Определение № 1104 от 30.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Стара Загора, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Т. Т., ЕГН **********, против определение № 260014/31.07.2025 г. по гр. д. № 3745/2018 г. на Районен съд – Стара Загора, с което съдът е обезсилил заповед № 1436/29.05.2018 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.05.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 2464/2018 г. на Районен съд – Стара Загора в полза на жалбоподателя против Р. И. Д., ЕГН **********.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от мотивите на определението не става ясно по какви съображения районният съд е приел, че процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са влезли в сила. Сочи, че по актовете от заповедното производство били образувани изпълнителни дела пред ЧСИ, а впоследствие и пред ДСИ в СИС на Районен съд – Стара Загора. По образуваните изпълнителни дела били предприети голям брой изпълнителни действия, като кредиторът извършил разноски. Навежда довод за допуснато от съда процесуално нарушение поради невръчване на молбата, с която е инициирано постановяването на обжалваното в случая определение. Твърди, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, поради което определението следва да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Р. И. Д., представлявана от адв. Б. Б. от АК-Стара Загора, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо частната жалба е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 3745/2018 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по предявен от С. Т. Т. установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, след като ответницата Р. И. Д. е подала на основание чл. 414 ГПК възражение срещу издадената против нея в производството по ч. гр. д. № 2462/2018 г. на Районен съд – Стара Загора заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 4000 лева, представляваща предоставен от ищеца на ответницата заем съгласно нотариално заверен договор от 12.07.2016 г.

С протоколно определение от 20.11.2018 г. по гр. д. № 3745/2018 г. на Районен съд – Стара Загора производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на образуваното срещу ищеца С. Т. наказателно производство /ДП № 32863М171/2017 г. на ГДНП-МВР-София/.

С определение от 21.12.2023 г. районният съд на основание чл. 230, ал. 1 ГПК е възобновил съдебното производство, тъй като пречките за движението му са отпаднали – НОХД № 421/2019 г. на Районен съд – Стара Загора е приключило с влязъл в сила акт – решение № 157/17.07.2023 г. по н.д. № 421/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Впоследствие с протоколно определение от 26.03.2024 г. районният съд е спрял за втори път производството по гр. д. № 3745/2018 г. на основание чл.

229, ал. 1, т. 1 ГПК - поради наличие на общо съгласие на страните. В определението съдът е указал на страните, че ако не поискат възобновяване на производството по делото в шестмесечен срок от спирането, същото ще бъде прекратено.

С определение № 260041/16.10.2024 г. съдът е прекратил гр. д. № 3745/2018 г. на основание чл. 229, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 1 ГПК, след като е констатирал, че в посочения по-горе шестмесечен срок никоя от страните не е направила искане за възобновяване на съдебното производство.

Ответницата Р. Д. е получила препис от определение № 260041/16.10.2024 г. на 17.10.20254 г., като същата е подала молба вх. № 261061/29.07.2025 г., съдържаща искане за обезсилване на издадените срещу нея заповед за незабавно изпълнение № 1436/29.05.2018 г. и изпълнителен лист № 2464/29.05.2018 г.

С обжалваното пред въззивния съд определение № 260014/31.07.2025 г. по гр. д. № 3745/2018 г. Районен съд – Стара Загора е уважил молбата на ответницата, като е приел, че с оглед разрешението, дадено в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно.

Според разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за разлика от отхвърлянето на иска с влязло в 2 сила решение при прекратяване на производството по делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съгласно постановките на същото тълкувателно решение, обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

Следователно, постановявайки определение за прекратяване, без да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, районният съд е постановил непълен съдебен акт, който впоследствие е бил допълнен по реда на чл. 250 ГПК с постановяване на определение № 260014/31.07.2025 г.- предмет на настоящата въззивна проверка. В случая е без значение обстоятелството, че в подадената от Р. Д. молба е посочено, че се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като квалификацията, давана от страните на извършените от тях процесуални действия не обвързва съда /в този смисъл – определение № 459/20.07.2011 г. по ч. гр. д. № 275/2011 г. на ВКС, IV г.о./.

От данните по делото е видно, че исковото производство е прекратено на основание чл. 229, ал. 1, вр. чл. 231, ал. 1 ГПК, след като е било спряно по взаимно съгласие на страните и същите не са поискали възобновяването му в шестмесечен срок. Ето защо, с оглед задължителните разяснения на т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, издадените в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, доколкото в случая не се установява наличието на някое от посочените по-горе изключения, а именно – производството да е прекратено на основание чл. 234 ГПК или поради това, че заповедта за изпълнение е била влязла в сила.

Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за допуснато от районния съд процесуално нарушение поради невръчване на молбата, с която ответницата Р. Д. е поискала издадените срещу нея заповед за незабавно изпълнение да бъдат обезсилени. Съгласно разпоредбата на чл. 39 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника /в случая – адв. А.А. от АКСтара Загора, съгласно пълномощно, находящо се на л. 15 от гр. д. № 3

3745/2018 г. на Районен съд – Стара Загора/. Според разпоредбата на чл. 35 ГПК доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Същевременно чл. 51, ал. 2 ГПК предвижда, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като наличието на отказ не засяга редовността на връчването.

По делото се установява, че с разпореждане от 30.07.2025 г. районният съд е разпоредил връчването на препис от молба вх. № 261061/29.07.2025 г. на ищеца чрез неговия пълномощник за представяне на становище, като съгласно приложената по делото разписка от 05.08.2025 г. адв. А. е заявил, че към момента на връчването не притежава представителна власт поради оттегляне на пълномощното от страна на доверителя С. Т.. Въпреки това по делото липсват данни преди постановяване на разпореждането от 30.07.2025 г. последният да е уведомил съда по реда на чл. 35 ГПК, че оттегля предоставеното в полза на адв. А. пълномощно. Ето защо по арг. от чл. 51, ал.

2 ГПК и чл. 35 ГПК настоящият съдебен състав намира, че препис от молба вх. № 261061/29.07.2025 г. е бил редовно връчен на ищеца чрез упълномощения от него процесуален представител, поради което районният съд не е допуснал твърдяното в частната жалба процесуално нарушение.

Въззивният съд счита, че твърденията за образувани на основание процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист изпълнителни дела, в хода на които жалбоподателят е извършил разноски, са ирелевантни за въпроса относно влизането в сила на заповедта, както и относно задължението на съда да я обезсили, в случай че производството по реда на чл. 422 ГПК бъде прекратено.

Застъпеното от жалбоподателя становище, че въпреки прекратяването на производството по чл. 422 ГПК, съдът не следва да обезсилва заповедта за изпълнение и изпълнителния лист /при липса на някое от посочените по-горе изключения/, води до накърняване на насрещните права на длъжника, тъй като по този начин би се достигнало до стабилизиране на заповедните актове, без кредиторът да е провел надлежно съдебно доказване на претендираните от него спорни права, с оглед подаденото възражение по чл. 414 ГПК.

Предвид гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав намира, че препис от въззивното определение следва да бъде изпратен на Районен съд – Стара Загора във връзка с депозираната по делото молба вх. № 11781/17.09.2025 г. /изх. гр. д. № 3745/2018 г., ГО, II граждански състав/.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260014/31.07.2025 г. по гр. д. № 3745/2018 г. на Районен съд – Стара Загора.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд – Стара Загора във връзка с молба вх. № 11781/17.09.2025 г. /изх. гр. д. № 3745/2018 г., ГО, II граждански състав/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5