Решение № 1853 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110106426 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.* с която срещу „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата не дължи на ответника следните вземания:

1/ в общ размер от 1 406,62 лв. /хиляда четиристотин и шест лева и шестдесет и две стотинки/, включващи сумата от 1 073,56 лв. /хиляда седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№ 1270973 за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.04.2013 г./ до окончателното изплащане; сумата от 207,44 лв. /двеста и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г.; сумата от 25,62 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ държавна такса; сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2013 г. по ч.гр.д. № 4946/2013 г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 816/2017 г. по описа на ЧСИ № **, поради погасяването им по давност за периода 16.02.2011 г. – 30.12.2017 г.;

2/ в общ размер от 570,48 лв. /петстотин и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, включващи сумата от 397,33 лв. /триста деветдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№ 1270973 за периода 19.07.2013 г. – 23.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.03.2016 г./ до окончателното изплащане; сумата от 48,15 лв. /четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/ лихва за забава за периода 19.07.2013 г. – 23.03.2016 г.; сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски по делото; за които суми е издаден изпълнителен лист от 03.05.2016 г. по ч.гр.д. № 3470/2016 г. по описа на ВРС и е образувано изп.д. № 816/2017 г. по описа на ЧСИ № *, поради погасяването им чрез плащане за периода 19.07.2013 г. – 23.03.2016 г.

1

В исковата молба ищцата И. Д. С. твърди, че по подадена от ответника молба е образувано изп.д. № 790/2015 г. по описа на ЧСИ № *, което е продължено с изп.д. № 869/2019 г. по описа на ЧСИ № *, по които изпълнителни дела не са извършвани никакви изпълнителни действия и не е получава съобщения, освен съобщение за прекратяването на второто дело. Впоследствие ответникът е подал молба за образуване на изп.д. № 816/2017 г. по описа на ЧСИ № *, по което е представил два изпълнителни листа, по които е длъжница.

Счита, че не дължи сумите по издадените изпълнителни листи, поради изтичане на тригодишен давностен срок за вземанията, които се претендират с тях. Сочи още, че за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г. титуляр на партидата е било друго лице – *. Излага, че задълженията й към аб.№ 1270973 са изцяло платени за периода 23.05.2013 г. – 03.05.2016 г.

Счита, че не е извършвано валидно изпълнително действие по събиране на вземанията от 2013 г. Счита, че давността е започнала да тече от издаване на изпълнителните листи, която следва да е три години и която към 2018 г. е изтекла. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради неизвършването на изпълнителни действия, които спират или прекъсват давността. Посочва, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 3470/2016 г. на ВРС е влязла в сила на 20.04.2016 г. и няма информация кога е влязла в сила заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4946/2013 г. на ВРС.

Излага още, че изп.д. № 869/2019 г. е прекратено поради настъпила перемпция, като вземанията за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г. счита, че са погасени по давност още към датата на образуването на изп.д. № 790/2015 г. Счита, че давностния срок за вземанията е започнал да тече на 20.03.2008 г. до 30.12.2017 г., когато е наложен запор по изп.д. № 816/2017 г. Посочва, че са платени задължения на бившия собственик, като след 03.2019 г. имотът е продаден на *А.а *. Моли за установяване недължимостта на вземанията по двата изпълнителни листа и присъждане на разноски в производството.

Ответникът „*“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Сочи, че е невярно твърдението на ищцата, че не е получила призовка по изпълнителното дело. Твърди, че на 22.06.2015 г. във основа на издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4946/2013 г. на ВРС е образувано изп.д. № 790/2015 г. срещу ищцата при ЧСИ № *, от което е видно, че на 03.08.2015 г. е връчена призовка на длъжницата чрез адв. ***.

Излага, че след образуване на делото длъжницата е извършвала редовни плащания на каса на дружеството в периода 17.07.2015 г. – 10.01.2019 г. Сочи, че на 04.09.2019 г. изп.д. № 790/2015 г. /с нов № 869/2019 г./ е прекратено, защото е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист. Излага, че междувременно на 18.08.2017 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3470/2016 г. на ВРС е подал молба за образуване на изп.д. № 816/2017 г. по описа на ЧСИ № *. Сочи, че по това дело лично на длъжницата на 28.09.2017 г. при отказ е връчена покана за доброволно изпълнение. Излага, че след образуване на това дело длъжницата е започнала да извършва редовни плащания на каса на дружеството в периода 13.10.2017 г. – 21.07.2018 г. Сочи, че е невярно твърдението, че не са извършвани никакви изпълнителни действия по изпълнителните дела. Твърди, че са извършвани и/или са поисквани такива действия от него. Невярно е твърдението на ищцата за пълно погасяване на задължението по изпълнителния лист от 13.05.2016 г., като след извършена справка се установява, че са останали дължими 151,30 лв. главница, ведно със законна лихва от 29.03.2016 г., /която към 18.08.2022 г. е в размер на 58,88 лв./, сумата от 1,18 лв. лихва за забава и сумата от 57,96 лв. разноски. Излага, че пред съдебния изпълнител не са представени документи удостоверяващи плащания от длъжницата извън хода на изпълнителното производство. Посочва, че общият дължим размер към дружеството е 1 335,84 лв. и посочената в исковата молба сума от 5 781,11 лв. не отговаря на този размер.

Сочи, че са неверни твърденията, че обективираните в изпълнителните листи вземания са към друго лице, като едва на 08.02.2019 г. ищцата вече не е собственик на имота. Счита, че давността е прекъсната с признание на вземането от страна на длъжницата чрез конклудентни действия, които се явяват извършените доброволни вноски на каса, като не са посочени изрично кои фактури се погасяват. В тази връзка сочи, че последното доброволно плащане, което прекъсва давността, е било на 10.01.2019 г., като към датата на предявяване на принудителното събиране /20.09.2020 г./ тази давност не е изтекла. Посочва още, че за 2 периода 08.01.2018 г. – 04.09.2019 г. изпълнителното дело е било спряно по молба на взискателя и в този период не тече давност. Счита, че след всяко изпълнително действие е започвала да тече нова давност, поради което и остатъкът от вземанията по изпълнителния лист от 2016 г. все още са дължими. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

Ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението поради наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата, по които са издадени изпълнителните основания, а именно изтекла в полза на ищцата погасителна давност и извършени плащания за претендираните в изпълнителното производство вземания.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производствата, въз основа на които са издадени процесните изпълнителни листи, са настъпили факти от значение за спорното право, които са довели до погасяване на вземанията по давност /изтичане на предвидения в закона срок/ и/или плащане. В тежест на ответника е било да докаже спиране и/или прекъсване теченето на давността по отношение на процесните вземания.

Прието е за безспорно, че между страните са проведени ч.гр.д. № 4946/2013 г. на ВРС и ч.гр.д. № 3470/2016 г. на ВРС, по които са издадени два изпълнителни листа, въз основа на които са образувани изп.д. № 790/2015 г. по описа на ЧСИ № *, изп.д. № 869/2019 г. по описа на ЧСИ № * и изп.д. № 816/2017 г. по описа на ЧСИ №*. Съдът е извършил служебна справка /л. 33/ по ч.гр.д. № 4946/2013 г. на ВРС в деловодната система, от която справка е видно, че издадената по това дело заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 08.05.2013 г.

По отношение на вземанията в общ размер от 1 406,62 лв., за които са издадени Заповед за изпълнение № 3099 от 15.04.2013 г. /влязла в сила на 08.05.2013 г./ и изпълнителен лист от 18.06.2013 г. по ч.гр.д. № 4946/2013 г. на ВРС.

В полза на кредитора „*“ ООД е издаден процесния изпълнителен лист /л. 32/ във връзка с влязлата в сила заповед за изпълнение.

От изисканото и приложено изп.д. № 790/2015 г. се установява, че на 19.06.2015 г. кредиторът е подал молба за образуване (на 22.06.2015 г.) на изпълнително дело пред ЧСИ №* по отношение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 18.06.2013 г., с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. Тези вземания са включвали сумата от 1 073,56 лв. главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№ 1270973 за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.04.2013 г./ до окончателното изплащане; сумата от 207,44 лв. лихва за забава за периода 20.03.2008 г. – 27.03.2013 г.; сумата от 25,62 лв. държавна такса; сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение

От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че с уточняваща молба от 22.06.2015 г. взискателят е посочил, че длъжницата е извършвала доброволни плащания на каса (извън изпълнителното производство), които плащания са били съответно с дати 31.05.2013 г., 12.07.2013 г., 19.09.2013 г., 19.03.2014 г. и 29.04.2013 г., след които неплатена част от дълга е останала сумата от 728,11 лв. главница, 258,34 лв. лихви и 0 лв. разноски. В самото изпълнително производство тези плащания са признати, 3 като са записани в протоколи за извършено разпределение съответно: за сумата от 200 лв. на 19.03.2014 г., сумата от 118,88 лв. на 19.09.2013 г., сумата от 90,54 лв. на 12.07.2013 г. и сумата от 90,55 лв. на 31.05.2013 г.

Със съобщение от 02.07.2015 г. съдебният изпълнител е уведомил взискателя, че образува изпълнително дело за сумите от 728,11 лв. главница, 242,96 лв. законна лихва, 0 лв. разноски, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 52,92 лв. неолихвяеми вземания /мораторна лихва/. Изпратено е съобщение до длъжницата за образувано изпълнително дело, което е получено от адв. Костадинов на 03.08.2015 г., който е представил пълномощно (което съдът приема за автентично, предвид допуснатата по делото експертиза, доколкото е без значение кой е изписал съдържанието на същото, след като е подписано от ищцата) От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза /л.100-104/ се установява, че подписът, положен за „Упълномощител“ в Пълномощно от 29.07.2015 г. е изпълнен от И. Д. С..