Решение № 841 от 05.05.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№841 гр. Пловдив, 05.05.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня

Петкова и с участието на прокурор при ОП

– Пловдив Илияна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 52 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от И.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.П. ***. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1030-010333 от 11.12.2018г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив срещу ищеца, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 3566/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, и по КАНД №

3280/2019г. по описа на Пловдивски административен съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съответно в размер на 400 лв. и на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и заплатената държавна такса за образуване на делото от 10 лева по представен списък са разноските.

Ищецът, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, в писмена молба от пълномощника му адв.П., моли исковата молба да се уважи, като излага становище в подкрепа на искането си.

Ответникът по иска ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание. Постъпил е писмен отговор по исковата молба от главен юрисконсулт при ответната страна Пенкова с изложено становище относно недопустимост на исковата претенция, както и доводи за неоснователност и недоказаност на същата. Искът се оспорва по основание и по размер, направено е възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ, твърди се, че направените разноски за адвокат не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Прави се възражение по размера на заплатеното за представителство пред районния и административния съд адвокатско възнаграждение и искане за присъждане по-нисък размер на обезщетение. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидения, или до предвидения в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатските възнаграждения по отношение разноските по настоящото дело. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.

Задължително участващия по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност на исковата претенция, но счита че размера а същата е завишен.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, но въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законодателят към момента на провеждане производството по обжалване на наказателното постановление пред районен съд и към датата на провеждане на открито съдебно заседание пред Пловдивски административен съд, с което е даден ход на делото по същество не е бил предвидил все още ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН пред Районния съд, нито пред Административния съд в хода на касационното производство, като разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета с ДВ., бр.94/29.11.2019 г., то доколкото искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, направени преди настъпилото изменение, подлежат на разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенцията е основана именно на отмяна на наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН в производство, проведено преди настъпване изменението на чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Затова и възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция, не са основателни, доколкото, както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК, към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, са предвиждали специален ред за присъждане на разноски в производството към момента на провеждането му. Същото се е отнасяло и до касационното производство по обжалване решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски. Както се каза вече, разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е приета след провеждане на открито съдебно заседание пред Пловдивски административен съд, с което е даден ход на делото по същество, т.е. не е имало процесуална възможност ищецът да иска присъждане на направените разноски.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.

По същество исковата претенция се явява основателна.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца П. е било издадено Наказателно постановление № 18-1030-010333 от 11.12.2018 г., с което на същия е са били наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП, глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП, както и глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП. Наказателното постановление е било обжалвано от ищеца по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд Пловдив, като по жалбата му е било образувано АНД № 3566/2019 г. по описа на районния съд. Преди съдебното заседание по делото по същото е бил приложен, ведно с пълномощно за адвокат П., договор за правна защита и съдействие от 05.02.2019 г. между адв.С.П. и ищеца, подписан от двете страни, с уговорено възнаграждение в размер на 400 лева за оказване на правна защита и съдействие по делото в районния съд чрез процесуално представителство по делото, като в договора изрично било записано, че сумата е изплатена в брой. По развилото се пред Районен съд Пловдив производство по образуваното по жалбата АНД № 3566/2019 г. ищеца бил представляван от упълномощения му адвокат, който се явил в проведеното едно съдебно заседание по делото, в което изложил и становище по същество. С решение № 1690/20.09.2019 г. Районен съд - Пловдив, 16 наказателен състав, отменил обжалваното наказателно постановление, в частта с която на И.М.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП, глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и го е потвърдил в останалата част. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено НП, а именно: с която на И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и е било образувано КАНД № 3280/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. Преди съдебното заседание по делото е бил приложен, ведно с пълномощно за адвокат П., договор за правна защита и съдействие от 26.09.2019 г. между адв.С.П. и ищеца, подписан от двете страни, с уговорено възнаграждение в размер на 300 лева за оказване на правна защита и съдействие по делото в администратвния съд чрез процесуално представителство по делото, като в договора изрично било записано, че сумата е изплатена в брой. По развилото се пред Административен съд Пловдив производство по образуваното по жалбата КАНД № 3280/2019 г. ищеца бил представляван от упълномощения му адвокат, който поради служебна ангажираност не се явил в проведеното едно съдебно заседание по делото, но е представил молба в която изложил становище по същество. С решение № 2745/19.12.2019 г. Административен съд Пловдив, 21 наказателен състав, отменил решението на ПРС в оспорената част и отменил наказателно постановление, в частта с която на И.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП.

Съгласно

Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК, когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, от приложените в оригинал по АНД 3566/2019 г. и по КАНД 3280/2019 г. договори, съответно от 05.02.2019 г. и от 26.09.2019 г. е видно, че изрично е уговорено, че има за предмет процесуално представителство именно по делото по обжалване на наказателното постановление и по делото по обжалване на решението на ПРС. В договорите изрично е посочено и че е договорено и платено в брой възнаграждение съответно от 400 лева за първата инстанция и 300 лева за втората инстанция. В тази насока и според съда, въпросните договори за правна защита и съдействие са годни да удостоверят извършените от страна на ищеца разходи за адвокатска защита пред районния съд по обжалване на наказателното постановление и пред административния съд по частично обжалване решението на районен съд. Затова и разходи в претендиран размер от 700 лева като направени от ищеца П. са доказани.