Решение № 609 от 30.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Кърджали, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20235140100748 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове по чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Ищецът Я. А. Я., твърди, че 20.11.2022 г. в гр. К., управлявал личният си автомобил „Л. л.“ с ДК № К **** ВН, като се придвижвал по ул. „П. м.“, в посока от завод „О.“ към центъра на града. Твърди, че на кръстовището на ул. „П. м.“ и ул. „М.“, движещият се по ул.

„П. м.“ в срещуположна посока лек автомобил марка „О. м.“, с ДК К **** ВА управляван от Е. Н. М. от гр. К. предприема маневра завой на ляво, отнема предимството на правилно движещият се автомобил на ищеца и предизвиква ПТП. В следствие на ПТП са причинени три леки телесни повреди на ищеца изразяваща се в мозъчно сътресение без открита вътре черепна травма, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота; охлузване на кожата на лявата подбедрица, довело до болки страдания и кръвонасядане и охлузване на кожата на лявото коляно , довело до болки и страдания, които ищеца оценява и претендира като причинени неумуществени вреди в общ размер на 14 000 лв., ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата на деликта - 20.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на ПТП, а също така и обстоятелства и причините при които е настъпило същото. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника. Оспорва представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахованият в дружеството водач. Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП-то, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че пострадалият е могъл да забележи завиващият автомобил и при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност удар не би настъпил. Твърди се, че ударът е бил предотвратим и в случай, че пострадалият е шофирал 1 със скорост позволена и разрешена за конкретния пътен участък, а и съобразена със съответната пътна обстановка. Сочи, че ищецът при управлението на процесният автомобил и поради наличието на пешеходна пътека, при приближаването й е следвало да намали скоростта на движение на управляваното от него превозното средство, а и при необходимост е бил законово задължен да спре като при неизпълнение на тези законови задължения е съпричинил вредоносния резултат. Също така прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия и поради това, че е бил без поставен предпазен обезопасителен колан, поради което е допринесъл за настъпването на вредите. Сочи, че ищецът е управлявал лек автомобил „Л. Л.” с peг. № К **** ВН с несъобразена скорост с пътните и метеорологични условия на пътя и е загубил контрол над управляваното от него превозно средство, поради което е настъпило и произшествието, съответно ищеца като водач на превозно средство не се е съобразил с правилата за безопасност на пътя, както и не е спазил необходимата дистанция и не е в з е л предвид другия лек автомобил като реализираното пътнотранспортно произшествие е настъпило вследствие на виновни и противоправни действия на Я. А. Я.. Твърди наличие на независимо съизвършителство и съвина между водача на лек автомобил „Л. Л." и другия водач. Сочи, че вина за настъпване на процесното ПТП има и ищеца, който е управлявал лек автомобил „Л. л." със скорост, несъобразена с пътните и метеорологичните условия. Претендираното обезщетение се оспорва като завишено по размер. Оспорва искането за присъждане на законна лихва от посочената в исковата молба дата, като счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 497 от Кодекс за застраховането. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за безспорно доказано по делото обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „О. м.“, с Д К К **** ВА по валидно сключена застраховка ГО, с полици G0 ******, с валидност от 29.10.2022г. до 28.10.2023г. на ЗЕАД "Б. В. И. Г.".

От приетата по делото авто-техническа експертиза се установява, че ПТП-то на 20.11.2022 г. е настъпило при следния механизъм: лек автомобил „Л. Л.”, К **** ВН, управляван от Я. Я. се е движил в гр. К. по ул. „П. м.", с посока от гр. М. към кв. „В.", а лек автомобил „О. м.”, К **** ВА, управляван от Е. М. се е движил в противоположната на него посока, към гр.М. На кръстовището с ул. „М.”, л.а. „О.” извършва маневра „завой наляво", като отнема предимството на движещият се направо л.а. „Л.” и попада в габаритите му.

Траекториите им на движение се пресичат и л.а. „Л.” с предната си част се удря в лясната странична част (областта на вратите) на л.а. „О.". Съдът кредитира заключението на приетата авто-техническа експертиза като пълно, обективно и компетентно изготвено. От приетото заключение на авто-техническа експертиза и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ударът не е бил предотвратим, като ищецът е шофирал със скорост позволена и разрешена за конкретния пътен участък, като л.а. „О.” , управляван от Е. М. отнема предимството на ищеца и предизвикава ПТП. От приетото заключение на авто-техническа експертиза, се опровергават възраженията на ответника за съпричиняване на вредоностния резултат и наличие на съвина при настъпване на вредоносния резултат.

От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение и от заключението н а съдебномедицинската експертиза се установява, че при пътно-трансрпортно произшествие, станало на 20.11.2022 г. на Я. А. Я. е било причинено:охлузване на кожата в предната част на лявата половина на теменната облает на главата с размери 2/1,5 см.; кръвонасядане в областта на лявата колянна става с размери 5/6 см., в централната част на което кожата е охлузена на площ 2,5/1,5 см. ; охлузване на кожата с размери 1/1,5 см. по 2 предно-външната повърхност на лявата подбедрица, в горната й трета; сътресение на мозъка, наложило болнично лечение и наблюдение. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както се сочи в исковата молба.

Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице сочи, че на Я. А. Я. е било проведено болнично консервативно лечение с противооточни, обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни медикаменти.

Оздравителния процес по отношение на мозъчното сътресение е с продължителност около 3 седмици, в началото на който период пострадалият е имал средни по интензитет главоболие, световъртеж, гадене, светобоязън, които постепенно са намалявали и отзвучавали.

Продължителността на оздравителния процес по отношение на останалите травматични увреждания е бил с продължителност около 10 дни. Болките и страданията които е изпитвал пострадалият вследствие на тях са били с неголям интензитет. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент Я. А. Я. е в добро общо здравословно състояние, без последствия от травмите, получени при пътнотранспортното произшествие на 20.11.2022 г.

Вещото лице дава заключение, че предвид механизма на пътнотранспортното произшествие, травмите на Я. Я. могат да се получат и при поставен предпазен колан. Предпазният колан ограничава движението на тялото /торса/, като го придържа към седалката на автомобила, докато главата, шията и крайниците имат относително голяма свобода на движение. В случая ударът за л.а. „Л. л.” е челен. Ако ищецът не е бил с поставен предпазен колан, то биха възникнали по-тежки травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош, удряйки се в предното панорамно стъкло, волана или арматурното табло.

При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените изводи, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.

Пред настоящата съдебна инстанция от страна на ищеца са разпитани свидетеля М.

Я. /съпруга на ищеца/ и свидетеля В. Б. /без родство, колега на ищеца/.

От показанията на свидетеля М. Я., които съдът кредитира, тъй като се базират на преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищеца и които кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че непосредствено след процесното ПТП ищецът е имал световъртежи, гадене, главоболие, болки в гърдите, в корема и в левия крак, което е налож ило болничен престой от 3 дни, след което е изписан за домашно лечение с 12 дни болнични. Свидетелства, че след това Я. продължил да се усеща последици от ПТП-то, бил все още в шок и стрес, не искал да шофира, непрекъснато говорил само за катастрофата, станал черноглед. Свидетелства, че главата продължи ла да го боли, к а т о до момента също изпитвал болки, особено когато се влошавало времето.

Свидетелства, че стресът все още продължава, защото Я. не искал да пътува, било го страх както да бъде пътник, така и шофьор. Свидетелства, че поведението му след катастрофата се променило много, постоянно говорил за катастрофата, променили се отношенията му с децата, станал черноглед.

От показанията на свидетеля В. Б. /без родство/, които съдът кредитира, тъй като се базират на преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищеца и които кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява , че след катастрофата ищецът се е променил като характер. Преди катастрофата Я. бил весел, жизнерадостен, щастлив, обичал да пътува, често пътувал със семейството си до морето и обратно, но след претърпяното ПТП, рязко намалили пътуванията. Свидетелства, че ищеца се оплаквал от болки в главата, в крака, в коремната област, като до ден днешен все още получавал болки на тези места. Свидетелства, че след ПТП-то Я. се страхувал да шофира, 3 станал по-мрачен, по-затворен.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени поотделно и с всички други събрани по делото доказателства не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние на ищeцa и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ

Ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез предявяване на прекия иск против застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно същата правна норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ . Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение , само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.