Решение № 72 от 25.03.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 368/2021
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 05.08.2022
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Монтана, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20211600500368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 15.09.2021 г. ,постановено по гр. дело № 1647 по описа за 2020 г.
Районен съд- Лом е отхвърлил предявените от Д Е. Д , заместен в процеса на основание чл. 227 от ГПК от своя наследник С.Д. Е. срещу Първо основно училище „ххх“ - гр. Л , ЕИК 000311599, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, заемал длъжност „старши учител в начален етап на основното образование“ в Първо основно училище хххх- гр. Л , извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ със Заповед № РД – 02- 266/хххна директора на училището-ответник и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 7821,50 лв. за периода от 28.09.2020г. до 28.02.2021г., ведно със законната лихва от 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Така постановеното решение е обжалвано от С.Е. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че както при издаване на процесната заповед ,така и при връчване на същата са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалния закон ,водещи до незаконосъобразност на същата. Като не е обсъдил направените доводи в тази насока, районният съд е постановил необосновано решение,което следва да бъде отменено,като МОС следва да уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата, като в тази насока са изложени подробни съображения .Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт, като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че процесната заповед Заповед № РД – 02- 266/11.09.2020 г. е законосъобразна,като не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на материалния и процесуалния закон .
Настоящата инстанция напълно споделя първоинстанционният съд по следните съображения : доводите и съображенията на
Районният съд е изяснил всестранно фактическата обстановка, достигнал е до обосновани правни изводи,които настоящата инстанция възприема изцяло , поради което и същата не следва да бъде приповтаряна изцяло. С оглед оплакванията в жалбата е необходимо да се акцентира на няколко момента :
Жалбоподателят твърди, че е налице незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ищецът е бил извикан в канцеларията на директора,без да е знаел с каква цел, а именно за връчване на заповедта за прекратяване.Твърди също така,че от датата на връчване на новата длъжностна характеристика,с което е въведено изискването за нов ценз на образование-„магистър“ , а не „бакалавър“ ,не е имало практическа възможност служителят да получи необходимата образователна степен и компютърна грамотност.
Така направеното оплакване е неоснователно по следните съображения :
Безспорно е установено по делото,че на 08.09.2020 г. е връчена нова длъжността характеристика на ищеца,като изискването за заемане на длъжността е променено-от бакалавър на магистър.В тази насока е неоснователно твърдението ,че ищецът не е бил запознат със същата,тъй като е подписана лично от последния.
Не се спори също така,че ищецът не е притежавал необходимата образователна степен.
Спорът в случая /съгласно жалбата/ се концентрира досежно начина на връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението.
Видно от заповедта , ищецът е отказал да получи същата, като неговия отказ е удостоверен от подписа на трима свидетели. Същите са разпитани и в съдебно заседание.От техните показания се установява факта,че връчването на заповедта е станало в тяхно присъствие, като преди това директорката му е предложила да запише магистратура с оглед придобиване на необходимото образование ,но ищецът е отказал, като е заявил, че е „твърде стар“. След това директорът му е връчил заповедта, а той се е разсърдил и е напуснал кабинета, без да подпише.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира,че заповедта за прекратяване е връчена надлежно на ищеца ,поради което и не е налице твърдяното нарушение .
В жалбата се твърди също така,че в случая не е спазена процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл.333 КТ.
Както правилно е приел и РС, закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ е приложима само в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но не и при хипотезата на чл.328,ал.1,т.6 КТ.
Анализирайки събраните по делото доказателства както първата, така и настоящата инстанция приема,че в процесния случай не е налице твърдяната от страна на ищеца 2 недобросъвестност на работодателя .В тази насока мотивите на РС са обстойни, настоящата инстанция възприема същите изцяло и препраща към същите .
С оглед гореизложеното съдът намира,че предявените искове са неоснователни, поради което и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.А след като това е така, то атакуваното решение е обосновано и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд- Лом от 15.09.2021 г.
,постановено по гр. дело № 1647 по описа за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок ,считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3