Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262544 от 19.04.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14142/2020
Вид
Решение № 262544
Подписан
19.04.2021
В сила
03.06.2022
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.04.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия АДРИАНА

АТАНАСОВА при секретар К.Георгиева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14142 по описа на 2020 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14142/2018 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Софийски районен съд срещу решение

№20219233 от 08.10.2020 г постановено по гр.д.№71703/2018 г на СРС , 157 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД на В.В.П.

ЕГН **********

*** сумата от 6000 лева – обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от стрес , притеснения , напрегнатост , тревожност , нарушения на съня , натрапчиви мисли и смесено тревожно-депресивно разстройство , треперене на ръце и сърцебиене за периода 11.06.2015 г – 25.08.2017 г в резултат на изгубено възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№1419/14 г на СРС , 56 състав .Решението се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на В.В.П.

ЕГН **********

*** срещу същото решение , но в отхвърлителната му част – за разликата над 6000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди . Решението се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът

СРС излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част , тъй като не е доказано болките и страданията на ищеца да са пряка и непосредствена последица на изгубване на възражението по чл.414 ГПК . Още с издаване на акт №25 от 21.04.2016 г за възстановяване на съдебни книжа е било ясно , че възражението ще бъде възстановено и ищецът ще може да защити правата си . СРС не отговаря за действията на ЧСИ , а ищецът е могъл да поиска спиране на изпълнителното производство . СРС своевременно е възстановил липсващото възражение . Размерът на присъденото обезщетение е завишен.

Въззивникът В.В.П. излага доводи , че неправилно СРС е отхвърлил частично иска му . Действително на 21.12.2016 г е влязло в сила определението на СРС за възстановяване на възражението , но според съдебно-психологическата експертиза адаптационното разстройство е продължило и след това и ищецът не се е възстановил напълно /въпреки , че подобно разстройство по принцип продължава около половин година/ .

Първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на свидетелите , които установяват големи болки и страдания на ищеца . Последният е искал да посещава психолог , но не е имал средства за това .

СРС е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на П. . В отхвърлителната си част решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано .

Въззивните жалби са допустими.

Решението на първоинстанционния съд е връчено на въззивниците на 13.10.2020 г и на 12.10.2020 г и е обжалвано в срок съответно на 26.10.2020 г и на 22.10.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в съответните части.

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен служебно да провери и дали СРС е дал правилна правна квалификация на иска .

За да уважи частично иска първоинстанционният съд е приел от фактическа страна , че на

19.03.2014 г по ч.гр.д.№1419/14 г на СРС , 56 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 7174 евро неустойка за забава по договор за заем от 12.05.2010 г и за 1080,62 лева разноски по делото .

Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 21.03.2014 г .

С разпореждане от 26.06.2014 г /поради липса на възражение по чл.414 ГПК / СРС е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу ищеца и такъв е издаден на 27.06.2014 г и допълнен на 20.08.2014 г .

С молба от 11.06.2015 г ищецът е уведомил СРС , че всъщност е подал възражение вх.№3115527 от 27.03.2014 г .

С определение от 20.07.2016 г по ч.гр.д.№1419/14 г на СРС , 56 състав е възстановено възражение вх.№3115527 от 27.03.2014 г.

С определение от 24.01.2017 г по ч.гр.д.№10204/15 г на СГС е отменено разпореждането за издаване на изпълнителния лист и е обезсилен изпълнителния лист от 27.06.2014 г . С определение от 30.08.2017 г бил обезсилен и втория издаден изпълнителен лист .

От правна страна първоинстанционният съд е приел , че съгласно чл.36 ал.1 т.1 и чл.37 ПАС /отм./ съдебните служители в Служба „Регистратура“ трябва да водят входящ дневник на електронен и хартиен носител , а съгласно чл.45 ПАС /отм./ книжата отнасящи се по висящи дела се предават от Служба „Регистратура“ в деловодството в деня на постъпването им . Според чл.49 ал.1 т.4 ПАС /отм./ Служба „Деловодство“ подрежда и докладва на съдията-докладчик новопостъпилите документи по висящи дела . В случая служител на Служба „Регистратура“ е приел възражението на ищеца , поставил му е входящ номер и го е вписал във входящия регистър както на хартиен , така и на електронен носител , след което го е предал на деловодителя срещу подпис . От друга страна възражението не е пришито по делото по реда на постъпване и номерирано , както и няма данни да е докладвано на съдията-докладчик .

Според първоинстанционния съд е налице неправомерно действие/бездействие на служител от Служба „Деловодство“ , на който ответникът е възложил работа по чл.49 ЗЗД . Това налага поне частично уважаване на иска . Според св.Ч.и Е.ищецът бил много ядосан , отчаян и непрекъснато говорел за изгубеното възражение , отказвал да се вижда с приятели . Според изслушаната пред СРС съдебно-психологична експертиза ищецът развил „адаптационно разстройство“ – тревожност от невъзможност да се справи със ситуацията .Впоследствие имал „протрахирана депресивна реакция“ с продължителност около 2 години . Ищецът бил раним и предразположен към такава реакция . Извършило се изпълнение върху пенсията на ищеца за сравнително голяма за него сума

Според първоинстанционния съд неяснотата относно възражението е продължила около година в периода 10.06.2015 г – 21.12.2016 г , когато е влязло в сила определението на съда за възстановяване на възражението . Допусната е бавност от СГС по обезсилване на двата изпълнителни листа , но е имало и нередовност на изявлението на ищеца в молба от 01.04.2016 г . Първоинстанционният съд е счел , че по справедливост трябва да определи на ищеца обезщетение в размер на 6000 лева .

Обжалваното решение е частично неправилно . Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд , че при наличните доказателства е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД . За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи , че е налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице , на което ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Противоправното деяние на посоченото лице , вредата и причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай . При доказване на другите предпоставки вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното.

В случая ищецът е изложил факти и обстоятелства за хипотеза на чл.49 ЗЗД , при която отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина - действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на негови служители. Според чл.49 ал.1 т.4 ПАС /отм./ Служба „Деловодство“ подрежда и докладва на съдията-докладчик новопостъпилите документи по висящи дела . В случая служител на Служба „Регистратура“ е приел възражението на ищеца , поставил му е входящ номер и го е вписал във входящия регистър както на хартиен , така и на електронен носител , след което го е предал на деловодителя срещу подпис . От друга страна възражението е изчезнало - не е налично пришито по делото по реда на постъпване и номерирано , както и няма данни да е докладвано на съдията-докладчик . Трябва да се приеме , че е налице неправомерно действие/бездействие на служител от

Служба „Деловодство“ , на който ответникът е възложил работа по чл.49 ЗЗД . Действително , възможно е възражението да е било откраднато или унищожено по невнимание от неизвестно лице , но в задълженията на съдебните служители и на съдията-докладчик е да предотвратяват посегателства и унищожаване на документи по съдебните дела .

Възможността съдебни служители да носят лична отговорност за техни неправомерни действия , респ.за техни действия за отговаря по чл.49 ЗЗД съответния съд , е призната с решение №228 от 19.01.2016 г по гр.д.№6774/14 г на ВКС , III ГО. Принципно съдът не носи отговорност за негативни изживявания на страните във връзка с водени срещу тях граждански дела , включително и при последваща отмяна по реда на инстанционния контрол - решение №212 от 07.11.2019 г по гр.д.№3544/18 г на ВКС , IV ГО. При злоупотреба с право отговорността е на другата страна .

На ищеца следва да бъде определено обезщетение по справедливост за причинените болки и страдания / чл.52 ЗЗД /. При това трябва да се има предвид , че чл. 51 ЗЗД ограничава предмета на обезвреда до вредите, които са пряка и непосредствена последица от действията на деликвента . В случая те са свързани с претърпените притеснения от нарушени процесуални права и даване възможност за образуване на незаконосъобразно изпълнително производство . Евентуални имуществени вреди понесени от изпълнителното производство не са предмет на настоящото делото / а не са и доказани по безспорен начин/ .

Според настоящия съд е основателен доводът на въззивника СРС за прекомерност на присъденото обезщетение от 6000 лева , а доводите на въззивника П. са изцяло неоснователни . Ако се сравни размерът на това обезщетение с такива присъждани по дела по ЗОДОВ за незаконно обвинение в престъпление , то обезщетение от 6000 лева се присъжда в случаи на 4-5 години продължило наказателно преследване , включително и в досъдебна и съдебна фаза. Очевидно не може да се равнопостави като тежест един случай на изгубено възражение по чл.414 ГПК с повдигане на обвинение , определяне на мярка за неотклонение , разпити като обвиняем , четене на обвинителен акт , произнасяне на присъда и пр. Процесният случай е неприятен , но е протекъл извън последици на наказателна репресия.

Както се посочи ищецът не е доказал по безспорен начин /с писмени доказателства/ каква сума му е събрана от ЧСИ . В молбата си за освобождаване от такси и разноски ищецат е декларирал , че няма имущество , което да бъде възбранено и продадено от ЧСИ . Не са доказани от ищеца твърденията му , че не би могъл да събере обратно събраните му от ЧСИ суми , а и това е само хипотетична възможност ако ищецът докаже , че не дължи тези суми .

В никакъв случай при определяне на процесното обезщетение не трябва да се допуска ищецът да приписва свои лични житейски , жилищни , здравословни и пр.проблеми само на процесния случай с изгубено възражение по чл.414 ГПК . Според настоящия съд точно така би се получило ако се определи обезщетение от 6000 лева или по-голямо .

Прави впечатление , че независимо , че възражението е „изгубено“ ищецът винаги е разполагал с копие от възражението /дори е твърдял , че е втори оригинал/ , както и е разполагал с входящия му номер , видно от молбата на ищеца от 11.06.2015 г . Само при този факт и при наличната правна уредба по ПАС /отм./ още от самото начало ищецът е трябвало да бъде наясно , че ще съумее да защити правата си и да докаже , че е подал възражение . Входящият номер на подавани в съдилищата документи се генерира в момента на подаването им и веднага се вписва в писмен и електронен регистър . И с този факт ищецът би трябвало да е запознат при подаване на възражението му . В този смисъл „пълно изгубване“ - заличаване на всяка следа от процесното възражение няма как да се случи . Обективно необоснованите силни страхове и съмнения , за които съобщава ищецът , са изцяло в грешните му представи за начина , по който функционира СРС , за което ответникът не може да носи отговорност . Също и дълбокото неверие в съдебната система – дори да е доказано – не може да обоснове завишаване на процесното обезщетение .