Определение № 8536 от 23.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8536 гр. София, 23.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110137690 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – иск по чл.54, ал.2 ЗКИР)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

144894/12.07.2022 г., от

„Т. Л. С. ЕГН ********** от с. Л.-- и С. Б. С. ЕГН ********** от с. Л--срещу Т. Р. В. ЕГН ********** от С. Л-----, В. Н. О. ЕГН ********** от С. Ло- (-) № 14 М. Н. Р. ЕГН ********** от гр. София, ул. „Р--В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 400 кв.м., съставляващо имот № -, нанасен в кадастрален лист Г – 11-10-А заснет през 1998 г. по КП на с. Л-, при граници:

А-, наследници на --, наследници на Д--- и улица. Твърди се, че имот е заснет по ЗКИР ПИ с идентификатор ---.- на с. Л-.

Сочи, че през 2013 г. била издадена заповед за новообразувано имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, която била отменена, по жалба на ищците, тъй като новите имоти засяга имота на ищците.

Твърди се, че по-късно през 2020 година е издадена нова заповед на кмета на район Панчарево, за която ищците не били уведомени. Съгласно тази заповед, план за новообразувани имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, бил нанесен в КК и КР, като вследствие на това изменение техният процесен имот бил заснет като ПИ с идентификатор ---.---.

Твърди се, че съгласно новата карта техният имот е ---.---, който е с 48 кв.м. по-малък от предишния ПИ ---.-. Сочат, че това се дължи на нанасянето на новите имот, като имало застъпване между имота на ищците и имота на 1 ответниците.

Предявяват петитум, с който да се признае за установено, че ответниците не ас собствениците не процесните 48 кв.м., които са отнети от собствения на ищците ПИ ---.-.

С определение от открито съдебно заседание от 23.01.2024 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като нередовна. Съдът е приел, че ищците не сочат на какво основание са собственици. Приел е, че има противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като в обстоятелствената част се твърди, че са собственици на имот, който е ПИ ---.по предходна КК и КР и който имот неправилно е отразен като ПИ ---.--- по сега действаща КК и КР. Съдът е приел, че в исковата молба ищците твърдят грешка в КК и КР, тъй като техният имот неправилно е заснет и не отразява имота, както е по предходна КК и КР. Съдът е приел, че е налице да се квалифицира иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Същевременно е установил противоречие с петитума, тъй като тай се иска ответниците да бъдат признати, че не са собственици, а в обстоятелствената част се твърди, че ищците са собственици. Съдът се е позовал на решение № 79 от 20.07.2019 г. по гр. д. № 2087/2018 г. на ВКС, решение № 126 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 53/2013 г. на ВКС, съгласно които отрицателен установителен иск за собственост при грешка в КК и КР не е допустим. Това е така, тъй като искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е винаги положителен.

С допълнителна молба с вх. № 28903/30.01.2024 г., ищците уточняват, че техният имот представлява ПИ ---.- по отменената КК и КР, който имот покъсно неправилно е отразен като ПИ ---.---. Твърдят, че са собственици на имота чрез покупко-продажба през 1998 г от Т. Добриянова С. с нотариален акт. Позовават се на давност, при условията на евентуалност, за която твърдят, че е от закупуването на имота – 23.04.1998 г.

Моли съдът да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПИ ---.-, отразен по старата КК и КР, който имот неправилно е отразен и нанесен в сега действащата КК и КР като ПИ ---.---, от който са взети 48 кв. м. и са нанесени в имота на ответниците в ПИ ---.-.

Като главно придобивно основание сочат покупко-продажба, а евентуално давностно владение от 23.04.1998 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците считат, че искът е недопустим поради липсата на обоснован правен интерес за ищцата С. Б. С. и предвид наведените доводи по ЗКИР, които подлежат на разглеждане в административно производство. По същество оспорват иска при твърденията, че са наследници на Р----- (---) Н- и в това си качество са придобили правото на собственост върху имота по силата на земеделска реституция въз основа на решения на Поземлена комисия и ОСЗГ. Поддържат, че въз основа на описаната в исковата молба Заповед № РПН20-РД56-20/15.10.2020 г. на кмета на СО-район „Панчарево“ в качеството им на наследници на посоченото лице и на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ им е възстановено правото на 2 собственост върху конкретен поземлен имот с обща площ от 943 кв.м., отразен с проектен идентификатор ---.4834, като същата е издадена въз основа на влязла в сила Заповед № РД-15-074/30.04.2013 г. на Областния управител на Област София, с която е одобрен план за новообразувани имоти в землището на с. Л- и по която имотът на ищците с № - е отразен с проектен идентификатор ---.---. Твърдят, че възстановеният имот с идентификатор --.4834 е бил разделен на две части, като по силата на договор за доброволна делба от 17.08.2021 г. В. Н. О. и М. Н. Р. са получили в дял имот с идентификатор ---.-, съставляващ дясната половина от възстановения поземлен имот, а лявата половина е дадена в дял на Т. В. – имот с идентификатор ---.--, който е бил продаден на трето лице с договор от 30.08.2021 г. С оглед на изложеното считат, че искът срещу Т-- В. е недопустим предвид липсата на право на собственост в нейна полза от преди подаването на исковата молба, а искът срещу другите двама ответници е неоснователен, доколкото същите са придобили правото на собственост върху спорната част от имота с реституция по реда на ЗСПЗЗ и делба.

В срока, даден за становище по уточнителната молба, ответниците възразяват, че проекто – докладът бил обявен за окончателен и не следва да се изменя иска. Твърди, че е недопустимо ищците да се позовават на придобивна давност, което е в анрушение на чл.214 ГПК. Твърди, че се изменя, освен обстоятелствена част и петитум, което е недопустимо. Прави възражение за недостижимост на производство и моли същото да бъде прекратено.

Оспорват, че ответниците са станали собственици на 48 кв.м., за която се твърди, че е отнета от тях и е нанесена в чужд имот. Твърди, че не се доказват основанията за собственост на праводателя на ищците.

Счита, че давността не следва да се зачита, тъй като тя не тече докато няма влязъл в сила административен акт, а планът за новообразувани имоти е от 02.11.2020 г. и до тогава давност не е текла. Позовава се на съдебна практика.

Счита, че ищецът не е отстранил нередовности на исковата молба. Моли делото да се прекрати.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че на първо място, следва да отговори на възраженията на ответника.

Съдът приема, че ищецът е отстранил нередовности на исковата молба, като е посочил, придобивните основания – главно и при условията на евентуалност, както е посочил и предмета на делото – техния имот, който неправилно е нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри. Твърдят, че са собственост на целия имот по стария КК и КР, а именно ПИ ---.-.

Ето защо искането да се прекрати производство, поради неотстраняване 3 на нередовности в срок е неоснователно.

По отношение на допустимостта на иска и изменението на иска Съгласно т2б от Тр № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 на ОСГК на ВКС, Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

В процесния случай в обстоятелствената част на ИМ се твърди, че са собственици на имота, който е отразен по старата КК и КР, а не по новата и разликата от 48 кв. м. представлява спорната част, която е взета от техния имот и нанесена като част от съседния имот. По реда на чл.129, ал.4 ГПК ищецът уточни иска си, че иска да бъди признат за собственост на ПИ ---.-, който неправилно е отразен като ПИ ---.--- и 48 кв.м., които са заснети в съседен имот. Затова съдът приема, че ищецът е привел петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.

Съгласно т.2в от Тр № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 на ОСГК , когато ищецът е претендирал да бъде признат за собственик на основание например покупко-продажба на имот и е прибавил в условията на евентуалност ново основание, например придобиване на собствеността чрез давностно владение, искането за защита (петитумът) е все същото: при установителния иск- да бъде установено правото на собственост на ищеца.

Допустимо е по реда на чл.214 ГПК ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.

Настина в първоначалната искова молба е в доклада по делото не е посочено на какво основание ищците претендират да са собственици.

Оставянето на без движение е защото петитумът (отрицателен установителен иск) не отговаря на обстоятелствената част (ищците са собственици).

Освен това, с отговора на ИМ, ответниците са направили възражения, че не се знае придобивното основание и има противоречие.

Ето защо искането на ответника за прекратява на производство и че това изменение е недопустимо, е неоснователно.

По правната квалификация на иска

Съдът приема, че е сезиран с иск за собственост по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР вр. чл.124, ал.1 ГПК, с която да се признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ПИ ---.- по предходната КК и КР, който имот неправилно е отразен като ПИ ---.--- по сега действащата КК и КР и част от него (48 кв.м.) е нанесен в имота на ответниците в ПИ ---.-, който имот ПИ ---.- съответства скицата, която е неразделна част от 4 решението.

Като придобивни основания ищците заявяват:

Главно придобивно основание - Покупко-продажба

Евентуално придобно основание- Давностно владение от 23.04.1998 г.

Настоящият съдебен състав приема, че дадената до сега правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК е неправилна, тъй като Им се твърди, че основание грешка в КК и КР. Ето защо определение от о.с.з. от 31.10.2023 г., с което се обявява доклада за окончателен, следва да се отмени, на основание чл.253 ГПК.

Следва да се изготви нов проект за доклад.

Предварителни въпроси

Въпреки, че искът е установителен, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).