Решение № 2302 от 03.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2302

Велико Търново, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700381 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от Б. Д. Б. от [населено място], чрез адв. П. С., против ЗППАМ № 26-1739-000020/16.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 13.04.2026 г.“. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС, тъй като служебно е прекратена регистрацията му, тъй като в нормативно установения срок за това след прехвърляне на собствеността върху него, новият собственик не го е регистрирал в законоустановения срок.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като твърди, че същата е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото не е доказано нарушение, във връзка с което да се приложи ПАМ. В тази връзка в жалбата сочи, че не знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, тъй като собственичката на същия не го уведомила за това. Това от своя страна изключва вината му и лишава противоправното му поведение от възможността да се квалифицира като нарушение. По тези мотиви развити в съдебно заседание и писмените бележки по делото претендира отмяна на акта и сторените разноски за производството, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата, но прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № 26-1739-000020/16.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, спрямо жалбоподателя Б. Д. Б. от [населено място] е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Посочената ПАМ е приложена за това, че на 12.04.2026 г., около 10.15 часа в [населено място], на [улица] в посока на движението към Южен пътен възел Б. управлявал МПС – л.а. А. Р. с рег. № [рег. номер], собственост на М. Н. С., като последната купила автомобила на 14.12.2023 г., но в законоустановения срок след това не го регистрирала на свое име в КАТ, поради което считано от 15.04.2024 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно е прекратена неговата регистрация. Горното поведение на водача било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за което бил съставен и АУАН на същия във връзка с това нарушение. Пак във връзка с него била съставена и заповедта за прилагане на процесната ПАМ. Тази заповед е връчена на Б. на същия ден и недоволен от нея той я оспорил по съдебен ред пред настоящия съд, като е образувано това дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и административната преписка. От страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства – в съдебно заседание е разпитана собственичката на автомобила, която признава, че знаела, че автомобилът който е закупила не е регистриран в КАТ на нейно име, но не уведомила за това водача.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима, но неоснователна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентен да издава принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е и началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново. Следователно, оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма, поради което същата не страда от формални и процесуални пороци.

Съдът намира заповедта за материално законосъобразна, тъй като счита, че е доказано извършването на нарушение от страна на водача, което обосновава прилагането спрямо него на ПАМ от вида на процесната.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ на 16.04.2026 г. спрямо Б. е това, че той управлявал същия ден автомобил, който бил служебно дерегистраран около две години преди това – на 15.04.2024 г., след като на посочената дата изтекъл срокът за пререгистрацията му от неговия нов собственик – М. С. – разпитана като свидетел по настоящето дело. Не е спорно и се доказва от всички събрани по делото доказателства – договор, справка от КАТ, писмени обяснения и показания на св. С., че на 14.12.2023 г. М. Н. С. с договор за покупко- продажба придобила МПС А. Р. с рег. № [рег. номер] от М. А. Б.. Нито в двумесечния срок след това, нито до сега същата изпълнила задължението си, както е определено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. От събраните по делото писмени доказателства – обяснения в административната преписка на С. е видно, че същата е знаела за така извършената служебна дерегистрация на автомобила й л. 48 от делото. В този смисъл развиваните доводи в писмените бележки по делото за нейната добросъвестност и незнание на този факт категорично се опровергават от собствените й твърдения. Независимо от това обаче, същата както на този етап, така и в съдебното производство - в свидетелските й показания по делото, признава, че не е уведомила водача за този факт. Това нейно безспорно укоримо поведение не може да освободи от лична отговорност Б. като водач. Това е така, защото същият дължи като всеки водач отговорност за действията си, вкл. за изпълнението на задължението си да извърши проверка на наличните документи на автомобила, който ще управлява, в това число на талона на МПС, в което е посочен неговия собственик, защото най-малкото същият не може да управлява чужд автомобил без съгласието на неговия собственик. В случай, че същият беше извършил такава проверка щеше да установи, че документално автомобилът, който той признава, че му е предоставен за управление от Спрова като собственик – л. 49 от делото, не е собственост на лицето, което му го предоставя за управление. Това изключва възможността последното да се легитимира като собственик по друг начин освен с договор, който ако беше прегледан от водача щеше да е ясно и за него, че е от края на 2023 г., поради което би следвало да е намерил отражение в документите на колата, ако същата е пререгистрирана в срок. Нищо от тези логически и нормативна наложителни последователни действия не е извършено от водача. Пропускът му да се увери в редовността на документите на колата не изключват неговата собствена отговорност обаче и не може да обоснове извод за липса на извършено от субективна страна нарушение от последния. Ето защо правилно е направен извод за извършено нарушение от вида на описаното от ПАМ и е приложена последната за предотвратяване и на последващи нарушения от същия вид от водача. Нормата на чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) предвижда прилагането на ПАМ от вида на процесната в случай на управление на дерегистрирани автомобили. Тази норма е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) , административният орган е длъжен да приложи процесната ПАМ.

На края, оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателят за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът не е сторил и претендирал такива, поради което такива и не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Д. Б. от [населено място], чрез адв. П. С., против ЗППАМ № 26-1739-000020/16.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП на началника на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: