Решение № 4177 от 01.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4177 гр. Пловдив, 01.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 07.10.2019 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя

Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8737 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от

„Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България" ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против К.А.Г., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането в размер на 362,05 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***, сключен на 23.08.2014 г., както и сумата в размер на 46,24 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС, IІІ – ти гр. състав. Претендират се разноски.

В исковата молба се сочи, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К.А.Г.,

ЕГН: ********** било образувано ч.гр.д. № 16395/2017 г. по описа на ПРС, 3 – ти състав. В законопредвидения срок било постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което породило необходимостта от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор – *** от 23.08.2014 г. за далекосъобщителни услуги, сключен с К.А.Г., ЕГН: **********.

Твърди се, че в т.9, б. „в“ във връзка с т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, кредиторът- ищец бил описал, че длъжникът му дължал сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение била претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Твърди се, че между кредитора „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК:

********* и длъжника К.А.Г., ЕГН: ********** съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер *** от 23.08.2014 г., с който на длъжника били предоставяни далекосъобщителни услуги. Посочва се чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно когто неполучаването на фактура не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Сочи се, че в срока на действието на договора за мобилни услуги *** от 23.08.2014 г. били издадени следните фактури: фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 70,19 лв.; фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 93,14 лв.; фактура № *********/01.04.2015 г., с падеж на плащане 01.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198,72 лв.

Твърди се, че длъжникът не изпълнявал задълженията си по посочените договори, като заплащал в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което било обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната – длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. На основание чл. 86 от ЗЗД се претендира мораторна лихва за забава за период от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г.

Твърди се, че клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго, като в случая нямало такава уговорка. Сочи се, че клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба приложения към договора в раздел „Отговорност“.

Сочи се, че основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към Мобилтел. Сочи се, че за самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената за предоставените му мобилни услуги. Твърди се, че клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и ОУ на оператора. Сочи се, че неизпълнението от страна на абоната – ответник да заплати сумите за потребените услуги съгласно издадените фактури било довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника и до начисляването на договорна неустойка.

Твърди се, че било видно от представените договори, че ответникът се бил съгласил и бил приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Посочват се чл.37.а. от ОУ, 37.б. Твърди се, че съгласно чл.26.5. Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с оператора било обусловило правото на Мобилтел да прекрати едностранно индивидуалния договор на К. А. Г.. Твърди се, че неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното, както изрично било посочено в раздел „Отговорност“ от приложенията към цитираните договори. Сочи се, че неустойката имала обезщетителен характер, а не санкционен. Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги страните имали права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. Сочи се, че съгласно чл.22.3.5. от ОУ всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. По силата на чл.26.4 от ОУ на

„Мобилтел“ ЕАД неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума. Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Твърди се, че при сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който му била издавана фактура. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора на всякакви допълнителни разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред.

Посочва се, че съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се, че в конкретния случай ответницата била подписала договор за мобилни услуги, била ползвала предоставените й мобилни услуги и не била изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение била изпаднала в забава.

Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Твърди се, че бил изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе отговорността си. Моли се искът да бъде уважен, като се претендират и разноски в настоящото исково производство.

На 22.06.2018 г. от ищеца е депозирана уточнителна молба с вх. № *** относно уточняване на петитума на искова молба по гр. дело № 8373/2018 г. по описа на ПРС. В нея се посочва, че между кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1 и длъжника К.А.Г., ЕГН: ********** съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер

*** от 23.08.2014 г., с ID на клиента ***, с който на длъжника били предоставяни услуги за мобилен номер *** по избран тарифен план Мтел трансфер S, по силата на изрично подписано Приложение 1/23.08.2014 г., за срок от 24 месеца, неразделна част от договора. Сочи, че номер *** бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора и представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните фактури. Съгласно ОУ на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги, като в този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с които се въвеждал в системата на оператора. Твърди се, че в конкретния случай длъжникът бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер *** и с клиентски номер ***, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от който произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Посочва се, че за ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължал вземане мораторна лихва в размер на 46,24 лв., мораторна лихва за забава, начислена върху главницата, с оглед на което и на основание чл.233 ГПК се отказвало от посочената в исковата молба претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава по гр. дело № 8373/ 2018 г. по описа на ПРС. Предмет на иска оставала сумата в размер на 362,05 лв. – представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от 23.08.2014 г.Отново се посочва, както в исковата молба, че съгласно ОУ на оператора незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури а ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Мобилтел да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.Г.. За прекратяването на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Неустойката била начислена при едностранното прекратяване на договора от изправната страна поради забава на плащането от страна на абоната, продължила повече от 124 дни съгласно ОУ на оператора. Твърди се, че доколкото ответницата не била заплатила издадените й фактури по договор *** от дата 23.08.2014 г., в продължение на 124 дни – фактура № *********/27.10.2014 г., падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 70,19 лв.; фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 93,14 лв. Това било дало право на оператора да се възползва едностранно да прекрати договора на длъжника и да начисли неустойка.

Неустойките били начислени за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номер *** от 23.08.2014 г. Моли се исковете да се уважат и се претендират разноски.

С Определение № 6497 от 25.06.2018 г. на ПРС, V граждански състав, се прекратява частично производството, на основание чл.233 ГПК, досежно предявения от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу К.А.Г., иск, с който се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 46,24 лв. обезщетение за забава за периода от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г., начислена върху главницата за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 23.08.2014 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16395/2017 г. на ПРС.

Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/947563eb-b049-4b8c-bad0-6d3e06fb3f31