Решение № 2591 от 26.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511164 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.“ ЕООД срещу решение от 16.05.2022 г. по гр.д. №3440/2021 г. на Софийския районен съд, 55 състав, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 3305,58 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода мес.04.2017 г. - мес.03.2019 г., сумата от 73,08 лв. – цена за извършена услуга дялово разпределение за същия период, за топлоснабден имот – ап. №21, находящ се в гр. София, жк. ****, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 504,03 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.05.2017 г. - 24.01.2020 г., и сумата от 12,29 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2017 г. – 24.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.

№11931/2020 г. по описа на СРС, 55 състав, като ответникът осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство, както и държавна такса по сметка на Софийски районен съд.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че по делото не е установена консумация на ТЕ, респ. количеството и цената и, както и че е налице непоръчана доставка. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК „Техем Сървисис” 1

ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

От представения по делото договор за наем от 03.04.2017 г. се установява, че през процесния период ответникът е бил наемател на процесния топлоснабден имот.

Разпоредбата на действащия чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между производителя на топлинна енергия и пряко присъединения към него потребител за стопански нужди. Наличието на писмен договор, сключен между страните, за процесния период се оспорва от ответника в отговора по чл.131 ГПК, но това обстоятелство се установява от представените по делото заявление, вх. №Г-8515/12.04.2017 г., изходящо от представляващия ответното дружество, и договор №33558/256958 от 12.04.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, двустранно подписан, неоспорени от страните. Договорът е за срок от 01.04.2017 г. до 01.04.2019 г.

При тези данни, следва да се приеме, че между страните е възникнало към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД правилно и съобразно нормативните изисквания.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима от ответника сума за топлинна енергия за периода мес.04.2017 г. – мес.04.2019 г. е в размер на 3959,64 лв.

/3187,32 лв. – за отопление на имота и сградна инсталация, и 772,32 лв. – за БГВ/, общата дължима сума за дялово разпределение за периода мес.04.2017 г. – мес.04.2019 г. - в размер на 73,08 лв., лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2017 г. – 24.01.2020 г. е в размер на сумата от 504,03 лв., а лихвата за забава върху 2 главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2017 г. – 24.01.2020 г. – 12,29 лв.

Неоснователни са доводите на въззивника относно т.нар. непоискана доставка.

Съгласно ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, преустановяването на топлоснабдяването става само при писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността /чл.133 ал.2 и чл.153 ал.2 ЗЕ/, според която прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.153 ал.2 ЗЕ /писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие/ се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл.153 ал.1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е постановеното решение №5 от 22.04.2010 г. по к.д. №15/2009 г. на Конституционния съд на Република България. Ето защо, не може да се приеме, че е налице колизия с чл.62 ЗЗП, а и ответникът е потребител за стопански нужди по силата на изрично сключен договор, поради което и цитираната разпоредба е неприложима.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №ІІ-55-20035923 от 16.05.2022 г., постановено по гр.д. №3440/2021 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД , ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, жк.

****, **, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4