Решение № 443 от 02.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Велико Търново, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Евгений Пачиков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500863 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по изп. дело № 20257280400327 по описа на Дияна Колева, с рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново против Постановление от 03.07.2025 г., с което е оставено без уважение възражение против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се сочи, че присъденото възнаграждение за адвокат е прекомерно високо и не е съобразено с действителната и фактическа сложност на делото. Намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявява, че до момента на подаване на жалбата процесуалният представител на взискателя е подал молба само за образуване на изпълнителното дело, като по него не са извършени други изпълнителни действия, в които да е взел участие адвокатът на взискателя.

Навежда доводи, че с присъденото от ЧСИ адвокатско възнаграждение се завишават и пропорционалните такси към него. Предвид изложените 1 съображения, моли за постановяване на решение, с което да бъдат намалени присъденото адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум съобразно Наредба № 1/2004 г. размер, както и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 435, ал. 2 ГПК, адв. Ж. Димова, в качеството на пълномощник на Й. К., е депозирала възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби при определяне на дължимите разноски и адвокатско възнаграждение, както и че същите са определени в нормативно предвидения минимален размер.

Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия - сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т.

7 разноските по изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложените към делото материали се установява, че Изпълнително дело № 20257280400327 по описа на ЧСИ Дияна Колева е образувано по молба от взискателя Й. Т. К., действащ чрез своята майка и законен представител Т. К. Т. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 2476/2024 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 18.11.2023 г., дължими по застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица

№

BG/06/123002192776, валидна за периода 10.08.2023 г. – 09.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2023 г. За това вземане е присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 350 лв., за което е представен договор за правна защита и съдействие. Като способ за изпълнение сочи налагане на запор върху всички вземания по банков път на 2 длъжника, открити в български банки.

Издаден е изпълнителен лист и на 23.06.2025 г. по същото гражданско дело, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на адв. Ж. Димова, в качеството на процесуален представител на Й. Т. К., действащ чрез своята майка и законен представител Т. К. Т., сумата от 900 лв., представляващо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. За това вземане е присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400 лв., за което е представен договор за правна защита и съдействие. Като способ за изпълнение сочи налагане на запор върху всички вземания по банков път на длъжника, открити в български банки.

В съобщението за образувано изпълнително производство длъжникът е уведомен и за размера на адвокатските възнаграждения, както и за таксите по Тарифата към ЗЧСИ.

На 16.06.2025 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските – да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидените по Наредба № 1/2004 г., както и да бъде редуцирана и таксата по т. 26 от Тарифата.

С обжалваното постановление от 03.07.2025 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника.

Така установеното налага следните правни изводи:

Настоящата съдебна инстанция намира, че разноските по ИД № 20257280400327 са определени правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя Й. К. и процесуалния му представител възнаграждение е в размер на 350 лв., както и че договореното между адв.

Димова и адв. Коев възнаграждение е в размер на 400 лв.

Видно от текста на чл. 10 НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредбата е в зависимост не от фактическата и правна сложност на делото, а съобразно характера на извършената от адвоката работа, като съгласно чл.

10, т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с 3 цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита е определен от общата воля на страните, обективирана в двата договора за правна защита и съдействие, сключени помежду им. В последните е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение да образува изпълнително дело и процесуално представителство и защита по същото пред съответните органи. Ето защо, правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка, следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".

Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва основание за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният общ размер на адвокатските възнаграждения от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ е съобразен с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба № 1/2004 г., към датата на сключване на договорите и плащане на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощниците по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателите Събирането на сумите по задължението не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното изпълнение - налагане на запор върху сметките на длъжника. Направените от взискателите разноски за адвокатска защита са функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.

4

С оглед потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване размера на адвокатския хонорар до сумата от 200 лв. и като негова последица не е налице и неправилно определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство в общ размер от 750 лв., представлява направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

Поради това, направените от взискателите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. в изпълнителното производство, се включват както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ), т. е. същите се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в настоящия случай не е определен от ЧСИ неправилно и не са налице основания да бъде преизчисляван. /Така Решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., Г.

К., IV г. о. на ВКС/.

По изложените съображения, жалбата на длъжника с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б против Постановление от 03.07.2025 г. на ЧСИ по ИД № 20257280400327 по описа на ЧСИ Дияна 5

Колева с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 437, ал. 4 изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6