Решение № 372 от 17.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20264100500457 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. С. П., против Решение № 27/25.02.2026г., постановено по гр.д. № 474/2024г. по описа на РС С., с което съдът е отхвърлили предявения от С. С. П., ЕГН ********** от гр.С., против Стопанска академия „Д.А.Ценов“, гр С., иск с правно основание чл. 358, ал. 1 вр. с чл. 118 от КТ за отмяна на Заповед № 369 от 29.05.2024 г. на ректора на Стопанска академия „Д.А.Ценов“, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност – съдът основал изводите си на норми на КТ, които той счита за неприложими в правоотношението между страните, което се подчинява на специалната уредба на ЗВУ и ЗРАСРБ. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответника по делото, който счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно, обосновано и постановено с оглед събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. С предявения иск се цели отмяна заповед на работодателя, която счита, че не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си иска отмяна на 1 обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

Излага доводи, че предмет на оспорване не е вътрешна заповед на работодателя, а такава, с която се променя едностранно характера на работата и мястото на работа, както и длъжността от „......“ в катедра "ф.и к." на СА в „......“ в катедра "ф.в. и с.“ " и е променен характера на работа, като за новата длъжност жалбоподателят нямал нужната квалификация. Излага, че Законът за развитие на академичния състав и Законът за висшето образование за специални по отношение на КТ, а ищецът назначен по конкурс в катедра "ф.и к.". Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата чрез пълномощника си адв. И.И. хода на устните състезания отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Излага доводи, че с оспорената заповед не се изменя мястото на работа и характер на работа, а се изменя само работното място, тъй като ищецът продължава да изпълнява възложената работа като ...... и преподава в Катедра "ф.и к.". Излага доводи, че искът е недопустим, тъй като е недопустимо да се предявява отделен иск за установяване нарушения на трудовото законодателство, без да се оспорват някакви негови правни последици.

Претендира присъждане на разноски за пред възизвната инстнация.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди по реда на чл. 271 от ГПК доводите на страните и като прецени по реда на чл.

235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо - съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът приема следното:

Предявен е иск, основан на твърденията, че ищецът С. С. П. е назначен след конкурс на длъжност „главен ......“ в катедра „ф.и к.“ при ответника Стопанска академия „Д.А.Ценов“, на работодателят постановил Заповед № 369 от 23.04.2024 г. на ректора на СА „Д.А.Ценов“, с която било наредено кадрово преструктуриране в катедра „ф.и к.“ и ищецът бил прехвърлен от катедра „ф.и к.“ в катедра „ф.в. и с.“, където се счита за некомпетентен да полага труд.

Заявява, че не е изразил съгласие за такова изменение на характера и мястото на работа и че не притежава необходимите знания и квалификации да полага 2 труд по други специалности в други катедри. Счита заповедта за нищожна, поради заобикаляне на закона, както и незаконосъобразна, тъй като с нея се променя характера и мястото на работа без да е спазена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ и чл. 98, ал.2 от Правилника за дейността на СА „Д.А.Ценов“. Отправил е искане за отмяна на заповед № 369 от 29.05.2024г. на ректора на СА „Д.А.Ценов“ с която се изменя трудовото му правоотношение едностранно от работодателя, относно мястото и характера на работата от катедра „ф.и к.“ в катедра „ф.в. и с.“, като незаконосъобразна и/или нищожна.

Сочи, че е завършила висше образование ОКС "Бакалавър" специалност "Финанси" и магистърска програма "Финансов мениджмънт" с ОКС "Магистър" и научна степен доктор по "Финанси, парично обръщение, кредит и застраховки". Счита, че тази заповед представлява едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение относно мястото и характера на работата, което е незаконосъобразно, тъй като не е изразил съгласие за такова изменение и не притежава необходимите знания и квалификации да полага труд в други катедр. Счита заповедта за нищожна, поради заобикаляне на закона, защото не била спазена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ и е опорочена цялата процедура по издаването, включително и чл. 98, ал. 2 от Правилника за дейността на Стопанска академия "Д. А.Ценов".

Ответникът заема становище за недопустимост на предявения иск, алтернативно за неговата неоснователност. Излага, че чрез оспорената заповед не се променя мястото на работа, а само работното място и поддържа, че оспорената заповед е волеизявление на една от страните по ТПО, не може да бъде нищожна и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол – не може да бъде предявяван иск за установяване на факт извън уредените от закона случаи, а нарушения на трудовото законодателство, при издаване на вътрешни актове, могат да бъдат предмет на установяване, само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника.

По делото е изяснена следната фактическа обстановка, която страните не спорят пред въззивната инстанция:

Налице е сключен трудов договор, въз основа на който е възникнало трудово правоотношение, според съдържанието на което ищецът след конкурс, проведен по ЗВУ вр. със ЗРАСРБ е назначен на длъжността "...... висше училище" в Стопанска академия "Д. А.Ценов", гр. С. в катедра „ф.и к.“, като изрично е отбелязана ОКН степен „магистър по финанси“ и научната степен „доктор“ като свързана с изпълняваната работа, за което допълнително възнаграждение в размер на 300 лева.

Със Заповед № 369/29.05.2024 г. на ректора на Стопанска академия "Д.

А.Ценов" на основание чл. 118, ал. 2 от КТ и чл. 98, ал. 1 от ПДСА, както и въз основа на Докладна записка с вх. № 91.00-699/23.04.2024 от старши преподавател д-р Р.Н. - вр. ИД Ръководител катедра "ф.в. и с." при Стопанска академия "Д. А.Ценов", е наредено прехвърляне на ищеца от катедра "ф.и к." в катедра "ф.в. и с.". В заповедта се говори за вътрешно преструктуриране и е мотивирана с недостиг на преподаватели в катедра "ф.в. и с." – под минимума от 7 човека и се цели избягването на „настъпване на незаконосъобразни катедрени решения“. Няма данни заповедта да е връчена на ищеца 3 представените от ответника ел. писма са без доказателства да са стигнали до ищеца и да са съдържали заповедта.

Видно от покана от Ректора на ответника към ищеца, връчена му на 06.06.2024г., на основание чл.193, ал.1 от КТ са му изискани писмени обяснения във връзка с неизпълнение на процесната заповед – взето участие на 31.05.2024г. в катедрено заседание на катедра „ф.и к.“ без да има право на това, оценено от работодателя като нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ.

Според предоставеното длъжностно разписание на СА "Д. А.Ценов" към 01.01.2024 г., в групата "академичен състав" длъжността "......, висше училище" е с посочен общ брой щатни бройки, което не са разпределени по структурни звена – катедри или факултети. Представена е длъжностна характеристика за длъжността "......, висше училище", одобрена с решение по т. 6, № 1 на Академичен съвет от 03.10.2017 г., от която е видно, че същата е разписва съдържанието на длъжността ......, без оглед на катедрата, в която зачислен, но същата съдържа ясни задължения за участие в учебни занятия изпити по учебните дисциплини „определени от катедрата“ указание.

Видно от разпределението на учебни дисциплини за учебната 2024/2025г. ищецът е включен като преподавател на такива от обхвата на катедра „ф.и к.“.

Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите на ответника, а от тези на ищеца се установява, че бидейки в друга катедра, ищецът е лишен от възможност за академично развитие, тъй като няма право да се кандидатира за длъжност в катедра „ф.и к.“, а няма компетентност за развитие в тази, в която е преместен.

Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се налагат следните правни изводи:

От работодателя е издадена заповед, наречена такава за вътрешно кадрово преструктуриране, с която е наредено прехвърляне на ищеца от ...... в катедра "ф.и к." като ...... в катедра "ф.в. и с." като е формулирано искане за отмяна на тази заповед.

Въпросът за допустимостта на иска е разгледан в хода на ВГрД № 218/2025г. на ВТОС, по което е отменено оставянето без разглеждане на иска като недопустим и делото е върнато за произнасяне по същество на спора.

Настоящият състав споделя изводът за допустимост на иска. Независимо от изказа на ищеца, видно е, че се касае за оспорване на заповед на работодателя, от която ищецът твърди да не са настъпили правни последици /твърдението за нищожност/. Съгласно чл. 357, ал. 1 от КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, като въпросът за съществуването обхваща всеки един от основните елементи от съдържанието на договора. Ищецът не желае самоцелно установяване на нарушение на КТ от страна на ответника, а разрешаване на спор за съдържанието на ТПО, което има значение както за обхвата на трудовите му зад задължения и мястото на работа, така и за правата му при ежедневното им изпълнение/упражняване /видно е, че вече стартирало дисциплинарно производство за неспазване на същата заповед, а ищецът е 4 лишенот право да участва в катедрено заседание и в научна дейност на катедрата, в което е назначен/.

По същество, разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовото правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовите им права и задължения и гарантира спазването на принципа за закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 от КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, които страните могат да уговорят в трудовия договор.