Решение № 523 от 08.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Пазарджик , 08.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201643 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЯВ. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.

„******“ № ****, ет.3, ап.4, чрез пълномощника адв. С.Б. от САК, против Електронен фиш Серия К № 30655521 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По 1 делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за законосъобразност на издадения ЕФ, чието потвърждаване се иска.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становището на процесуалния представител на АНО, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакувания ЕФ за това, че на 27.03.2019 г., в 12,19 часа, в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“ км. 69, с посока на движение към гр. Пловдив, е управлявал товарен автомобил „*****“ с рег. № *****, като се е движил с превишена скорост от 162 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 162 км/час, т.е. превишение на скоростта от 22 км/час, но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 4.86 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 17 км/ч.

Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.

Последният е връчен на жалбоподателя на 23.10.2020 г., видно от отбелязаното в справка за нарушител водач (л.97-101). Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат директно в съда по пощата на 06.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5), т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от АТСС и снимка на разположението на уреда, които са абсолютно непротиворечиви.

2

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Я.В. е ангажирана като водач (управляващ) МПС на инкриминираната дата и място. Първоначално за констатираното нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 2707327 на законния представител на собственика на МПС- „******“ ЕООД гр. *****, а именно управителя на дружеството- В.М. В. от гр. *****, като отговорността му е била ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. След извършена справка от санкционираното лице в ООП-СДВР на 27.09.2019 г. той узнал за съставения му ЕФ, който все още не му бил връчен и в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП- на същата дата представил пред наказващия орган писмена декларация, в която посочил, че е предоставил процесното МПС за управление на жалбоподателя Я.В. на 27.03.2019 г. Към декларацията е представено и заверено копие на СУМПС и КТ на Я.В..

Молбата на последния с представените документи била входирана в ОАДМВРПазарджик на 07.10.2019 г. Въз основа на декларираното наказващият орган анулирал издадения ЕФ Серия К № 2707327 и издал атакувания ЕФ срещу жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС на инкриминираната дата и място, който му бил връчен на 23.10.2020 г.

От момента на връчването на ЕФ, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му от закона възможност в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш.

Поради тази причина правилно е бил санкциониран с издадения ЕФ като водач на процесното МПС

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

3

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес , а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. За това и съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.

С оглед на гореизложеното съдът не споделя на направеното в жалбата възражение, че в случаите на използване на мобилно АТС не се издава ЕФ и че същият е съставен в нарушение на забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН, която в случая е неприложима.

На следващо място, съдът намира, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 27.03.2019 г. в 12,19 ч. в обл. Пазарджик на АМ Тракия, км 69, в посока към гр. Пловдив. Посочено е че е засечено движение с АТСС ARH САМ S1 с № 11743bb на товарен автомобил „*****“ с рег. № *****, както и това че се е движел със скорост от 157 км/ч и с превишение от 17 км/час. Разминаване 4 между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 162 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 157 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3% при засичане на скорост над 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя (и това е изрично посочено в описанието на нарушението направено в ЕФ). Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.

Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост на автомагистрала, където максимално допустимата скорост на движение е 140 км/час, съгласно предвиденото в закона. В този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е 140 км/час с оглед на това, че движението се извършва на автомагистрала „Тракия“. При това положение няма съмнение, че АТСС засича в зона- АМ, където по закон скоростта е ограничена до 140 км/час.

Неоснователно е възражението направено в жалбата, а именно че не било посочено изрично в ЕФ неговият конкретен автор- физическото лице, овластено да издава ЕФ. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП изисква изрично да бъде посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик и този реквизит е отразен в ЕФ. законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/ 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния 5 фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

По-нататък, работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.10), видно от който е че АТС е работело в режим на измерване стационарен.

Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС (л.59-77) е указано, че същото работи в стационарен режимчрез статив чрез стационарното му закрепване. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3% от стойността на превишението, като сред реквизитите на ЕФ не е утвърдения метод на изчисление на същата.

Съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).

Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Това е отразено и в Протокола за използване на АТСС. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента на платното за движение на АМ в посока към гр. Пловдив (виж снимките към ЕФ- л.12-16), а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил. Макар че, на снимките не се установява движение на друго МПС в същата или съседната пътна лента, след, преди или наравно с процесния автомобил, следва да се посочи и това, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение 6 относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9481568d-945f-406a-9ade-b4b25a55c9e3