Акт от 11.05.2017, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Радомир,

11.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание на 11 април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: Антон

Игнатов при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 716 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.236, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищеца ЕТ „Ц.Г.Ф.“, ЕИК ., представлявано от Ц.Г.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си– адв.С.И.,***, с адрес за призоваване: гр.П., ул.“Т.“, № ., офис., ет.., и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.С. *** обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени искове ответника „Х.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.В.А., ЕГН **********, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произхождащо от ползване на обект, представляващ павилион- магазин за хранителни стоки, находящ се в с.С., общ.Р., разположен върху общински обект, находящ се в кв.., имот №., по плана на с.С., с площ от 80 кв. м., за периода от 09.02.2016 г., до 09.07.2016 г., включително, както и сумата в размер на 67.23 лв., представляваща обезщетение за забава, смятано от 05.03.2016 г., до датата на предявяване на исковата молба- 08.08.2016 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Х.“ ООД чрез своя процесуален представител- адв. В. С. от САК е изразил становище, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на 12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че между ЕТ "Ц.Г.Ф."*** и ответното дружество „Х. " с.С., о.Р. на 28.06.2007 г. е сключен безвъзмезден договор за отдаване на обект, представляващ сглобяем павилион- магазин за хранителни стоки, разположен върху общински обект, находящ се в кв., имот Ne . с.С., о.Р. с площ от 80 кв.м., който е собственост на ищеца. Въз основа на този договор, ответното дружество сключило с о.Р. Договор № ./03.07.2007 г. за предоставяне под наем на недвижим имот- терен, който бил анексиран няколко пъти. Такъв договор с №./15.04.2004 г. преди това бил сключен между ищеца и о.Р. Съгласно анекс от 11.02.2009 г. срокът на договора на ответното дружество с о.Р. бил продължен до 15.04.2014 г. Въз основа на този анекс, между ищеца и ответното дружество бил сключен анекс от 11.02.2009 г. към договора, сключен между страните по делото на 28.06.2007 г., съгласно клаузите на който безвъзмездното отдаване на обекта, представляващ сглобяем павилион-магазин за хранителни стоки, описан по-горе е със срок до 15.04.2014 г.- срока на договора с общината. Според ищеца към настоящият момент договорът между ЕТ "Ц.Г.Ф."*** и ответното дружество „Х.-." с.С., о.Р. е прекратен, смятано от 15.04.2014 г. поради изтичането на срока му.

Ищецът твърди, че независимо, че срокът на договора е изтекъл ответникът отказва да опразни обекта или да заплаща месечен наем за същия. Твърди също, че управителят на дружеството- ответник отказва всякаква комуникация, което наложило да му бъде изпратена нотариална покана чрез Нотариус И. Н., вписан в Нотариалната камара под № ., с район на действие СРС, съгласно която на 08.02.2016 г. в интервала от 10.00 ч. до 12.00 ч. следвало ответникът да подсигури достъп до обекта, за да бъде същият демонтиран, като за целта обектът бъде опразнен от стоки и вещи, или в случай, че не стори това, е отправено искане със същата нотариална покана за заплащане на обезщетение за наемоподобен доход в размер на 500 лева месечно, смятано от 09.02.2016 г., до момента на предаването на обекта. Алтернативно била отправена и покана ответникът да заплати сумата от 30 000 лева не по-късно от 09.02.2016 г, представляваща продажна цена на обекта павилион- магазин за хранителни стоки и да му бъде прехвърлена собствеността на обекта чрез договор за покупко- продажба, в случай, че не желае да опразни обекта и не желае да заплаща ежемесечно обезщетение.

Ищецът твърди, че в посочените в поканата срокове, нито едно от предложенията не е било прието, а към настоящия момент ответникът продължава да отказва всякаква комуникация и продължава да лишава ищеца от правото си да ползва обекта, като по този начин му нанася значителни вреди.

С оглед на това, според ищеца, ответното дружество му дължи сумата в размер общо на 3 000 лв., представляваща обезщетение за наемоподобен доход за периода от 09.02.2016 г. до 09.07.2016 г., както и обезщетение за забава в размер на 67,23 лв., смятано от 05.03.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда- 08.08.2016 г. или за всеки един от месеците както следва:

-За месец февруари 2016 г. - главница 500.00 лв., лихва за забава- 21,85 лв, считано от 05.03.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба.

-За месец март 2016 г. - главница 500.00лв., лихва за забава 17,54 лв, считано от 05.04.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба.

-За месец април 2016 г. - главница 500.00 лв., лихва за забава 13,36 лв, считано от 05.05.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба.

-За месец май 2016 г. - главница 500.00 лв., лихва за забава 9,05 лв., считано от 05.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба.

-За месец юни 2016 г. - главница 500.00 лв., лихва за забава 4,87 лв., считано от 05.07.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба -За месец юли 2016 г.- главница 500.00 лв., лихва за забава 0,56 лв., считано от 05.08.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Според същия ищецът по никакъв начин не доказа да има каквито и да е права /включително и на собственост/ върху обекта, който „Х.“ ООД владее. „Х.“ ООД има сключен договор № .07.05.2014 г. с О.Р. за наемане на терен за поставяне на преместваем обект за търговска дейност, върху който е ситуирана поставяема метална конструкция, представляваща магазин за хранителни стоки. Въз основа на договора от О.Р. на дружеството е издадено Разрешение за поставяне № . от 09.02.2016 г., което е и реализирано. Според ответника приложените от ищеца към исковата молба, технически книжа, макар и одобрени от О.Р. не са изпълнени на място. Няма обект, който да е изграден в състоянието и вида, предвидени от представения по делото от ищеца техническия проект и който да е собственост на ЕТ „Ц.Г. – Ф.“, неопразването на който от страна на ответника да води до задължение на последния за заплащане на каквото и да е обезщетение /което е и предмета на делото/. В този смисъл и представената от ищеца техническа документация не е относима към правния спор. Няма приложени никакви документи, установяващи .каквито и да е права на ЕТ „Ц.Г. – Ф.“ върху обекта, владян от ответника.

Ответникът се позовава и на мотивите към влязлото в сила решение по гр.д. №./2017 г. с правно основание чл.310 /1/ т.2 от ГПК на ОС- П.според които по делото не са събрани доказателства за идентичност между павилиона, който ищцата твърди да е изградила и предоставила за ползване от ответника съобразно описаното.в исковата молба и представената техническа документация от една страна и от друга страна този намиращ се в имота според представеното от ответника Разрешение за поставяне на преместваем обект от 09.02.2016 г. Представеното с исковата молба разрешение за монтаж № 16 от 13.07.2004 г. на името на ЕТ „Ц.Г.Ф.“, е загубило сила, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба за преместваемите обекти на територията на о.Р. според който, в случай на предсрочно прекратяване на наемния договор срокът на разрешението за поставяне се счита автоматично за изтекъл и обектът се премахва от собственика му за негова сметка. В противен случай те се премахват принудително със заповед на кмета и в този смисъл Разрешение № . е отпаднало поради предсрочното прекратяване на договора за наем с общината на ЕТ „Ц.Г.Ф.“ и няма действие.

Според ответника същият владее обекта в с.С. на самостоятелно правно основание- сключен договор № ./07.05.2014 г. с О.Р. за наемане на терен за поставяне на преместваем обект за търговска дейност, върху който е ситуирана поставяема метална конструкция, представляваща магазин за хранителни стоки. Въз основа на договора от О.Р. на дружеството е издадено Разрешение за поставяне № от 09.02.2016 г., което е и реализирано. В този смисъл от 03.07.2007 г. ищецът не може да претендира никакви права доколкото вече нито има договор с общината за наем на терена, нито има разрешение за монтаж.

Ответникът твърди също, че не са налице каквито и да е договорни отношения между страните по делото, които да обосновават някакво задължение от страна на ответника към ищеца, което пък задължение да обоснове и някакво обезщетение, което ответникът да дължи на ищеца, включително и наемоподобно. В договора няма детайлно описание на обекта, който същият касае, същият договор не е споменат и при двукратното прехвърляне на фирмени дялове през 2011 г. и 2016 г.

Оспорени са представените писмени доказателства и на първо място анексът с посочена дата от 11.02.2009 г., като се твърди, че същият не е изготвен на посочената в него дата. Подписан е със задна дата от Ц.Г. и съпругът и М. К., но едва в момент, когато последния вече не е управител на „Х.-.“ ООД и. в двамата вече не се намира фирменият печат.

Твърди се, че искът е изцяло недоказан по размер. Според ответника това, че в нотариалната покана, която е ненадлежно връчена, ищецът е определил някакъв размер на обезщетение, не може да обоснове пред съда основателността на исковата претенция.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът по чл. 236, ал.2 ЗЗД представлява обезщетение за ползване на имот, въпреки противопоставянето на наемодателя за период последващ този на действието на сключен между страните договор за наем. За да докаже основателността на претенцията си ищецът на първо място следва да установи, както наличие на валиден договор за наем между него и ответника, така и наличие на валидно основание за прекратяване на договора и уведомление на наемателя за противопоставяне от страна на наемодателя за ползването на имота. От представените по делото доказателства не се установи да са налице облигационни отношения между страните, касаещи процесния имот и възраженията на ответната страна в тази насока се явяват основателни. В тази връзка, от една страна не се установи наличие на обект, който да е изграден в състоянието и вида, предвидени в представения по делото от ищеца техническия проект и който да е собственост на ЕТ „Ц.Г. – Ф.“, а от друга- в упоменатите по- горе договор и анекси не е индивидуализиран обекта, отдаден за ползване.

Това води до невъзможност да бъде обоснован извода, че ответникът владее именно процесния имот.

По делото е приета съдебно- графическа експертиза на вещото лице Е.К.. Според заключението заверените копия на приложения в делото Договор от 28.06.2007 г. и Анекс от 11.02.2009 г. към него, са копия на

Договор от 28.06.2007 г. и Анекс от 11.02.2009 г. към него. Подписите, положени под текста ЕТ „Ц.Г. – Ф.“ в Договор от 28.06.2007 г. и в Анекс към договор от 28.06.2007 г. сключени.между ЕТ „Ц.Г. – Ф.” и „Х. - .” ООД са изпълнени от Ц.Г.К.. Подписите, положени под текста „Х. - .“ ООД“ в Договор от 28.06.2007 г. и в Анекс към договор от 28.06.2007 г. сключени между

ЕТ „Ц.Г. – Ф.” и „Х. - .” ООД са изпълнени от М. Н.К.. Отпечатъкът от печат в Договор от 28.06.2007Г., сключен между ЕТ „Ц.Г. – Ф.” и „Х. -” ООД е положен с печата на „Х. - .“ ООД. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен в Анекс от 11.02.2009 г. към договор от 28.06.2007 г. сключен между ЕТ „Ц.Г. – Ф.” и „Х. - .” ООД не е положен с печата на „Х. - .” ООД. Експертизата не може да даде отговор относно давността на съставяне на документите. Тези изводи по заключението също не могат установят възникнало валидно облигационно правоотношение между страните и по-специално договор за наем, който по своята същност е двустранен комутативен и възмезден договор.