Решение № 29 от 26.02.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 61/2023
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 26.02.2024
- Състав
- Георги Янев
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.47, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Благоевград, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Янев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Г. Янев Търговско дело № 20231200900061 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. А. Я., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „***” № *, чрез адв.
Г. Й. – САК, против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Г. Бенковски" № 3, представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г.-изпълнителни директори.
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Я., ЕГН:**********, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейната сестра, в размер на 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, за периода от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответника 25.05.2022г., до окончателното плащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2022 г., около 13:00 часа, на пьт BLG-1166 км. 2+1000, между с.Беласица и с. П., Община Петрич, е настъпил пътен инцидент, при който лицето Е. С. С., управлявайки собствения си л.а. марка "Опел", модел "Зафира" , с рег. № Е 2785 МР, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой, губи контрол над автомобила и навлиза в пътният банкет, вследствие на което автомобилът се преобръща.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 314р-8419/03.05.2022 г., по описа на РУ-Петрич. По случая е образувано ДП № 314-3М-138/2022 г., по описа на РУ-Петрич.
1
Твърди се, че в следствие на инцидента е пострадала П. А. С., ВГН:
**********, сестра на Г. Я..
Посочва се, че непосредствено след инцидента П. С. е транспортирана с линейка в МБАЛ „Югозападна болница"-гр. Сандански. Поради тежестта на травмите е транспортирана в УМБАЛ "Света Ана. гр. София, където на 28.04.2022 г., е починала. Твърди се, че със сестра си, ищцата е имала изключително близки отношения, основани на уважение и обич, като и към настоящия момент Г. Я. не може да превъзмогне тежкото събитие, което променя коренно живота й.
Твърди се, че отношенията между ищцата и нейната сестра се основавали на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищцата Г. Я., е отгледала починалата в пътния инцидент П. С., като освен по-малка сестра, П. била като дъщеря за ищцата Г. Я.. Заедно двете са израснали в един дом, в една стая като целият им живот е бил споделен.
Двете сестри са си били най-близките хора в живота, като в нито един период от живота си не са били разделени.Твърди се, че родителите на Г. и П. не са полагали грижи за отглеждането на децата си, поради което ищцата е играла основна роля в отглеждането на починалата в инцидента.
Твърди се също така, че към настоящия момент ищцата не може да приеме. че няма да може да види сестра си до края на живота си и няма да може да споделя важните моменти с нея.
Сочи се, че видно от приложения рег.№314р-8419/03.05.2022 г., по описа а РУ- Петрич, отговорността на водача на л.а. марка "Опел", модел „Зафир" per.№ E 2785 МР с била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност в "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД със застрахователна полица BG/06/122000007698, валидна до 26.01.2023 г.
Твърди се, че с Молба с Вх. № 94-Г-134 от 25.05.2022 г., ищцата е завела претенция срещу ответното дружество, с която е поискала да й бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Въпреки, че определеният краен тримесечен срок в К3, е изтекъл на 25.08.2022 г., към настоящия момент, от ответното дружество не е изплатено застрахователно обезщетение на ищцата.
Твърди, че е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач „ДЗИОбщо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на искова молба. В отговора на исковата молба ответникът не оспорва валидността на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица № BG/06/122000007698, сключен относно л. а. „Опел Зафира" с рег. № Е 2785 МР, към датата на процесното събитие.
Посочва се, че по заведеното във връзка с процесната катастрофа наказателно производство не е постановен окончателен акт. Съответно към момента не са били установени по надлежен ред вината, противоправността на действията на соченото за деликвент лице - застрахования към ответното 2 дружество водач, както и причинно - следствената връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на П. А. С. Поради това оспорват твърдението в исковата молба че водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество с действията си е причинил настъпването на деликта и на негативния резултат - смъртта на родственицата на ищцата. Оспорват следните елементи от фактическия състав на деликта - противоправност и вина на поведението на соченото за деликвент лице и причинно - следствена връзка между неговото поведение и вредоносния резултат - смъртта на родственицата на ищцата.
Твърди се още, че ответното дружество не се е произнесло по предявената претенция, тъй като не е установен по безспорен начин фактическият състав на деликта, като поради това оспорва твърдението на ищеца, че е изпаднало в забава.
При условията на алтернативност въвеждат възражение за съпричиняване от страна на починалата в автомобила пътничка П. А. С. към настъпването на собствените й увреждания от деликта. Твърди се, че с поведението си, починалото лице не е спазила разпореденото от ЗДвП поведение за пътник в МПС и нарушавайки правилата за движение, тя е станала допринесла за настъпването на уврежданията си от процесното ПТП и съответно - за настъпването на летален изход поради тях. А именно се сочи, че непоставянето на предпазния колан е станал причина е допринесъл към настъпването на летален изход. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, починалата е пътувала без поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на тежки травми, довели до настъпването на летален изход. Считат, че това обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство, като сумата за обезщетение бъде съразмерно намалена на коефициента на принос, в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение, т.е. ищцата да има качеството на лице, имащо право на обезщетение от смъртта на сестра си и да е породена отговорността на водача, застрахован към ответното дружество.
Оспорват твърдението, че ищцата Г. А. Я. - сестра на починалата П. А.
С. попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Като се сочи, че в исковата молба не са представени доказателства за наличието на дълбока емоционална връзка на ищцата и починалата. Твърди се още, че от твърденията на ищцата в исковата молба дори не е изложено твърдение, че връзката между ищцата и починалата й сестра да с била надхвърляща по дълбочина обичайната връзка, съществуваща между сестри, което би могло да придаде на ищцата качеството на правоимащо лице. Оспорват да е налице елемента на изключителност в настоящия случай. Поддържат,че в исковата молба не е изложено дори твърдение за т.нар. „заместваща грижа" и/или друго житейско обстоятелство, обосноваващо наличието на изключителност, поради което оспорват качеството на ищцата като правоимаща да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалото при ПТП лице П. А. С. Оспорват твърдението, изложено в исковата молба - че 3
„родителите на Г. и П. не са полагали грижи за отглеждането на децата си, поради което ищцата е играла основна роля в отглеждането на починалата в инцидента”.
Допълнително се посочва, че към момента на настъпване на смъртта, сестрата на ищцата е била на 49 години, със собствено семейство, с две деца видно от приложеното към исковата молба удостоверение за съпруг и родствени връзки, което ясно насочва, че живота на двете жени е следвал нормалния си ход и всяка от тях е поела по собствен път, което неминуемо е предизвикало отдалечаване между тях като естествен и неизбежен процес.
Оспорват и по размер исковата претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сестра й П. А.
С.
Считат, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи се, че в случай, че се установи някакво основание, то иск в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на действително претърпените болки и страдания от страна на ищцата. Освен това претенцията на ищцата не е съобразена с критерия „по справедливост" и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогичим случаи.
При евентуалност и в случай, че бъде установено качеството на ищцата като правоимащо лице да получи обезщетение, считат, че същият следва да бъде значително намален с оглед завишеният и несъобразен със съдебната практика размер на претенцията, както и с оглед приноса от починалото лице към настъпването на леталния за нея изход.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва заявяват, че генерално оспорват този акцесорен иск като следващ съдбата на главния иск. Твърди се, че началната дата, от която застрахователя дължи изплащане на законна лихва за забава е уредена в разпоредбата на чл. 497, ал.
1, т. 1 от К3, поради което се оспорва изцяло твърдението, че застрахователят е изпаднал в забава.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалният й представител – адв.
Й. поддържа исковата молба, като оспорва отговора на исковата молба. За ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез юрк.Й. оспорва исковата молба, съгласно изложените в отговора аргументи.
По делото са събрани гласни доказателства от показанията на свидетеля Б.Я., син на ищцата Г. Я., който твърди, че за инцидента на 03.04.2022г. е разбрал на следващия ден, като именно той е съобщил на ищцата, че неговата леля и братовчедка са в болница. Като сочи, че преди инцидента неговата майка Г. Я. и починалата му леля били близки, повече от сестри, заради това, че неговата майка е била 7 години по голяма, и за нея починалата й сестра била като дъщеря. Сочи още, че когато се е родил неговата леля П. се е грижела много за него, като постоянно помагала с каквото може. Твърди, че докато е учела неговата леля П. е живеела при майка му, като не е имала друг близък човек, при когото да отседна. Относно отношенията на ищцата с нейните родители, свидетелят Я. заявява, че нямат спорове и са изключително 4 близки. Също свидетелят твърди, че неговата покойна леля и нейните родили са били в близки отношения. Не е имало раздори в семейството на баба му и дядо му, като ги определя като скромни хора, които гледат децата да са образовани и да се справят добре в живота. Твърди още, че допреди седем години, докато живеели все още в апартамент, а неговата починала леля работела във фабрика близо до апартамента, майка му и починалата й сестра се виждали всеки ден. А след преместването им в къща неговата майка Г. и П. се чували по няколко пъти на ден.
По делото са събрани и гласни доказателства от свидетеля А. Л., баща на ищцата, в показанията си той сочи, че Г. е полагала грижи за П., като последната се е настанила в апартамента на сестра си на четиринадесет години след завършването й на осми клас, това е продължило до завършването на гимназия. Като се сочи, че след преместването на П. при Г., П. е била на издръжка от Г.. В този период взаимно са се посещавали, като твърди още, че е бил в добри отношения с всички.
По настоящето дело е приложена влязла в сила присъда №27/10.07.2023г. , постановена по НОХД № 652/2023г. по описа на БОС, с което се признава подсъдимият Е. С. С., роден на *** год. в с. П., общ. П., обл. Благоевградска, с постоянен адрес в същия град, ул. „***" Nº117, *** гражданин, с *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.04.2022 година, около 12.50 - 13.00 часа, на път BLG -1166, с. П.