Определение № 302 от 29.10.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. София, 26.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно гражданско дело № 20211800500669 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. Н. Б., ЕГН********** с адрес село Н.х., община Е.П., местност „М.“ №.., ап. .. чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК срещу определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д. № 789/2020 г. по описа на Районен съд- Е.П., с което е оставена без разглеждане молба от Б. Н.

Б., подадена чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК с предмет искане от съда да допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по ч. гр. д. №798/2020г. по описа на РС- Е.П. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Прави се искане за неговата отмяна и за произнасяне по направеното искане.

В срок е подаден отговор на частна жалба от страна на „ЮБЦ“ ЕООД чрез упълн. адвокат В.Г.- САК, с който се твърди, че частната жалба следва да се остави без уважение, поради това че същата е неправилна и недопустима. Твърди се още, че определението на РС- Е.П. е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от процесуално 1 легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

С определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д. № 789/2020г. по описа на РС- Е.П., първоинстанционния съд е оставил без разглеждане депозираната жалба от Б. Н. Б., чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК, с която се иска съдът да допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по ч.гр.д.798/2020г. по описа на РС- Е.П. в частта за разноските с мотиви, че молбата е била отправена след изтичане на срока предвиден в чл. 248 и чл.

250 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №26000106/26.10.2020г., постановена по посоченото вече по-горе дело.

Заповедта за изпълнение е била връчена лично на длъжника Б. Н. Б. на 05.11.2020г., като на 26.11.2020г. в РС- Е.П. е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК. С възражението се твърди, че Б. не дължи претендираното вземане, като е отправено искане за присъждане на направените от негова страна разноски.

С разпореждане от 30.11.2020г. съдът на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е дал указание на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, че в едномесечен срок от уведомяването следва да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжника Б.Б. е направил възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Съобщението е било връчено на заявителя на 23.12.2020г. чрез упълн. адв. В.Г.- САК.

С разпореждане от 08.02.2021г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение срещу длъжника Б.Б., след като не е било представено доказателство от страна на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, че е предявен иск в срока по реда на чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разпореждането е било връчено на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД на 19.02.2021г. чрез упълн. адв. В. Г., както и на длъжника Б.Б. на 09.04.2021г.

2 лично.

РС- Е.П. е приел, че депозираната по делото молба за допълнително произнасяне по разноските е подадена на 03.06.2021г. от длъжника Б. чрез неговия пълномощник адв. Р. и така е счел, че тя е подадена извън предвидените в закона срокове, поради което е оставил същата без разглеждане.

Софийският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалваното определение, представените доказателства и оплакванията в жалбата, намери за установено от правна страна следното:

Постановеното определение от РС- Е.П. е законосъобразно.

Настоящият състав следва да отбележи факта, че съгласно т. 7 от тълкувателно решение №4 от 2014г. на ОСГТК на ВКС , разпоредбата на чл.

248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е и настоящия случай. В конкретния случай заповедния съд е бил сезиран с възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК на 26.11.2020г., в което възражение, освен че е оспорено вземането на заявителя е поискано да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Към възражението е приложено копие от пълномощно и договор за правна помощ, съгласно съдържанието на който е посочено, че е било заплатено в брой на пълномощника сума в размер на 300 лв/триста лева/.

Въззивния съд споделя извода на заповедния съд, че молбата подадена от Б. Н. Б. чрез адв. А.Р.-САК е депозирана на 03.06.2021г.

Към частната жалба е приложената разпечатка съдържаща проведена кореспонденция между имейл адрес [email protected] и [email protected]. Видно от съдържанието й става ясно, че на 15.04.2021г. в 10.32ч е изпратен файл наименован „молба до РС Е.П. допълване на разпореждане на осн. чл.250 ГПК“.

Следва да се отбележи, че от така приложената разпечатка от имейл адрес[email protected] не може да се направи обоснован извод относно това, дали действително е била изпратена процесната молба с искане 3 за допълнително произнасяне от страна на заповедния съд по реда на чл.248 ГПК. В конкректения случай, твърдението обективирано в частната жалба, както и приложените към жалбата писмени доказателства не са достатъчни по своя характер, за да се приеме от въззивния съд, че молбата за допълване на разпореждането на заповедния съд в частта за разноските е подадена в срок.

Вземайки предвид факта, че разпореждане от 08.02.2021г., с което е била обезсилена заповед за изпълнение №26000106 по посоченото по- горе дело е било връчено лично на длъжника Б.Б. на 09.04.2021г., то в настоящия случай, срокът за искане на допълване на разпореждането е бил изтекъл на 09.05.2021г. и молбата е подадена извън срока предвиден в чл. 248, ал.1 ГПК.

По изложените вече съображения съдът намира обжалваното определение за законосъбразно, а частната жалба срещу него за неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2021г., постановено по ч. гр. д.

№ 789/2020 г. по описа на РС- Е.П., с което е оставена без разглеждане депозираната жалба от Б. Н. Б., чрез упълн. адвокат А.Ю. Р.- САК с която се иска съдът да допълни разпореждане от 08.02.2021г. постановено по ч.гр.д.798/2020г. по описа на РС- Е.П. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4