Решение № 3485 от 11.06.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 11.06.2020 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ……………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12974 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - “О.Б.Б.” АД срещу решение №15916 от 24.01.2017г., постановено по гр.дело №43786/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, в частта, в която са уважени предявени искове - на правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно и е отменено дисциплинарно наказание „уволнение” на Д.Н.В., извършено със заповед №319/25.10.2012г. на изпълнителни директори на “О.Б.Б.” АД и със заповед №336/14.11.2012г. на изпълнителни директори на “О.б.б.” АД е прекратено трудовото правоотношение; на правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е възстановен Д.Н.В. на заеманата преди уволнението длъжност – старши специалист „Вътрешна сигурност” в дирекция „Сигурност и охрана” при “О.Б.Б.” АД; на правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е осъдена “О.Б.Б.” АД да заплати на Д.Н.В. сумата от 11568.00 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 14.11.2012г. до 14.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2013г. до окончателното й изплащане, на правно основание чл.224, ал.1 от КТ е осъдена “О.Б.Б.”

АД да заплати на Д.Н.В. сумата от 251.43 лв., представляваща обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2013г. до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е осъдена “О.Б.Б.” АД да заплати на Д.Н.В. сумата от 22.79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2012г. до 14.10.2013г., както и е осъдена “О.Б.Б.” АД да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50.00 лв. за уважения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и в размер на 50.00 лв. за уважения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и в размер на 463.80 лв. за уважения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, както и сумата от 200.00 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, платена от бюджета на съда и сумата от 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Във въззивна жалба са релевирани подробни доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно направеното възражение, че искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са предявени след преклузивния двумесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, предвид което се явяват недопустими. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с факта, че ищецът в подадени от него молби-уточнения от 23.06.2014г., от 01.07.2014г., от 01.08.2014г. и от 29.10.2014г. признава факта, че е получил на 27.11.2012г. с куриер заповед №336/14.11.2012г. на изпълнителни директори на “О.б.б.” АД, с която е прекратено трудовото му правоотношение, респективно датата на получаване на заповедта следва да се счита за началния момент, от които започва да тече двумесечния давностен срок и същия е изтекъл към 21.10.2013г., на която дата е подадена исковата молба в съда. В тази връзка се поддържа, че съдът като е разгледал по същество така предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и производството по делото прекратено. Алтернативно са изложени аргументи досежно неоснователността на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Излага се, че неправилно първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразна на формално основание поради нарушена от страна на работодателя процедура на чл.193 от КТ. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че работодателят е изпратил с писмо изх.№200-106/09.10.2012г. покана до ищеца за писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство на адрес, предоставен лично от него в дирекция „Управление на човешките ресурси“ при възникване на трудовото му правоотношение, предвид на което следва да се приеме, че е налице изпълнение на задължението по чл.193, ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарно наказание да бъдат поискани писмени обяснения, които в случая служителят не е пожелал да даде. Излага се още, че оспорената заповед, с която е наложена на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е мотивирана, съдържа изискуемите по закон реквизити и съдържание по чл.195, ал.1 от КТ. Твърди се още, че в хода на производството е доказано, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които са основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.190, ал.1, т.2 от КТ, като тежестта на наложеното наказание е съобразена с тежестта на извършените нарушения от служителя и поведението му. Поддържа се още, че първоинстанционният съд неправилно е уважил искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, без да се съобрази с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която експертът е посочил, че по ведомост за м.11.2012г. на ищеца е било начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 работни дни, но поради дължими от служителя суми към работодателя в по-голям размер от начислените за месеца е погасено част от задължението му към работодателя. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Д.Н.В., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че крайният извод на СРС, че работодателят не е спазил процедурата при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е обоснован при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на закона. Твърди се, че след като по делото е установено, че работодателят не е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.2 от КТ, това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Алтернативно се излага, че в случай, че съда приеме, че са спазени изискванията на чл.193, ал.2 от КТ, то се поддържа, че работодателят не е доказал извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта на уволнение. В тази връзка се поддържа, че по делото е останал недоказан факта, че правилно работодателят е упражнил потестативното си право да наложи на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност относно претендирания от въззивника размер на юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са от Д.Н.В. срещу “О.Б.Б.” АД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №319/25.10.2012г. на изпълнителни директори на “О.Б.Б.” АД и за отмяна на заповед №336/14.11.2012г. на изпълнителни директори на “О.б.б.” АД, с която е прекратено трудовото правоотношение; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от Д.Н.В. преди уволнението длъжност – старши специалист „Вътрешна сигурност” в дирекция

„Сигурност и охрана” при “О.Б.Б.” АД; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 11568.00 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 14.11.2012г. до 14.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2013г. до окончателното й изплащане; с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 251.43 лв., представляваща обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.10.2013г. до окончателното й изплащане; с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22.79 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2012г. до 14.10.2013г., с правно основание чл.226, ал.1 и ал.3 от КТ.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор №7275/14.11.2008г. и допълнително споразумение №339/12.02.2010г., се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът - Д.Н.В. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност – старши специалист „Вътрешна сигурност” в дирекция

„Сигурност и охрана” при “О.Б.Б.” АД.

Безспорно е още, че със заповед №319/25.10.2012г. на изпълнителните директори на “О.Б.Б.” АД на ищеца - Д.Н.В. е наложено дисциплинарно наказание

„уволнение“. В мотивите на издадената заповед за уволнение е посочено, че служителят е допуснал нарушения на трудовата дисциплина за периода от 13.09.2012г. до 04.10.2012г., изразяващи се в нарушение на задълженията, определени в заповед №265/13.09.2012г. /т.1/– в рамките на работното време да е на разположение на работодателя и да оказва съдействие за изясняване на обстоятелствата, наложили проверка на ССВО относно изпълнение на трудови задължения в съответствие с вътрешните правила и процедури на банката, както и че служителят след като е бил уведомен от директора на дирекция «Сигурност и охрана» не се е явил в дирекция «Сигурност и охрана» на 03 и 04.10.2012г., предвид на което е прието, че извършените от служителя действия представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.1 и т.9 КТ и чл.190, т.1 КТ, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.

На следващо място не се спори и относно факта, че е издадена заповед №336/14.11.2012г. на изпълнителните директори на “О.Б.Б.” АД, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка със заповед №319/25.10.2012г. за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д.Н.В. на длъжност – старши специалист „Вътрешна сигурност” в дирекция „Сигурност и охрана” при “О.Б.Б.” АД.

Останалите събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.