Решение № 65 от 03.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500007 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от М. Н. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Б. К., чрез процесуалния представител адв.Г.И., против решение №1421/14.11.2022г., постановено по гр.д. №2963/2 1г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които са отхвърлени предявените от М.

Н. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Б.

К., против Л. А. К., К. И. К. и Г. К. И., последният непълнолетен, действащ лично, със съгласието на родителите си Л. А. К. и К. И. К., искове в частите им за солидарното осъждане на ответниците да й заплатят сумата, представляваща разликата над 6 000лв. до претендирания размер от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесената й на 20.05.2021г. средна телесна повреда, както и сумата, представляваща разликата над 336, 67лв. до претендирания размер от 1 683, 47лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, представляваща разликата над 6 000лв. до 30 000лв., считано от датата на увреждане - 20.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда 07.12.2021г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълните им размери.

1

Въззиваемите Л. А. К., К. И. К. и Г. К. И., последният непълнолетен, действащ лично, със съгласието на родителите си Л. А. К. и К. И. К., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.

ДСП-Варна, редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищцата М. Н. С., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Б. К., излага, че на 20.05.2021г., в гр.Варна, в парк в ж.к.“Вл.Варненчик“, на пешеходна алея пред намиращото се в парка заведение „Парк лайн“ и докато майка й е стояла на пейка до тази алея пред заведението, е била блъсната от ответника Г. К. И., докато същият е управлявал велосипед с висока скорост в парка.При удара паднала и си наранила крака, изпитала силна болка. След преглед в спешен център при МБАЛ „Света Анна“, гр.Варна било установено, че има множество счупвания на дясната подбедрица, а именно счупвания на големия и малкия пищял в долна трета, с разместване на фрагментите.На 21.05.2021г., под местна анестезия и под рентгенов контрол, е била извършена закрита репозиция на фрактурите на тибията и фибулата, без вътрешна фиксация, и направена гипсова имобилизация. Била изписана на 23.05.2021г. с препоръка - гипсова имобилизация за 45 дни и проследяване на състоянието. След изписването състоянието й не се подобрявало, изпитвала непрестанни болки в крака, поради поставения гипс не можела да се придвижва самостоятелно, била обгрижвана изцяло от родителите си. При един от контролните прегледи било установено, че е налице разместване на фрактурите, поради което е необходима нова операция. Такава била извършена на 24.06.2021г., представляваща оперативно наместване под обща анестезия на фрактурите с вътрешна фиксация на тибията и фибулата с титаниево еластични пирони.

Била изписана на 28.06.2021г. с препоръка - гипсова имобилизация за 30 дни и провеждане на физиотерапия.След операцията била 2 седмици на легло, т.к. целият й крак бил в гипс. Не можела да става и да се обслужва, била носена от родителите си. След това й махнали гипса от коляното нагоре и започнала да става от леглото с патерици. Още около месец и половина била с гипс, през което време не можела да стъпва на крака си. След цялостното премахване на гипса започнала в началото на месец 08.2021г. физиотерапия, като провела общо 3 курса. През първия курс й раздвижвали глезена и коляното и й било забранено да стъпва на крака си. Всяко движение на глезена й причинявало силна болка и често плачела. За първи път стъпила на крака си в края на м.08.2021г. и то с помощта на патерици. На първия си учебен ден в първи клас била с патерици, била освободена за цялата учебна 2021/2022г. от часове по физкултура и спорт. На 21.10.2021г. й била извършена трета операция за отстраняване на поставените при втората операция импланти. Случилото се се отразило тежко и на психичното й състояние. Отключила тревожност и 2 непрекъснато безпокойство, сънувала кошмари, избухвала в плач. По повод състоянието си посетила психолог двукратно. Претърпяла и имуществени вреди-заплатени разходи за проведено лечение /посочени по видове в исковата молба/.

Ответникът Г. К. И. е непълнолетен. По случая е образувана прокурорска преписка, в хода на която е установено, че същият е осъществил от правна страна състава на престъпление по чл.133 от НК - причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост на М. Н. С.. Предвид обстоятелството, че деянието е извършено от лице, ненавършило 16 години, както и, че действията покриват признака на противообществена проява по см. на чл.49а, т.1 от ЗБППМН и като такива подлежат на санкция по специален ред, от ВРП е отказано образуването на досъдебно производство и преписката е изпратена на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за налагане на възпитателна мярка. Такава му е наложена с решение на комисията от 29.09.2021г.

Предвид изложеното претендира ответникът Г. К. И., непълнолетен, действащ лично, със съгласието на родителите си Л. А. К. и К. И. К., както и ответниците Л. А. К. и К. И. К., като негови родители, да бъдат осъдени солидарно да й заплатят: 1/ сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди/болки и страдания/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1 420лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 1 683, 47лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 30 000лв., считано от датата на увреждане20.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба /подадена на 08.12.2021г./

Ответниците Л. А. К., К. И. К. и Г. К. И., последният непълнолетен, действащ лично, със съгласието на родителите си Л. А. К. и К. И. К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени. Твърдят, че Г.И. не е управлявал собствен велосипед, а велосипед, собственост на друго дете, което е било в парка по същото време. Той не е знаел, че в парка е забранено карането на велосипед, нито родителите му са знаели, паркът и не е ограден. Спуснал се нагоре-надолу няколко пъти, минавайки по алея. При последното му спускане пред него изскочило изведнъж бягащо дете. За да не го удари, натиснал спирачката, скочил от колелото и паднал на земята, сигурен е, че не е блъснал детето. Майката на детето седяла на пейка с телефон в ръката. Дошла при него и му се разкрещяла-какво е направил и защо кара толкова бързо, той й отговорил, че съжалява. В действията му няма умисъл за причиняване на подобен инцидент. Във връзка с инцидента е образувано възпитателно дело и му е наложена възпитателна мярка по чл.13,ал.1, т.3 от ЗБППМН. До момента Г.И. посещава всички насрочени беседи. Няма предишни нарушения, не е 3 регистриран в детска педагогическа стая. Има и изнесено предупреждение на осн. чл.65 от ЗМВР. Съжаляват искрено за случилия се инцидент. Сочат, че, предвид финансовото си състояние, са в невъзможност да заплатят търсените суми. Възразяват, че не са изпаднали в забава, защото не е налице изискуемо задължение, нито са поканени да платят. Има редица събития преди да се стигне до инцидента, които са способствали за него, които не касаят Г.И., който не притежава колело и не е отишъл в парка да кара колелото си.

С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение, предявените искове за присъждане в условия на солидарност на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 420лв. са уважени изцяло, а исковете за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди са уважени до размера от 6 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждане.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.45, чл.48 и чл.86 от ЗЗД.

За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца. Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по реда на чл.48 от ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, но отговорността им не е гаранционно-обезпечителна /вместо непълнолетното дете деликвент/. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Отговорността им по чл.48 от ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.

Доброто възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени.

В настоящия случай първоинстанционното решение /като необжалвано в осъдителните му части/ е влязло в законна сила и в частта му за присъденото на ищцата за процесния деликт обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера от 6 000лв., съответно е формирана сила на присъдено нещо, поради което въпросите относно наличието на елементите от 4 фактическите състави по чл.45 и чл.48 от ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ответниците и възникналото поради наличието им вземане за обезщетяване на вредите не могат да се пререшават. Предмет на въззивното производство е само спорът относно размера на дължимото поради деликта обезщетение. За пълнота, с оглед изложеното в отговора на въззивната жалба, следва да се посочи, че според даваните от ответника обяснения в хода на разследването по пр.пр.№7938/21г. по описа на ВРП/приключило с приложението на чл.61 от НК, предвиждащ, че по отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН/, както и в производството пред МК БППМН, гр.Варна/приключило с налагане на възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.3 от ЗБППМН/ същият не е оспорвал обстоятелството, че докато е карал на 20.05.2021г. велосипед в парк в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, на пешеходна алея е ударил ищцата, тогава 6 годишна, с предната гума на велосипеда, от който удар тя е паднала на земята и е ударила крака си, нито е оспорвал съставения му на 11.06.2021г. на осн. чл.65 от ЗМВР протокол за предупреждение да не управлява велосипед по площи, предназначени само за пешеходци, а именно тротоари, градски и природни паркове, пешеходни алеи и др., вкл. предупреден при неспазване за отговорността по чл.81, т.5 от ЗДвП.