Решение № 248 от 10.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Г. О., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. О., X СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120101716 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.200 KT.

Ищецът С. В. Т. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника Железопътна секция – Г.О. при Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (по-долу само Ж.

Г.О.), по силата на което изпълнявал длъжността „работник поддържане на железен път и съоръжения“ с обичайно място на полагане на труд гр.С..

Твърди, че на 26.05.2021 г. след приключване на работа по поправка на железен път № 2 пред стрелка № 2 в гара С. по посока гара Г.О., ищецът бил изпратен да свали сигнална табела „Работна група“. На връщане, при движение на ищеца вляво по каменната настилка на железен път № 2, носеният от него на рамо сигнал бил ударен от преминаващия бърз влак № 2611 С. – Варна. Твърди, че не е чул подаване на звуков сигнал и е изпълнил точно указанията, дадени от ръководителя му. От удара ищецът паднал и получил травматичен шок от настъпилите счупвания на горния край на раменната кост и на долния край на лъчевата кост, при което загубил съзнание. Твърди, че случилото се било признато за трудова злополука.

Първоначално ищецът бил приет в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ – гр.Велико Търново, а в последствие провел лечение в Клиника по ортопедия и травматология в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.Плевен. Твърди, че му били извършени две операции – на 03.06.2021 г. за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, и на 10.06.2021 г. за открито наместване на 1 фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. След изписването му е бил на домашно лечение, като през цялото време ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че в резултат на инцидента не е можел да извършва самостоятелно движения и към момента изпитва затруднения в придвижването. Твърди, че получените увреждания му попречили да живее пълноценно и нормално, изпитвал постоянна болка и дискомфорт, а възстановителният процес бил продължителен и съпътстван с болки и страдания. Твърди, че за извършеното лечение – операции, болничен престой и медикаменти, заплатил разходи в общ размер 4 843 лв. Признава, че получил обезщетение за неработоспособност от държавното общестевено осигуряване и застраховател по застраховка „Трудова злополука“. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 4 843 лв. – обезщетение за имуществени вреди и сумата от 50 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, и двете причинени от трудова злополука от 26.05.2021 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащането на сумите. Претендира присъждане на сторените разноски и присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл.38 Задв.

С протоколно определение от 10.03.2023 г., влязло в сила на 18.03.2023 г., е допуснато изменение на размера на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – от 4 843 лв. на 4 738 лв. и производството в частта за разликата е прекратено поради десезиране на съда.

Ответникът Ж. Г. О. признава съществуването на трудово правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание, както и че инцидентът от 26.05.2021 г. бил признат за трудова злополука. Твърди, че на посочената дата работна група, включително ищецът, работила по ремонт на железния път по ниво в района след стрелка № 2 в гара С.. Преди започване на работа бил проведен инструктаж, в който били посочено, че при идващи жп возила, работниците следва да се отдръпнат на минимум два метра. След приключване на работа ищецът бил изпратен да свали сигналите за „работна група“ след преминаване на бърз влак № 2611 С. – Варна, като му е указано как да се придвижи и да внимава за преминаващи жп возила. На същата дата влак № 2611 е потеглил от гара Г. О. в 14:23 часа и се е движил по път № 2 в междугарието Джулюница – С.. При приближаване на входния сигнал на гара С. със скорост 60 км/ч в циркулярната крива с радиус 800 м. и видимост около 250 м., локомотивният машинист забелязал ищеца, който носил на рамо метални сигнални указатели. Той се движил с гръб към влака, до баластовата призма, вляво от железния път, но на разстояние, нарушаващо габарита на подвижния железопътен състав. Машинистът подал многократно звуков сигнал, но ищецът не реагирал, поради което екстремно задействал спиране и скоростта на влака намалила от 60 км/ч до 0 км/ч за 200 м. и влакът спрял в 14:43 часа. Въпреки това предната част на локомотива се ударила в сигналните табели, при което ищецът бил отхвърлен на около 2 м. вляво от железния път, в зоната на банкета. Ищецът бил в съзнание и контактен, установено било счупване на две места в областта на дясната раменна кост.

2

Ответникът счита, че ищецът е допуснал груба небрежност, движейки се в строителния габарит на железопътната инфраструктура – до баластовата призма на железния път, и нереагирайки на подадения звуков сигнал.

Оспорва, че ищецът не е могъл да извършва самостоятелно движения няколко месеца, както и продължително и интензивно негативно повлияване върху психиката. Твърди, че всички последици от инцидента отшумели в рамките на отпуска поради временна неработоспособност. Възразява, че разходите за медицински транспорт до лечебно заведение и избор на екип не са в пряка връзка с причинените увреждания и не следва да бъдат възстановявани.

Счита, че от дължимото обезщетение следва да бъдат приспаднати получените обезщетения от държавното обществено осигуряване и по задължителна застраховка „Трудова злополука“. Счита, че ако бъде присъдено обезщетение за причинени неимуВъзразява, че при евентуално уважаване на иска, обезщетението за забава следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба, а не на трудовата злополука. Моли предявените искове да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени съответно сторените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от документите в трудовото досие се установява, че страните са в трудово правоотношение от 14.06.1983 г.

Съгласно последната длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност „работник по ремонт и поддръжка на железния път и съоръженията“, задълженията му, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, освен познаване на общите и специфичните за дейността изисквания, били да е запознат и да спазва конкретните правила за безопасна работа, регламентирани в ежедневния инструктаж. От трудовото досие на ищеца е видно, че до 2017 г. включително, заключението от периодичните ежегодни медицински прегледи било, че няма медицински противопоказания и че ищецът може да изпълнява длъжността си. През 2018 г. и 2020 г. на ищеца не били провеждани периодични медицински прегледи. При проведените на 09.04.2019 г. и на 09.04.2021 г. прегледи било дадено заключение, че ищецът може да извършва работата при определени условия – провеждане на лечение, за което бил насочен към общопрактикуващ лекар.

През месец април 2021 г. на ищеца бил проведен периодичен инструктаж, в т.ч. и за спазване на правилата за безопасна работа при обхождане от едно лице и работа самостоятелно по железен път в района на жп. гара (т.9), придвижване в района на жп. гара и междугарие – начин и правила (т.11) и изрично (т.12) – при приближаване на подвижден железопътен състав – да се отстранява встрани от железния път с лице към идващото возило при двойна жп линия – на 4 м., а при единична – на 2 м. Свид.А.А. – ръководител на работната група на ищеца, посочва, че по принцип ищецът бил тих и затворен, имал забавени реакции и не реагирал веднага на зададени въпроси.

3

Никой от колегите на ищеца или ръководителя му не е виждал ръцете на ищеца да треперят преди инцидента и не знае за неизпълнение на дадените му задачи.

Не се спори, че на 26.05.2021 г. работна група на ищеца извършвала работа по ремонт на железния път по ниво в района след стрелка № 2 (първа входна стрелка) в гара С.. От извлечението от книгата за ежедневен инструктаж и свидетелските показания се установява, че преди започване на работа, свид.А. провел ежедневния инструктаж, при който били дадени изрични разяснения за начина на движение по железния път – движението да се осъществява по перон и обход и при идващи жп возила да се подава сигнал. За дежурен сигналист в този ден бил определен ищецът.

След приключване на работата свид.А. възложил на ищеца да свали две табели, служещи за сигнализация на ремонта. Предупредил го, че по железен път № 1 предстои да премине бърз влак № 2611 от С. за Варна, поради което му казал да изпълни задачата след преминаването му (показанията на свид.А. и свид.П.). Влакът в този ден закъснял с 15-20 минути и се движел по железен път № 2, вместо както обичайно по железен път № 1, за което работната група не била уведомена. Ищецът започнал изпълнение на задачата преди преминаване на влака. Отишъл до мястото, на което били поставени табелите, взел ги на рамо и тръгнал на обратно, движейки се по баластовата призма вляво от железен път № 2.

При приближаване на входния светофор на гара С. в циркулярна крива с радиус 800 м. свид.Д. – локомотивен машинист, видял ищеца, движещ се с гръб към композицията. При преминаване през входния светофор, машинистът подал звуков сигнал, обозначаващ навлизане в гарата, и продължил да подава звуков сигнал за ищеца, но той не реагирал. Когато намиращите се на жп гарата свид.А. и свид.П. чули звуковия сигнал, започнали да ръкомахат и викат на ищеца, но реакция отново не последвала.

Свид.Д. предприел екстрено задържане и скоростта на движение на композицията започнала да намалява, но въпреки това последвал удар между предна лява част на локомотива и носените от ищеца табели. В резултат на това ищецът бил отхвърлен на около 2 метра от железния път в зоната на банкета. Влакът преустановил движение до стрелка № 2 на гара С..

Разстоянието между входния светофор и стрелка № 2 било общо 281 м.

(протокол за оглед по досъдебното производство).

Свид.А. и свид.П. разясняват, че движението на работници следва да се извършва не по баластовата призма, а по банкета на железния път, но някои работници минавали по баластовата призма заради тревата по банкета.

Свид.Д. сочи, че в деня на инцидента банкетът е бил проходим, като същото се установява и от фотоалбума към протокола за оглед по досъдебното производство.

Съдът изгради фактическите си изводи за начина на настъпване на произшествието въз основа на писмените доказателства, в т.ч. и съдържащите 4 се в досъдебното производство, и свидетелските показания, които безпротиворечиво помежду си установяват дадените указания за изпълнение на задачата, посоката, мястото и начина на придвижване на ищеца, реакцията на машиниста и обстоятелствата, във връзка с движение на влака по железен път № 2. Единствените противоречия в показанията касаят точните разстояния между стрелка № 2, входния светофор и мястото, на което бил ищецът, но съдът изгради фактическите си изводи за това въз основа на протокола за оглед по досъдебното производство и удостоверените в него измервания. Като несъществени съдът оценява разминаванията в доказателствения материал относно точния час на инцидента, тъй като безспорно всички те касаят процесния случай.

Свид. П. отишъл на мястото, където лежал ищеца. Той бил в съзнание и контактен, но дезориентиран, казал че изпитва болка. Свидетелят видял, че дясното рамо на ищеца е подуто, но нямало кръв. След около половин част пристигнала линейка и ищецът бил откаран в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД– Велико Търново, където бил приет с травматичен шок. Според изясненото при изслушвана на съдебно-медицинската експертиза това е състояние на общо страдание на организма, предизвикано от политравма, характеризиращо се с влошени жизнени показатели – кръвно налягане, дишане, пулс, сатурация, електролитно съдържание на кръвта. Направеният скенер на главата и тялото не установил травми на главата или увреждане на вътрешни органи. При рентгрнография се установили диафизарна фрактура на десен хумерус (раменна кост) и фрактура в дисталната трета на десен радиус на дясна гривнена става (китка). Вечерта свид.Д. отишъл в болницата да предаде личните вещи на ищеца и разговарял с него. Ищецът се извинил и казал, че е направил грешка. От издадената епикриза е видно, че била направена гипсова имобилизация и на 31.05.2021 г. бил изписан поради желание на близките за продължаване на лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен. На същата дата ищецът заплатил сумата от 29 лв. – за престой за 5 леглодни по 5,80 лв. на ден (удостоверение от 31.05.2021 г. от МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД– Велико Търново и фискален бон № 0018277/31.05.2021 г.). Видно от фактура № 18/31.05.2021 г. с фискален бон № 0000515/31.05.2021 г., за медицински транспорт до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – гр.Плевен ищецът заплатил на „Медтранс“ ЕООД сумата от 240 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9480a5a6-9563-486a-9a7a-cebef4542707