Определение № 1769 от 23.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1769 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514037 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 367690/10.11.2025 год. на адв. Д. М. М., САК, процесуален представител на И.К.Д., ЕГН **********, срещу Определение №46178 от 05.11.2025 год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №20241110110516/2024 год., 118 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно съдът да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение на 480 лева с ДДС, вместо присъдените 200 лева с ДДС за два иска.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка присъденото адвокатско възнаграждение.

Поддържа, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Ответникът „Сити кеш“ ООД излага мотиви за неоснователност на жалбата. Посочва, че поисканите разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са подлежали на отхвърляне на три отделни основания – на първо място, договорът за правна помощ не е индивидуализиран, второ – ползващото се от безплатна правна помощ лице не е материално затруднено, и трето – поведението на жалбоподателя попада в дефиницията за злоупотреба с право поради образувани множество граждански дела при идентитет на страните и обстоятелства, на които се основават исковете, което следва да се съобрази при присъждане на адвокатски хонорар с оглед на общия материален интерес. Сочи, че Наредба №1 /2004г. за възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер, а служат само за ориентир. Отправя доказателствено искане за изискване и прилагане на останалите искови молби на ищеца, 1 предявени срещу „Сити кеш“ ООД. Счита, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се присъди един адвокатски хонорар. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СРС е бил сезиран искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем № 751968, предвиждаща заплащането на неустойка поради непредставяне на обезпечение, и чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 20,37 лева /увеличен размер на иска с молба от 27.12.2024 г. от първоначално предявената частична претенция за сумата от 5,00 лева/, представляваща заплатена без основание сума по договор за кредит № 751968, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.02.2024 г., до изплащане на вземането. С решението си по делото районният съд изцяло е уважил исковете на И.К.Д., представляван от процесуалния си представител адв.

Д. М., САК.

На последния, на основание чл.38 ал.2 от ГПК, е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 200 лв.

В срока за обжалване на решението, адв. М. е подал молба по чл.247 и по чл.248 от ГПК.

Поискал е от съда да измени решението си в частта за разноските, като ангажира отговорността на ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС вместо присъдените 200 лв. с ДДС. Ответникът е възразил.

СРС е установил, че не са налице основания за изменение на определеното адвокатско възнаграждение на адв. М. в постановеното от него решение и е отхвърлил искането да поправи решението. Приел е, че при съобразяване с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е ограничен от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС. Като е преценил вида на спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, районният съд е приел, че справедлив размер адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на адв. М., на основание чл.38 ал.2 от ГПК, е такова в размер на 200 лв.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение, като при определянето му съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. С оглед материалния интерес / 20,37лв./, правната и фактическа сложност на делото / че се касае за типово дело, 2 по което има постановена значителна практика както на българските съдилища, така и на СЕС и при отчитане на наличието на няколко идентични висящи дела пред СРС, водени от същия ищец, представляван при същите обстоятелства от адв. М./ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изчерпват с подаване на искова молба и писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на адв.

М. от 200 лв. с ДДС общо за двата предявени иска напълно покрива стойността на извършения труд.

Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил.

Касае се за дело, при което материалният интерес е значително по-нисък от размера на съдебните разноски и от размера на възнагражденията за процесуалните представители на страните – предявен е иск с материален интерес от 5лв., предявен като частичен от общо 309,35лв. и в хода на производството увеличен на 20,37лв. , за разглеждането на който иск е внесена държавна такса от 100лв. и присъден адвокатски хонорар от 200лв. с ДДС. Тези данни по-скоро сочат на злоупотреба с процесуални права - образуване на серия идентични дела, по които претенциите са много сходни, но се претендира отделен хонорар в пълен размер. Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случай , че съдът констатира противното, то той е длъжен да вземе мерки и да санкционира страните, като не допусне злоупотреба с право - напр. в случай когато неговият носител го упражнява, за да постигне цели, чужди на същността му. Като е отказал да увеличи първоначално определения размер адвокатски хонорар на адв.М., районният съд е изпълнил задължението си по чл.5 от ГПК.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 367690/10.11.2025 год, подадена от адв.

Д. М. М., САК, процесуален представител на И.К.Д., ЕГН **********, срещу Определение № 46178 от 05.11.2025 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 20241110110516/2024 год., 118 състав, с което е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 10087/30.05.2025, постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4