Определение № 1489 от 15.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501517 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на дружеството – ищец по спора за изменение на постановеното по делото Решение № 552/21.02.2022 г. в частта за разноските. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване молбата по чл. 248 от ГПК с вх. № 17 948/7.3.2022 г. / по описа на РС – Пловдив /.

Ответникът по частната жалба – адвокат Д.Г. Б., не е депозирал отговор на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

С Решение № 552/21.02.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на РС – Пловдив е отхвърлен предявеният от „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу К. В. Й., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК – за признаване за установено че Й. дължи на дружеството сумата 1 000 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 182946/14.09.2017 г.; сумата 115, 52 лв. – договорна лихва за периода 13.03.2018 г. – 09.09.2018 г. и сумата 215, 84 лв. – лихва за забава за периодите 09.09.2018 г.

– 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. – 24.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане – за които вземания в полза на ищцовото дружество издадена по ч.гр.д. № 4151/2021 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение № 2476/05.03.2021 г. по чл. 410 от ГПК и съответно на този резултат на Й. са присъдени направени за производството разноски в размер на 100 лв., а на адвокат Д.Г. Б. – в качеството му на пълномощник на Й. при условия на предоставено от него безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, е присъдено – на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС – от които 360 лв. за заповедното производство и 840 лв. за исковото.

В срока за обжалване на решението ищецът „ Изи Финанс „ ЕООД е депозирал въззивна жалба вх. № 17 955/ 7.3.2022 г. срещу решението / понастоящем в процес на 1 администриране /, както и молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 17 948/7.3.2020 г. за неговото изменение в частта за разноските досежно присъденото на адвокат Б. възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, като искането е в тази му част решението да бъде отменено, евентуално - възнаграждението да бъде редуцирано до законовия минимум и дори под него. Изложените доводи са: 1/ Договора за правна помощ между ответната страна Й. и адвокат Б. - при горепосочената хипотеза на чл. 38 от ЗА, е представен по делото с молба вх. № 25 528/19.05.2021 г. – подадена извън срока за отговор, тази молба и приложения към нея договор не са приети от съда по надлежния ред, поради което „ въпросните документи „ не пораждат правното си действие, като не установяват представителна власт по надлежно възникнало процесуално правоотношение; 2/ Делото не е с фактическа и правна сложност, като от адвоката реално не е и престирана правна помощ – не е подаден отговор на ИМ, а явяването му в проведените съдебни заседания се изразявало само и единствено във физическото негово присъствие в залата. Така адвокатско възнаграждение не се дължи, евентуално – ако съдът намери да се дължи, неговият размер следва да бъде редуциран до и дори под минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. – както за исковото производство, така и за заповедното – доколкото и правната защита по последното се е изразявала в подаване на възражение чрез подписване на предварително изготвена по стандартен образец бланка, за чието попълване не се изисквали – според молителя, каквито и да било правни знания.

С Определението – предмет на настоящата въззивна проверка, съдът е оставил молбата без уважение, като е приел че договорите за правна защита между Й. и адвокат Б. в горепосочената хипотеза на чл. 38 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА, са представени – както по исковото, така и по заповедното производство, своевременно и като така възнаграждение на адвоката за осъщественото безплатно процесуално представителство се дължи – противно на поддържаното от молителя, като е неоснователно и неговото искане за намаляване на възнаграждението по размер, доколкото то е определено от съда в законоустановените минимуми по Наредба № 1/9.7.2004 г..

В частната жалба на дружеството се поддържат всички възведени в молбата му по чл.

248 от ГПК възражения – изложени по горе, а изводите на съда в противна насока според жалбоподателя били необосновани и формирани в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоява се – по казаните доводи, че възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат Б. не се следва изобщо, евентуално че същото е присъдено над законоустановения минимум и следва да бъде намалено до този минимум.

Жалбата е частично основателна.

За процесните вземания е издадена по ч.гр.д. № 4151/2021 г. на РС – Пловдив Заповед № 2476/05.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Срещу заповедта длъжника Й. – представлявана безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА от адвокатско дружество „ Гърбев „ чрез адвокат Д.Б. – съдружник в дружеството, е възразила в срок, като във възражението е поддържано че договорът за кредит е недействителен, в която насока са цитирани разпоредбите на чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т.т.9,10 и 11 от ЗПК / без конкретно сочени противоречия на процесната облигация с тези норми /, а клаузите за възнаградителна лихва и неустойка – и поради противоречие с добрите нрави, материалния закон или неговото заобикаляне – също без развити конкретни доводи в тази насока, като към възражението е представен казания по горе договор за правна защита по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Така е представлявана и като ответник в последвалото исково производство, в което адвоката е депозирал – преди срока за отговор, молба вх. № 25 528/19.05.2021 г., с която е представил договора за правна помощ за исковото производство – също при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА. Този договор установява – противно на поддържаното в частната жалба, валидно възникнало 2 представително правоотношение, пораждащо присъщите му правни последици – в т.ч. и правото на адвоката на възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, договорът не е доказателство по смисъла на чл.153 от ГПК, поради което липсата на изрично негово приемане по делото не обосновава извод в противна насока, като е спазен и срокът за представянето му - до приключване на устните състезания. В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е депозиран, а след срока е депозирана молба вх. № 41 371/23.07.2021 г., в която заявява да поддържа всички възведени във възражението по чл.

414 от ГПК доводи за недължимост на вземането по заповедта, които – съгласно т.11а от ТР № 4/18.06.2014 г. съставляват оспорвания на иска и се считат своевременно заявени дори и ответникът да не е подал отговор на ИМ, а в случая тези оспорвания се разглеждат от съда и служебно. Адвокатът се е явил на проведените по делото съдебни заседания, в които са приети заключения на ССчЕ и СТЕ.

С оглед така установеното е неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение за недължимост на възнаграждение на адвоката по основание – поради липса липса на валидно възникнало представително правоотношение и поради неизпълнение на адвоката на задължението му да престира такава помощ.

По размер – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнагражденията на адвоката следва да се определят в минималните размери, установени с Наредба № 1 / 9.7.2004 г., като възнагражденията не могат да бъдат под тези размери – както правилно е приел и районния съд. Неправилно обаче е определил тези минимуми. За възражението за заповедното производство възнаграждението е по чл. 6 т. 5 предл. последно от Наредбата – 50 лв., с ДДС – 60 лв. За исковото производство възнаграждението е 323,20 лв., а с ДДС – 387, 84 лв. – чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, при материален интерес 1 331, 36 лева. Следователно дължимото се общо възнаграждение не е в размер на 1 200 лв., а в размер на 448 лв. лева.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която оставена без уважение молба вх. № 17 948/07.03.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 за изменение на постановеното по делото Решение № 552/21.02.2022 г. чрез намаляване размера на присъденото на адвокат Д.Г. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за осъществена от адвоката безплатна правна помощ на ответната страна К. В. Й., ЕГН – **********, за разликата над 448 лв. / с ДДС / до 1 200 лв. / с ДДС / и в тази част Постановява:

Изменя Решение № 552/21.02.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на РС – Пловдив като Намалява присъденото на адвокат Д.Г. Б. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА - дължимо се от „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810, от 1 200 лв. / с ДДС / на 448 / четиристотин четиридесет и осем / лева – с ДДС.

Потвърждава Определение № 3665 от 04.04.2022 г., пост. по гр.д. № 8089/2021 г. на Районен съд – Пловдив в останалата му част – за оставяне без уважение Молба вх. № 17 948/07.03.2022 г. на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 за отмяна на постановеното по делото Решение № 552/21.02.2022 г. относно осъждането на „ Изи Финанс „ ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на адвокат Д.Г. Б. на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за осъществена от адвоката безплатна правна помощ на ответната страна К.

В. Й., ЕГН – **********, както и за намаляване на това възнаграждение под размер от 448 лв. – с ДДС.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4