Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9136 от 18.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54254/2025
Вид
Решение № 9136
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 9136 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110154254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу „***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 111,75 евро (218,56 лв.), представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор с партиден номер *** за период от *** г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,20 евро (17,99 лв.), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.08.2025 г. по ч.гр.д. № 36188/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че на *** г. между него и ответника „*** е сключен договор за мобилни услуги с номер ***. Посочва, че с Приложение № *** г. и с Приложение № *** г. за срок от две години били активирани пакет от услуги фиксиран интернет и телевизия и мобилни услуги, като следва: за номер *** – план *** клас *** *** със стандартна месечна такса 206,60 лв. без ДДС и промоционална такса 126,03 лв. без ДДС за първоначалния срок на договора; и за интернет услуга *** и *** – план *** разширен 75 със стандартна месечна такса 24,60 лв. без ДДС. С договор от *** г. за срок от две години били предоставени и дигитални услуги с пакет * * * с месечна такса 20,54 лв. с ДДС. С 2 бр. заявления за прекратяване на договор от *** г. били заявени за прекратяване интернет услуга *** и ***, считано от *** г., като договорът е продължил действие по отношение на номер *** и дигиталните услуги. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени за отчетния период *** г. до *** г., както следва: фактура № *** г. за отчетен период от *** г. до *** г.; фактура № ***/*** г. за отчетен период от *** г. до *** г.; фактура № *** г. за отчетен период от *** г. до *** г.; и фактура № *** г. за отчетен период от *** г. до *** г. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не подаден отговор на исковата молба от ответника ***.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 1

12.05.2026 г., ответникът не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 215,38 евро, от които 10,86 евро – заплатена държавна такса и 204,52 евро – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в размер на 14,70 евро – заплатена държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „*** има право на разноски в размер на 215,38 евро за заповедното производство и 14,70 евро за исковото производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, 2 кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***, ЕИК ***, дължи на „*** ***, ЕИК ***, сумата от 111,75 евро (218,56 лв.), представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор с партиден номер *** за период от *** г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,20 евро (17,99 лв.), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.08.2025 г. по ч.гр.д. № 36188/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „*** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 215,38 евро, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 36188/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 17,40 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3