64 евро заплатена ДТ, 210 евро депозит за особен представител, 250 евро депозит за ВЛ по САТЕ и 100 евро депозит за ВЛ по СсчЕ, както и определеното от съда юк възнаграждение от 100 евро, на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо 689,64 евро. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство от 91 евро.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. П. Ц. с ЕГН ********** от *** ДЪЛЖИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , гр. София ,ул. "Граф Игнатиев" №2,ет.4 сумата от 1743,51 / хиляда седемстотин четиридесет и три евро и 51 цента/ главница, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № № ***/10.01.2024 г. , ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението- 18.07.2025 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410ГПК по ч.гр.д.№ 1538/2025 г. на РС Лом.

ОСЪЖДА Е. П. Ц. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , гр. София ,ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 сумата от 689,64 / шестстотин осемдесет и девет евро и 64 цента/ разноски в исковото производство и сумата 91 / деветдесет и едно / евро разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване, пред ВЕ.котърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ВЕ.ко Търново: _______________________ 5