Решение № 701 от 12.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Варна , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Анна Б. Харбова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20203100502899 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Я. И. Я., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. И.З., срещу Решение №3122/14.07.2020г. по гр.д. № 14638/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което е осъден Я. И. Я. да предаде на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 30, вх. 4, ап. 70, отнетото по насилствен начин от ищцата Н. И. Г., владение върху 230 кв.м., реална част от имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец Юг“, с номер на имота ***, изобразени върху представената по делото на лист 70 Комбинирана скица 2, заключени между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата, оградени с червен цвят. В жалбата се излага, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предмет, различен от заявения от ищеца в исковата молба. Твърди се в евентуалност, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства владелческият иск да е предявен в шестмесечния срок, нито пък ищцата да е упражнявала владение шест месеца преди завеждане на иска. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направените в отговора възражения и неправилно е интерпретирал доказателствата. Сочи се, че са съобразени свидетелски показания, които не са обективни, доколкото самите свидетели имат дела с въззивника. Моли 1 исковете да бъдат отхвърлени.

С депозирания в срока по чл. 263 ГПК отговор въззиваемата страна Н.

И. Г. оспорва жалбата, като излага, че решението е допустимо и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове с правно съединени чл.76 ЗС, в евентуалност чл.75 ЗС, се излагат следните твърдения от страните:

Ищцата Н. И. Г. излага в исковата молба, че е наследник на съпруга си В.Г., починал през 1994г. С удостоверение 121 от 07.05.1982г. ОНС предоставил на починалия право на безвъзмездно ползване на земя в размер на 800 кв.м., в местността „Боровец Юг“, кв. „Галата“, общ. Варна. На 31.10.1989г. съпрузите получили разрешение за строеж и в имота била построена еднофамилна жилищна сграда с площ от 35 кв.м. Към момента на придобиване правото на ползване имотът имал характер на земеделска земя, а впоследствие, след влизане в сила на ЗСПЗЗ, бил включен в селищно образувание и попаднал в строителните граници със статут на урбанизирана територия. От придобиване на имота до момента на подаване на исковата молба ищцата сочи, че са вложени много средства и труд. Поставени били телени ограждения, посадени били овощни дръвчета и лозя, монтирана била и метална лозова конструкция. Излага се, че на 28.03.2019г. владението върху част от имота било отнето. Съседът Я.Я. премахнал част от оградата и навлязъл в имота на ищцата. Със събарянето на оградата и издигането на нова, ответникът завзел около 200 кв.м. от имота на ищцата. След оставяне на исковата молба без движение пред въззивната инстанция за индивидуализация на претендираната реална част ищцата е посочила, че правото на ползване й е било предоставено върху имот №2893 по ПНИ, а претендира предаване на реална част от имот №2892 по ПНИ, който имот се индивидуализира като ид. №. *** по КК на гр. Варна. Посочила е, че претендирата реална част е с площ от 230 кв.м. и е заключена между точки 1, 2, 3 и 4 от представената скица, която реална част е повдигната в червен цвят. Сочи, че през м. май и м. юни 2019г. действията на Я. продължили, като отсякъл ореховите дървета, вишните и сливовите дръвчета.

На 20.06.2019г. изцяло разрушил оградата на ищцата, с багер премахнал 2 тръбната лозова конструкция и изкоренил над 70 броя лозови насаждания.

Сочи се, че владението било отнето по насилствен и по скрит начин. Твърди, че някой от тези действия- на 28.03.2019г., са били осъществени в нейно отсъствие, но благодарение на съседи е била уведомена. Освен че е отнето по скрит начин, владението е било отнето и по насилствен начин, тъй като ответникът със сила е премахнал и разбил оградата на имота й. Предявила е искове ответникът да бъде осъден да възстанови отнетото й по насилствен и скрит начин владение върху имота. В условията на евентуалност, моли да бъде осъден да й възстанови отнетото владение върху процесната реална част на осн. чл.75 ЗС.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Я. И. Я.. Същият излага, че оспорва наведените в исковата молба твърдения, че ищцата е била владелец или държател на процесния имот, който е ид.ч. от ПИ с номер ***. Сочи се, че липсва отнемане или нарушаване на владение по скрит или насилствен начин. Твърди се, че ищцата не е владяла имота повече от шест месеца преди завеждане на иска.

Излага се, че ответникът закупил имот *** на търг от община Варна. До 01.06.2018г. владението на имота се упражнявало от предишния му собственик – Община Варна. След 01.06.2018г. владението на имота се упражнявало от ответника. На 18.06.2018г. имотът бил трасиран. Ответникът излага, че самият той е собственик на имот имот №2892, в който той живее от 20 години. Сочи,че ищцата е 3е ползвател на съседния имот №2893, но го посещава изключително рядко. След закупуване на имоти вследствие трансформацията правото на ползване в такова на собственост, имотите са били урегулирани от по 600 кв.м. и съпругът на ищцата е трасирал границата на имота си, ограничавайки го до 600 кв.м., като разликата е престанала да обработва. Твърди, че ищцата никога не е имала качеството владелец на процесната реална част, тъй като е била само ползвател. Сочи, че старият собственик Община Варна го е въвело във владение още през юни 2018г., поради което и владее имота повече от девет месеца преди твърдения от ищцата акт на отнемане на владението пред март 2019г. Твърди, че още през юни 2018г. е демонстрирал, че е собственик на процесната реална част, поради което и отнемането на владението не е по скрит начин, а освен това не е налице и насилствено действие от негова страна, тъй като в имота е въведен от Община Варна. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

3

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното по делото удостоверение с номер 121 от 07.05.1982г., че ОНС – гр. Варна, в изпълнение на Постановление 11 от 02.03.1982г. на МС, е предоставил правото на ползване на В.В.Г. върху хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местност „Мемишона“. Видно от представеното разрешение за строеж с номер 160 от 31.10.1989г., издадено от ОНС – гр. Варна, на В.Г. е разрешено да построи сезонна постройка в парцел с номер 2968 по плана на м-ст „Ракитника“ в гр.

Варна.

Видно от удостоверение за наследници ищцата Н.Г. се явява наследник на В.В.Г., преживяла съпруга.

Установява се от представения по делото договор за продажба на имот – частна общинска собственост по реда на чл. 35 ЗОС, че на 30.05.2018г.

Община Варна продала на Я. И. Я. следния недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, с.о. „Боровец – юг“, ПИ с номер ***, с площ от 2774 кв.м., граничещ с имоти с номер ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***, *** и *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед с номер КД – 14-03-1166/09.05.2011г. на началника на СГКК – Варна. Установява се още, че за имота бил съставен АОС от 24.09.2014г.

Видно от представения приемо-предавателен протокол на 01.06.2018г. в изпълнение на чл. 96 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, представители на Община Варна предали на Я. И. Я., следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с.о.

„Боровец – юг“, ПИ с номер ***, с площ от 2774 кв.м.

По делото е представено копие от протокол за извършено трасиране на 08.06.2018г. по молба на Я.Я., от който се установява, че инж. В.А. трасирал и координирал граничните точки на ПИ с номер *** по КК на гр.

4

Варна, район „Аспарухово“.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че предоставения с удостоверение №121 от 07.05.1982г., на В.Г., имот – хавра от 0,8 дка, в землището на гр. Варна, местност „Мемишона“, се индивидуализира в КП „Южно от Галата“, изготвен през 1983г., като имот с планомерен номер 2968. Същият съответства на имота с номер 2893 по ПКП на ПНИ с.о. „Боровец юг“, с площ от 830 кв.м., записан на В.Г.. Представена е комбинирана скица 1, от която се установява, че външната част на имот 2893 по КП от 1996г. навлиза в сегашния имот с номер 4295. Към настоящия момент имотът на ищцата е с размер от 600,00 кв.м., като разликата от 230 кв.м. е придадена към имот с номер 4295. Сегашните граници на недвижимия имот, собственост на ответника с номер 4295, отговарят на трасировъчния чертеж, изготвен от инж. В.А.. На границата между имоти с номер 4295 и имот с номер 2893 липсват положени колчета, но има оградна мрежа, поставена с бетонови колове.

По делото е разпитан св. П.А.П., от чиито показания се установява, че свидетелят живее в местността от 1982г., а на 28.03.2019г. ответникът навлязъл в имот на ищцата и премахнал поставените заграждения. Ищцата живяла в имота дълги години, като упражнявала фактическата власт върху него. Сочи, че съпругът на Н. не е поставял ограда, за да коригира имота си на 600 кв.м., а площта на имота на ищцата винаги е била такава и имотът е бил заграден в този си вид още от 809ге години. Сочи, че колчета са били набити в западната граница на имота на ищцата. Вътре в имота е нямало други набити колчета и е нямало как да бъдат, тъй като оградите между имотите на ищцата и ответника до 28.03.2019г са съществували. Свидетелят сочи, че на посочената дата лично е видял, че трима души, измежду които и ответникът, са влезли в имота на ищцата, за да разбият оградата. В този ден багер е нямало, но след това вече е имало и фадрома и трактор.

Разпитан е и св. Г.В., който сочи, че през лятото на 2018г. е започнало поставянето на колчета между имота на свидетеля и съседа му. /_неясно кой/.

Само е било отбелязано по съществуващата ограда къде трябва да минава границата и е било поставено едно колче. Не става ясно от показанията на свидетеля в кой имот. Свидетелят сочи, че това е било лятото на 2017г. или 5

2018г..

От разпита на св. С.Н.Н. се установява, че в началото на лятото на 2018г. ответникът го извикал, за да почисти имота с номер 4295 с багер.

Отрича да е събарял огради или мрежи. Стигнал до някакъв бордюр и ограда, но нищо не е събарял. Твърди, че основно е почиствал гората над процесния имот, там било хавра и имало само разни саморасляци- лозини. През лятото на 2019г. отново бил в имота, за да извърши заглаждането му, когато дошли органи на реда за да извършат проверка. Твърди, че тогава не е събарял никакви огради или метални конструкции, а само е заравнявал терена. Сочи, че е изкоренявал лозини, трънкосливка, храсталаци, къпини. Изкореняването е било 2018г., а 2019г. само е заравнявал.

По наведените във въззивната жалба възражения и предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По твърденията за недопустимост на съдебното решение, наведени във въззивната жалба, както и изложени в допълнителното становище след отстраняване на нередовностите по иска, съдът намира същите за неоснователни. В исковата молба ищцата е посочила, че желае предаването на реална част от имот 2892, като впоследствие в първо съдебно заседание е уточнила, че имотът е именно ид. № 4295 по действащия план. Кой е бил действащият план не е уточнено, както и къде точно се намира процесната реална част. Досежно обаче факта, че същата е попадала именно в процесния имот ид.№ ***, спор няма. Видно от отговора на исковата молба, ответникът сам е посочил, че притежавания от него имот с ид. № *** попада претендираната реална част. Предвид това и възраженията, че е извършена промяна на предмета на иска, са неоснователни. В изпълнение на задълженията си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция е оставила производството без движение за индивидуализация на процесната реална част чрез обозначаването й на скица.