Решение № 260000 от 04.01.2021, Районен съд - Нова Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Нова Загора, 04.01.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ РОСИЦА НЕНОВА при секретаря: Мария Димитрова и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 292 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 11256.76 лева.

Постъпила е искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, ЕИК *********, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б.Г. против П.С.К., с ЕГН:

**********,***, като длъжник в размер на: 8609.38 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2647.38 лева - санкционираща лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, върху неизплатената главница по кредита, за периода от 14.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба. Претендират се разноските по настоящото производство.

Ищецът посочва, че на 11.12.2014 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и П.С.К., с ЕГН: **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора, „Банка ДСК” ЕАД ѝ отпуснала потребителски кредит в размер на 9300 лева за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка № BG23STSA93000022216653 и се погасявал чрез същата с месечни вноски дължими на всяко 21-во число от месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит - „Приложение № 1” към Договора.

Последната месечна вноска Погасителния план била с падеж 21.10.2024 г.

За предоставеният кредит се заплащал преференциален лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 10,25 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,351 и надбавка в размер на 8,899 % при изпълнение на условията по програма ДСК Практика, подробно описани в Приложение № 2 към Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят губел правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на Условията бил променливият лихвен процент, приложим при стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,599 %.

Неразделна част от Договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването на Договора.

Поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., а именно неплащане на вноски по погасителен план, считано от месечна вноска с падеж 21.01.2016 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта” и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00341/30.03.2017 г. и с peг. №

341/13.04.2017 г., том I, акт № 28 на Нотариус Николай

Бъчваров, с peг. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора - връчена лично на П.С.К. на 14.04.2017 г. обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. Сочи, че в подкрепа на твърдяно ищеца приложил копие от горецитираната нотариална покана - уведомление, ведно с доказателства за връчването ѝ на длъжника.

Твърди се, че на 16.05.2017 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с цитираната нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение на парично изпълнение № 307 от 18.05.2017 г. и Изпълнителен лист от 19.05.2017 г. въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД.

Кредитополучателят П.С.К., с ЕГН: ********** била осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.:

-

8609.38 лева

- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;

-

1458.32 лева

- редовна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 15.05.2017 г.;

-

74.22 лева - лихвена надбавка за забава за периода 05.05.2017 г. - 15.05.2017 г.;

-

120.00 лева – заемни такси;

-

205.24 лева – държавна такса;

-

150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, по молба на „Банка ДСК” ЕАД ЕАД срещу П.С.К. било образувано изпълнително дело № 555/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на длъжника П.С.К., чрез залепване на уведомление. С влязло в сила Постановление на ЧСИ от 10.10.2018 г.

(оставено в сила с Решение от 08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 51/2019 г. по описа на ОС Сливен), изпълнително дело № 555/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.

Посочва се, че с Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 07.08.2017 г., „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК” ЕАД като кредитор и П.С.К., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.

В подкрепа на гореизложеното ищеца бил приложил и писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от 07.08.2017 г. прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за покупко-продажба на вземания от 07.08.2017 г., в което фигурирало и процесното вземане, като с оглед съдържанието на лични данни и такива, представляващи банкова и търговска тайна, информацията, която не касаела процесното вземане, била закрита.

На базата на изрично пълномощно, предоставено от

„Банка ДСК” ЕАД, цесионерът изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя П.С.К., като за доказателство, че уведомлението било изпратено до ответника-кредитополучател било приложено копие от препоръчано писмо PSFABG009E12N, изпратено чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка. Уведомлението за цесия било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по местоживеене на длъжника, а именно: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул. м.„Високо напрежение” № 20А тъй като нямало уведомление за промяна на адреса от нейна страна, нито до предишния, нито до новия кредитор. Видно от представеното копие пратката не била потърсена от получателя.

В този смисъл, ищецът считал че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.

При евентуалност, ищецът моли съда да приеме, че ответника бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.

Във връзка с указания по заповедното ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получени от „Банка ДСК” ЕАД на 16.07.2018 г., за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу длъжника П.С.К., на 02.10.2018 г. била депозирана искова молба от „Банка ДСК” ЕАД по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу нея, в резултат на което било образувано гр.д. № 1588/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

С влязло в сила Определение № 545/02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, потвърдено с Определение от 28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 567/2018 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, били обезсилени изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/18.05.2017 г. и Изпълнителен лист от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

С влязло в сила Определение № 187/07.03.2019 г., Районен съд - Нова Загора прекратил исковото производство по гр.д. № 1588/2018 г. като недопустимо поради липса на задължителна положителна процесуална предпоставка, която да обуслови допустимостта на инициирания исков процес по чл.422 от ГПК - заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени срещу П.С.К. били обезсилени с влязло в сила определение.

Предвид гореизложеното, и с оглед липсата на изпълнение от длъжника, в качеството си на цесионер и кредитор по отношение на посоченото вземане срещу ответника П.С.К., с ЕГН **********, ищеца счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, поради което моли съдът да осъди П.С.К., с ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, следните дължими и изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.: 8609.38 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 2647.38 лева - санкционираща лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, върху неизплатената главница по кредита, за периода от 14.04.2017 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита) до датата на предявяване на исковата молба.

Ищеца е претендирал разноските, направени в настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП., във вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За целта е посочил и банкова сметка.

***ументи и моли съдът да ги приеме като доказателства по делото.

Моли съдът да допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител.

Ответницата, чрез назначения ѝ от съда особен представител адв.Ю.Г.К. *** в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на предявения срещу нея иск и е изразила становище по него.

С отговора си адв.К. счита иска за допустим и посочва, че след обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на праводателя на ищеца, правният интерес за водене на осъдителен иск бил очевиден.