Решение № 134 от 19.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ихтиман, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Б. Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200149 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по повод подадена жалба от С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, чрез адв. Д. С., против Наказателно постановление № 25-1204-001***/**.**.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения съответно по чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП са наложени на С. С. К. административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева/511,29 евро, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и глоба в размер на 150,00 лева/76,69 евро.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на административнопроизводствените правила.

В последното проведено открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв.

Д. С. е депозирана молба, с която сочи, че е липсвало умисъл в действията на жалбоподателя, тъй като движението на автомобили в аварийната лента е подвело жалбоподателя, че предвид извънредната ситуация, това е било позволено от полицейските служители, регулиращи движението в района. По отношение на второто вменено нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП сочи, че К. не 1 е създал никаква опасност за движението в конкретния случай. Адв. С. счита, че в обжалваното наказателно постановление (НП) не са ясно посочени и разграничени вменените две нарушения на К..

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро/ 150 лева.

Съдът, като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На **.**.2025 г., около 09:34 ч., на автомагистрала „Тракия“ (път А-1), в района на 26 км, в посока от гр. София към гр. Пловдив, жалбоподателят С. С.

К. управлявал лек автомобил „***********“ с рег. № СВ*****Н, собственост на „ЕМ ЕС СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 208140586.

Автомобилът на жалбоподателя навлязъл в лентата за принудително спиране (аварийната) лента на магистралата, тъй като трафикът в района на 26-ти км на магистралата в посока на движение от гр. София към гр. Пловдив бил интензивен - и в двете пътни ленти /активна и изпреварваща/ имало бавнодвижещи се колони от автомобили. Причината за струпването на автомобилите било възникнало пътнотранспортно произшествие в района на 25-ти км на магистралата в същата посока.

Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя било възприето от полицейските служители, които били изпратени да запазят местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група (ДОГ), която да извърши оглед – св. Б. С. Б. и св. К. И. П., които преценили, че е налице извършено нарушение.

Св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 4297***/**.**.2025 г. на жалбоподателя С. К. за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП в присъствието на св. П. – свидетел на нарушението, за това, че на **.**.2025 г. около 09:34 ч. на АМ „Тракия“ в района на 26 км., с посока на движение към гр. Пловдив, жалбоподателят управлявал „*************“ с рег. № СВ*****Н, собственост на „ЕМ ЕС СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 208140586, като в района на 25,900 км навлиза и се движи в лента за принудително спиране без да са налице предвидените от ЗДП обстоятелства (здравословни проблеми на водача и пътниците и техническа неизправност на МПС), като изпреварва образувалия се трафик вследствие на ПТП от дясната страна, с което създава непосредствена опасност за движението. Посочено е също в АУАН, че водачът е бил сам в автомобила.

Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като от жалбоподателя било снето и сведение за случая (л. 9 от делото), в което посочил, че е навлязъл и карал в аварийната лента, защото имал сделка с час при нотариус. В сведението жалбоподателят е посочил също, че е здрав и че автомобилът е технически изправен.

2

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511,29 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а за нарушение по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева/76,69 евро, на основание чл. 179, ал.

1, т. 5, предл. 5 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН, сведение от жалбоподателя, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. и П..

Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14307/15.11.2023 г. и Акт за встъпване в длъжност от 04.12.2023 г. /л. 10-14 от делото/ се установява, че АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказаха по безспорен начин виновно извършени нарушения по чл. 58, т. 3 и по чл. 41, ал.

1 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП (в ред. посл. изм. с ДВ, бр. 101 от 2016 г. – действала към датата на нарушението) забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева.

В конкретния случай не се установи, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране при наличие на някое от изключенията на горепосочената разпоредба - повреда на пътното превозно средство или здравословен проблем на водача или на някой от пътниците в превозното 3 средство.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е било налице полицейско разпореждане, според което автомобилите е могло да се движат в лентата за принудително спиране. От показанията на св. Б. се установява, че жалбоподателят се е движел продължително време в лентата за принудително спиране, като на около 50-70 метра от полицейския патрул, К. се е опитал да се върне в колоната от автомобили в активната лента на автомагистралата, но не е бил допуснат от другите водачи. От снетото сведение на жалбоподателя се установява, също така, субективната страна на извършеното деяние, тъй като жалбоподателят е заявил, че е бързал за сделка при нотариус, поради което е предприел движение в лентата за принудително спиране, с цел побързо придвижване.

В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Що се отнася до нарушението по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, то следва да се посочи, че този законов текст предвижда, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, а санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП предвижда налагането на административно наказание, когато водачът не спазва правилата за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая безспорно се установи от събрания доказателствен материал, че е имало колона от автомобили, движеща се в активната лента за движение на автомагистрала Тракия, която колона се е образувала вследствие на възникнало ПТП. При това положение, жалбоподателят е предприел изпреварване на бавнодвижещата се колона автомобили от дясната им страна. Следва да се посочи, че в случая е възникнала непосредствена опасност за движението, тъй като жалбоподателят е изпреварвал автомобили от страна, от която не би следвало да се прави такова изпреварване. Също така, изпреварването е извършено в лентата за принудително спиране, което само по себе си също създава непосредствена опасност за движението, в случай че в същата лента се намира специален автомобил или автомобил, който се движи или е спрял в тази лента, поради здравословен проблем на водача и пътниците или при наличие на техническа неизправност в автомобила. Следва да се посочи и че в показанията си св. Б. твърди, че в конкретния случай е имало необходимост лентата за принудително спиране да е свободна, тъй като са чакали през нея да премине автомобил на пътните служби, които да почистят изтеклите течности от катастрофиралия автомобил.

Съдът приема, че извършването на административното нарушение по 4 чл. 41, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 179, ал. 1, т.

5, предл. 5 от ЗДвП. Цитираната разпоредба (в ред. посл. доп. с ДВ, бр. 13 от 2024 г. – действала към датата на нарушението) предвижда наказание в абсолютен размер – „глоба“ в размер 150 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл.

27 ЗАНН.

Съдът намира, че процесните нарушения не могат да квалифицират като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това правни последици, тъй като деянията не разкриват белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от тези видове. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретните деяния и на дееца. Същите са формални, като настъпването на вреди не е елемент от състава им.

Съдът не намира основание и за квалифициране на деянията като малозначителни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лв. В случая възнаграждение от 70 евро съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ: