Решение № 331 от 15.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София , 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Райна Стефанова

Милена Богданова

Анна Ненова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20211100507995 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437, във вр. 435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.Х. Л. чрез пълномощника адв. С.С. от САК срещу разпореждане изх. № 14129 от 10.03.2021 г. по изпълнително дело № 20201110402539 на държавен съдебен изпълнител К.Д., в частта с която е отказал да намали по възражение на жалбоподателя разноските на взискателя Б.В. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Възраженията в жалбата са, че размерът от 770.00 лева на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не разкрива фактическа и правна сложност, длъжникът е заплатил цялото задължение в срока за доброволно изпълнение, по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение над предвиденото възнаграждение в размер на 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за образуване на изпълнително.

В този смисъл, счита че в случая дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, поради което оспорва отказа за намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за разликата над 200.00 лева.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане на ДСИ К.Д. и 1 намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение направени от взискателя за сумата над 200.00 лева.

Взискателят Б.В. чрез пълномощника адв. Б.М. оспорва жалбата и претендира разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу нея.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ДСИ К.Д. излага съображения за основателност на жалбата.

Сочи, че отказът е постановен поради невъзможността ДСИ сам да отменя действията си, а с молбата за образуване на изпълнителното дело вече бил приел размера на адвокатския хонорар от 770.00 лева.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от легитимирана страна, насочена е срещу разноските по изпълнението, т.е. срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2, т. 7 ГПК,

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнителното дело е било образувано на 11.12.2020 година въз основа на молба вх.№ 26581 от същата дата на Б.И.В. и приложен изпълнителен лист от 24.11.2020 година, издаден от РС-Ботевград по гр.дело № 851/2018 година по описа на съда, с който А.Х. Л. е осъдена да заплати на Б.И.В. сумата от 940 лева- разноски по делото пред въззивния съд и сумата от 2700 лева –разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В молбата е направено искане за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и връчване на покана за доброволно изпълнение, като ако длъжникът не изпълни в дадения двуседмичен срок, ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение на 15.12.2020 година като на 19.02.2021 година е залепено уведомление по чл.47 ГПК и на 25.02.2021 година ПДИ е връчена на редовно упълномощен представител на длъжника.

С молба от 04.03.2021 година длъжникът информира ДСИ, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 2700 лева е намален от ВКС на 1500 лева /писмо в този смисъл е постъпило и от взискателя по изпълнителното дело на 17.02.2021 година/, като молбата съдържа и възражение относно претендирания адвокатски хонорар от 770 лева като прекомерен.

С разпореждане от 05.03.2021 година ДСИ е разпоредил издаване на 2 нова ПДИ с коригиране на дължимата сума с 1200 лева , като е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение. Коригираната ПДИ изх.№ 14128 от 10.03.2021 година е връчена на длъжника на 31.03.2021 година и в същия ден е извършено плащане..

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, не са прилагани различни изпълнителни способи и длъжникът е заплатил в срока за доброволно изпълнение, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.

За образуването на изпълнителното дело разпоредбата на чл.10, т.1 на Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минималното възнаграждение от 200.00лв.

В случая адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело не следва се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 НМРАВ - за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Разпоредбата на чл.10, т.2 НМРАВ, предвижда че за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт. Цитираната разпоредба (чл.10, т.2 НМРАВ) е неприложима, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане, тъй като длъжникът А.Л. е заплатила задължението по образуваното изпълнително дело на 31.03.2021 г.(л.66 от и.д.), в двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, както е посочено в представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви от ДЧСИ .

Ето защо, не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. Основание за начисляване на такова би възникнало едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното изпълнително дело.

По изложените съображения, съдът приема, че дължимите от длъжника А.Л. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв.

Предвид гореизложеното обжалваното Разпореждане от 05.03.2021г., постановено по изп.д. № 20201110402539 г. по описа на ДЧСИ К.Д. при СРС, обективирано н съобщение изх.№ 14129 от 10.03.2021 година в частта, с която е оставено без уважение възражение с вх. № 5967/04.03.2021 г. за намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение 3 следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до начислен размер на адвокатското възнаграждение от 770.00 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на А.Х. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С.С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.*******, разпореждане от 05.03.2021 година, обективирано в съобщение изх. № 14129 от 10.03.2021 година по изпълнително дело № 20201110402539 по описа на държавен съдебен изпълнител К.Д. при СРС, с което е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК размера на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20201110402539 по описа на държавен съдебен изпълнител К.Д. при СРС, за адвокатско възнаграждение от 770.00 лева на 200 .00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4