Определение № 37940 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37940 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110146913 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ххх х х“ ЕООД срещу Д. Н. В..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 07.06.2019 г. между ответницата Д. Н. В. и „С.К.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 324046, по силата на който кредитодателят предоставил на ответницата сумата от 650 лв., а тя се задължила да я върне на 10 месечни погасителни вноски в размер на 152 лв. всяка, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок за погасяване 08.04.2020 г. Сочи, че страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите от 47,69%. Твърди, че договорът е сключен по електронен път, чрез организирана от кредитодателя система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като при сключването му на ответницата била предоставена цялата изискуема по закон информация. Излага доводи, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК и не са налице основания за недействителност по чл. 22 1

ЗПК. Счита, че дори да не се приеме сключването му по електронен път, договорното правоотношение е възникнало с получаването на предоставената заемна сума. Сочи, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия към договора при неизпълнение на задължението за плащане на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора, включително до настъпване на крайния срок за погасяване на кредита, като задълженията останали непогасени. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. първоначалният кредитор „С.К.“ ООД прехвърлил на ищеца „ххх х х“ ЕООД вземанията си срещу ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне на посочения от нея електронен адрес. Излага доводи, че уведомяването може да бъде извършено и от цесионера като пълномощник на предишния кредитор, като счита, че при неприемане на извършеното уведомяване за редовно същото следва да се счита за осъществено с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 44720/2024 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди, че срещу заповедта е подадено възражение, поради което с Разпореждане № 138161 от 04.09.2025 г. съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията.

Твърди, че ответницата дължи общо сумата от 945,40 лв., от които 650 лв. непогасена главница по договора за потребителски кредит, 111,31 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 08.04.2020 г. и 184,09 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2020 г. до 27.06.2024 г. При тези твърдения моли съда да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на посочените вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 44720/2024 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноските по заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Н. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове по основание и размер. Прави възражение за недопустимост на исковете, като сочи, че по делото не са представени доказателства за спазване на преклузивния срок за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК. Счита, че исковата молба е неясна и неточно формулирана, тъй като съдържа неверни и несвързани твърдения, затрудняващи разбирането на претенцията. Излага доводи, че не е уточнен видът на договора, от който произтичат претендираните вземания, поради което не е ясно основанието, на което ищецът претендира заплащането 2 на процесните суми. По съществото на спора не оспорва наличието на договор за кредит, но оспорва размера и изискуемостта на претендираните вземания. Твърди, че е извършила частични плащания по договора, които не са отчетени коректно от ищеца, поради което задължението й не съществува в посочения размер. Сочи, че ищецът не е представил подробна счетоводна справка за извършените плащания, начина на формиране на задълженията и остатъка по кредита, поради което оспорва както претендираната главница, така и договорната лихва и обезщетението за забава. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като твърди, че не е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземането съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Излага доводи, че при липса на доказано уведомяване цесията не й е противопоставима и ищецът не е установил качеството си на кредитор. Прави възражение за недействителност на договорните клаузи относно уговорения висок лихвен процент и начисляването на обезщетение за забава. Счита, че тези уговорки са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите и следва да бъдат обявени за нищожни. Прави и възражение за прекомерност на претендираните лихви поради противоречието им с добрите нрави. Въвежда и възражение за изтекла погасителна давност, без да конкретизира отделните вземания, за които счита, че е настъпило погасяване по давност. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност – като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Д. Н. В. дължи на ищеца „ххх х х“ ЕООД следните суми: 650 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 324046 от 07.06.2019 г., сключен с „С.К.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; сумата от 111,31 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 08.04.2020 г., и сумата от 184,09 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2020 г. до 27.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 44720/2024 г. по описа на СРС, 171 състав.

III. Обстоятелства, които не се нуждатя от доказване:

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 07.06.2019 г. между ответницата Д. Н. В. и „С.К.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 324046.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

3

УКАЗВА на ищеца „ххх х х“ ЕООД, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че спорните вземания са възникнали в претендирания размер, в случая – че по сключения между първоначалния кредитор „С.К.“ ООД и ответницата Д. Н. В. договор за потребителски кредит кредитодателят е предоставил уговорената сума, ответницата се е задължила да я върне при посочените условия и срокове, настъпила е изискуемостта на претендираните задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и че вземанията са прехвърлени в полза на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

УКАЗВА на ответницата, че при доказване на горните обстоятелства в нейна тежест е да установи твърдените частични плащания по договора, включително техния размер и датите на извършването им, както и наличието на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, доколкото се позовава на такива.

УКАЗВА на ищеца, че с оглед въведеното възражение за изтекла погасителна давност в негова тежест е да установи наличието на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността, ако се позовава на такива.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца „ххх х х“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото справка по договор за потребителски кредит № 324046 от 07.06.2019 г., съдържаща данни за начислени задължения по главница, договорни лихви, обезщетения за забава и други разходи, както и за извършените плащания, с посочване на датите, размерите и начина на отнасянето им за погасяване на отделните задължения.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проверки в счетоводството на ищеца и първоначалния кредитор „С.К.“ ООД да даде заключение по следните въпроси:

1. Какъв е размерът на предоставената на ответницата сума по процесния договор за кредит и по какъв начин е извършено усвояването й?

2. Какви плащания са извършени по договора, на кои дати, в какъв размер и за погасяване на кои задължения са отнесени?

3. Какъв е размерът на непогасените задължения по договора, с разбивка по главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като се посочат падежите на отделните погасителни вноски и периодите, за които са начислени лихвите?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 220 евро, вносим от ответницата в едноседмичен срок от 4 съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице А. К. М.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 44720/2024 г. по описа на СРС, 171 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи оригиналите на договора за кредит и приложимите общи условия, които са представени в заверен препис по делото.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на посочените от страните съдебни адреси да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2026 г., от 10,20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5