Решение № 17 от 24.08.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. З. 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20245420200065 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. за извършено нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на 20.04.2024г. в гр. Н., ул. „А. С.“ № 1, до склад за строителни материали, в посока към гр. З. с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на С. В. Д. с ЕГН **********, в качеството му на собственик на МПС – лек автомобил С. с рег. № ****.

Жалбоподателят С. В. Д. намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н.Д.

1

Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, мотивира становище, с което оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-С. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-С. редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

От фактическа страна:

На 20.04.2024г. на територията на Община Н., посока З. в близост до склад за строителни материали, във времето между 15.30ч. и 16.50ч., се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 654, която била позициониран в служебен автомобил с рег. № ****

В 15:54 часа на 20.04.2024 г. бил заснет движещ в посока от град Н. в посока гр. З. лек автомобил С. с рег. № ****, със скорост 74 км/ч. при възприето ограничение на скоростта 40 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, било вписано името на жалбоподателя Д., в качеството му на собственик/ползвател на превозното средство.

В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 74 км/ч. - превишаване с 34 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствата /писмени, гласни и експертни/, преценени поотделно и 2 в тяхната съвкупност, както следва: копие на ЕФ за налагане на глоба СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. разпечатка от видеоклип; снимки към ЕФ за налагане на глоба; справка за снимка към ЕФ; справка за нарушител-водач; копие на удостоверение за одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г.; копие на протокол от проверка на АТСС от 19.07.2023 г.; копие на протокол за използване на АТСС от 20.04.2024 г.; Фискален бон, издаден от Р.С. ЕООД, с адрес гр. Н., местност ,,К.“; Извлечения от АГКК на картен материал; Писмо с вх. № 3209/31.12.2024г. от Кмета на Община Н., ведно с приложения към него;

Фискален бон, издаден от П. АД, обект Бензиностанция 5313 в гр. Н., ул. ,,А.

С.“; Писмо с вх. № 833/20.03.2025г., ведно с приложения към него.

С оглед възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е извършено на посоченото в ЕФ място, по делото е допуснат и извършен оглед на място, както и е допусната и назначена СТЕ.

Събрани са и гласни доказателство от разпита на свидетелите А. Б., А.

Ч. и К. У..

Свидетелят Б. не е възприел пряко относими към делото факти и обстоятелства, същият е взел участие единствено при подготовка на административната преписка и окомплектоването й по повод процесната жалба, както и при приемане протокола на техническо средство за АТС. В тази връзка показанията му не подлежат на анализ от страна на съда.

От друга страна, св. Ч. е очевидец на соченото нарушение, като пряко е възприел движещия се автомобил, неговото местонахождение. В показанията си свидетелят сочи, че ,,ясно и точно възприех лицето, което управляваше“, ,,С. Д. не управляваше процесният автомобил“ и пояснява, че водач е бил баща му, когото познавал.

Освен това свидетелят сочи, че патрулният автомобил е бил позициониран извън населеното място, а заснетият автомобил на разстояние ,,около 100-на метра“ от бензиностанция П..

Показанията на свидетеля, досежно пряко възприетите от него факти, допълва и изменя изложената в атакувания ЕФ фактическа обстановка, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

3

Следва да се отбележи, че данни относно авторството на вмененото нарушение не са събирани и проверявани от страна на органите на МВР, като е налице презюмирана отговорност на собственика на процесното МПС.

Показанията на св. Ч. са последователни, логични и изхождащи от лице, за което не се установява заинтересованост от изхода на делото в полза на жалбоподателя, имайки предвид че свидетелят е декларирал, вкл. под страх от наказателна отговорност, че няма родство и дела с жалбоподателя.

Същевременно, свидетелят е служител на РУ З. към ОДМВР С.

В тази връзка показанията на свидетеля се ползват с доверието на съда и се приемат за обективни и безпристрастни.

Що се касае до показанията на св. У., присъствал по време на установеното нарушение, съдът намира, че същите не са източник на сведения извън обстоятелствата, че в твърдяното време е осъществявана акция по контрола за движение. Показанията на свидетеля са оскъдни, неточни, поради което се ползват с доверие на съда единствено в частта за безспорните по делото факти, че е извършен контрол по ЗДвП.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се поддържа становище, че не е извършено соченото нарушение и че то не е могло да бъде възприето като такова, реализирано на ул. ,,А. С.“ № * в гр. Н., както и че соченото място на строителен склад е извън територията на гр. Н..

Във връзка с това, по делото е изискана информация от Община Н., видно от която се сочи, че строителният склад в посока гр. З. е извън границите на урбанизираната територия на гр. Н., в местността ,,К.“, без административен адрес.

Така установеният факт е релевантен по делото, предвид че мястото на извършване на нарушението е посочено ,,ул. „А. С.“ № *, до склад за строителни материали, в посока към гр. Златоград“.

Извършен е оглед на място, в присъствието на съдебния състав и пълномощниците на страните, при който се установява липса на видимост от посоченото от тях място към обекта на бензиностанция П..

Съдът приема за установено по делото, че посоченият административен адрес - ,,ул. „А. С.“ № * в гр. Н., не съответства на обекта на Р.С. ООД, която осъществява търговска дейност във въпросният склад за строителни 4 материали, където се сочи да е констатирано нарушението.

Установяването на местонахождението по делото е релевантно дотолкова, колкото се сочи от жалбоподателя, че е на ул. ,,А. С.“, за разлика от обекта за строителни материали, съпоставяйки обектите и констатациите в ЕФ за адреса на местонарушението.

По делото е прието, без възражение от страните, заключение по СТЕ, съгласно което се установява, че местоположението на автомобила на МВР, в който е позиционирано АТС, се е намирал извън населеното място гр. Н., както и че обектът бензиностанция П. е в рамките на населеното място, а административният адрес ,,А. С.“ № * в гр. Н. е имот, ползван от З. К. и С. С., за който имот в осз вещото лице Д. сочи, че е на разстояние от около 300400м. от бензиностанция П., в посока гр. Н., а разстоянието от местонахождението на АТС до сочения административен адрес – около 1 км.

Заключението по СТЕ е прието от съда като обективно и компетентно, в съответствие с поставените задачи.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Към административнонаказателна отговорност, с ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ СЕРИЯ К № **** на ОДМВР С. е привлечено пълнолетно лице, установено като собственик на МПС – лек автомобил С. с рег. № ****, за извършено нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на 20.04.2024г. в гр. Н., ул. „А. С.“ № 1, до склад за строителни материали, в посока към гр. З. с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

От приетата по делото справка на л.14, се установява, че атакуваният фиш е връчен на 24.09.2024 г. /между страните не е налице спор относно посочената дата/.

Превозното средство, с което се сочи, че е било извършено нарушение е безспорно установено от приложената по делото разпечатка на снимков материал от 20.04.2024 г. и показания на св. Ч. и У.. Не така обаче стои 5 въпросът относно водача на МПС.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на нарушението, в това число и авторството му, а това в случая не бе сторено.

Съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП актовете, издадени по реда на същия закон, имат презумптивна доказателствена сила до установяване на противното и в тежест на нарушителя е да докаже, че констатациите в АУАН/ЕФ не отговарят на обективната действителност. В настоящото производство, Съдът намира, че е оборена доказателствената сила на съставения ЕФ – както по отношение авторството на нарушителя, така и по отношение на местоизвършването.

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.

Поначало деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. В електронния фиш като нарушител е посочен С. Д. в качеството му на собственик на моторно превозно средство.

В хода на производството обаче, възниква съмнение относно това обстоятелство, предвид показанията на св. Ч., които съдът кредитира с доверие.

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Следователно субект на административно наказателната отговорност по ЗДвП за нарушения, извършени посредством моторни превозни средства е собственикът или лицето, на което е предоставено моторното превозно средство тоест онзи, в чиято власт се намира.

В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП и в частност за нарушения, за които е наложено наказание с ЕФ, посочването се извършва с писмена декларация пред съответната структура на МВР, а доказването с представяне на копие от 6

СУМПС на лицето, посочено от собственика. Тази възможност е допустима само в производството по анулиране на ЕФ, което се развива в рамките на преклузивния срок по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Подобна процедура не е предвидена за производството пред съда в разпоредбите на ЗАНН и НПК, а собственикът с пропускане на срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП се лишава само от възможността да бъде прекратено наказателното му преследване, чрез анулиране на ЕФ.

Пропускането на тази възможност /а не задължение/ не погасява правото на жалбоподателя да релевира възражения относно вмененото му авторство на нарушение – по арг. На чл.16 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.