Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 701 от 29.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3821/2024
Вид
Решение № 701
Подписан
29.05.2026
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.19 · Закон за устройство на територията
  • чл.200 · Закон за устройство на територията
  • чл.200, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.200 ал.2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. П., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103821 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба на Г. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Х. А.“ №9Б, против К. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 9Б и Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.“ 1, бл. 102, вх. А, ет. 7, ап. 13, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на постройка, представляваща самостоятелно жилище със застроена площ от около 80 кв.м., разположена върху УПИ ХIII-2056 и УПИ XII-2056 от квартал 150 по плана на гр. С., област П.; да приеме за установено по отношение на ответника К. С. А., че ищецът е собственик на 216/1916 идеални части от УПИ XIII-2056 от квартал 150 по плана на гр.С.; да приеме за установено по отношение на ответника Н. С. А., че ищецът е собственик на 324/959 идеални части от УПИ ХII-2056 от квартал 150 по плана на гр.С.. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са братя. Тримата били част от законните наследници на общите им родители С. Г. А., починал през 1983 г. и Арменухи А., починала през 1993 г..

Сочи, че ответникът К. С. А. разполага с документ за собственост върху незастроената част от УПИ XIII - 2056 от квартал 150 по плана на гр. С., целият с площ от 1016 кв.м., а ответникът Н. С. А. разполага с документ за собственост върху незастроената част от УПИ ХII-2056 от квартал 150 по плана на гр. С., целият с площ от 959 кв.м../посочва документите/.

Твърди, че в горепосочените два урегулирани поземлени имоти и по протеЖ.е на тяхната вътрешна граница, противоположна на границата им с ул. „Б.“ е разположена едноетажна сграда. През 1969 г. родителите му предоставили самостоятелна част от сградата, разположена в източната и страна, представляваща и ползвана преди това за обор /помещение за домашни животни/. Това помещение било разположено върху площта на УПИ ХIII-2056 в „дъното“ на парцела, като две от външните му стени съвпадат с границата на този УПИ ХIII-2056 с УПИ XII- 059 и с УПИ 2049. Сочи, че с това родителите му искали да му помогнат да задоволи жилищните нужди на семейството му.

1

Посочва, че изтеглил кредит и със средствата по него ремонтирал тази част от сградата, като преустроил обора в жилищно помещение и изградил до него от източната му страна още една стая за живеене. Само ищецът и членовете на семейството му живеели и ползвали това жилище, поддържали постройката и площта около нея. След смъртта на родителите му, на 29.03.1994 г. с братята К. С. А., Киркор С. А. и Нззар С. А., сключили договор за доброволна делба само на постройката, разположена върху площта на УПИ ХIII2056 и УПИ ХII-2056. При тази доброволна делба на ищеца била възложена 1/2 идеална част от постройката, като било уговорено да ползва източната половина на сградата и на цяла плевня с отделна площ от 25 кв.м. На ответника К. С. А. била възложена в дял другата 1/2 идеална част от сградата, като било уговорено той да ползва западната и половина. През 1996 г. – 1997 г. ищецът изградил още една стая от източната страна на сградата. В резултат на това застроената площ на източната част на сградата, която била самостоятелна и обособена като жилище, достигнала около 80 кв.м..

Твърди, че западната и източната части на описаната сграда са обособени като самостоятелни обекти. Във вътрешната площ на източната сграда попадат и бившите обор и плевня. Сградата му била разположена източно от другата застроена площ в тази част на парцела, като разполагал и с отделен вход. При изграждането и в настоящия вид през 1996 г.

– 1997 г. поставил и ограда около нея. Оградата била направена от ищеца със забити в земята стандартни четириъгълни бетонни колове, опасани с телена мрежа. През времето тази ограда била обрасла и с жив плет от растения, който съществувал и сега. Оградата очертавала геометрична фигура на правоъгълник с размери от по 30 м. за страните, успоредни на улицата и регулационната граница в дъното на парцела и от по 18 м. за страните, успоредни на другите две граници на парцела. Оградата съвпадала в източната си част с границата между УПИ ХII-2056 и УПИ ХI-2059, а успоредната на нея западна част на оградата разположена във вътрешността на УПИ ХIII-2056 и се простирала до стена на помещение от западната част на описаната по-горе постройка, разположена върху двата УПИ. В заградената от ищеца площ от попадали 216 кв.м. от УПИ ХIII-2056, целият с площ от 1016 кв.м. и 324 кв.м. от УПИ ХII-2056, целият с площ от 959 кв.м..

Уточнява, че процесната постройка представлява едноетажна жилищна сграда и прави следното описание: „процесната сграда обхваща изцяло площта на нанесената в УПИ XII-2056 постройка и отчасти площта на постройката, нанесена в УПИ-Х III-2056 и площ, която не е нанесена като застроена и попада между нанесените в скиците две сгради от съседните процесии два УПИ”.

Посочва, че живее в самостоятелната източна част от сградата. От изграждането постройката във вида и от 1996 г. - 1997г. и поставянето на оградата единствено той имал достъп, както до оградената площ от дворното място, така и до сградата в самостоятелната и източна част със застроена площ около 80 кв.м. В западната страна на оградената площ изградил врата в оградата, през която влиза. Достъпът му до сградата и ограденото място осъществявал през съседен УПИ ХVI-2056, който е негова собственост. В западната част на постройката попадало помещение, което се ползвало от ищеца и ответниците за съхранение на инструменти и градински инвентар. В края на западната част постройката се самосрутила и практически не се поддържа и ползва.

Твърди, че упражнява пълна фактическа власт върху постройката от 1997 г.. Властта му била явна, спокойна, непрекъсната, манифестирана пред ответниците и пред всички лица, необезпокоявана от тях или от други. Ответниците били изрично уведомени за всяко едно от действията по третиране на източната част от постройката и оградената площ от двора като собственост на ищеца, а конкретно и за доизграждане на постройката във вида и от 1997 г., за обособяването и като самостоятелен обект с предназначение жилище, за поставянето на оградата и като цяло за отношението му на своене върху жилището и оградената площ от двата УПИ. Имал съгласието на всеки един от двамата ответници за 2 описаните действия върху имота и за упражняваната от него пълна власт върху постройката и оградената площ от 1997 г..

В хода по същество ищецът се явява лично и адвокат П. Т. от САК, като молят съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост. Депозират писмени защити.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. С. А..

Не оспорва, че ищецът е негов брат.

Оспорва твърдението, че ищецът е упражнявал явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесната сграда, както и върху каквато и да е реална част от собствения му поземлен имот, която бил манифестирал пред ответниците.

Твърди, че от представения договор от 29.03.1994 г., се установява, че фактическото държане на източната част от къщата се осъществява на основание разпределение на ползването съгласно този договор, а не на учредено изключително право на собственост.

Признава, че всички наследници са му дали право да ползва източната половина от съществуващата постройка, като тази воля била обективирана в цитирания договор за доброволна делба, като заявява, че други права не са му давали. Сочи, че не са му давали и съгласие да загради част от УПИ, но въпреки това не са го възпрепятствали да ги ползва, но никога не са имали намерение да му прехвърлят собствеността. Сочи, че от 1994 г. до настоящия момент ищецът никога не е отричал правото на собственост на ответника, като дори му е предлагал да закупи от него ползваната част от двора.

На следващо място посочва, че несъществува правна възможност да се придобива идеална част от урегулиран поземлен имот чрез завладяване на реална част.

По отношение на пристройката, която се намирала на територията па съседния УПИХII-2056, тя не представлявала самостоятелен обект, а приращение към основната жилищна сграда. Следователно тя нямало как да бъде годен обект за придобиване по давност. Заявява, че не е отстъпвал или отричал правото си на собственост върху ½ ид.ч. от процесната жилищна постройка, съответно не се е съгласявал и не е давал разрешение брат му Г. А. или което и да е друго лице да придобиват самостоятелни права.

Посочва съдебни решения.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н. С. А..

Не оспорва, че е брат на ищеца.

Оспорва прилоЖ.я към исковата молба договор за доброволна делба на недвижим имот от 29.03.1994 г.. Твърди, че не подписван от него, нито е упълномощавал посоченото в него лице – адвокат А. И. да го представлява. Такова пълномощно не било съставяно и не било подписвано от ответника. Също така не бил получавал каквато и да е сума за уравнение на дела си.

На следващо място възразява, че излоЖ.те в исковата молба твърдения, на които ищецът основава претенциите си, не съвпадат със съдържанието на прилоЖ.я договор за делба. Съгласно този договор, в дял на Г. (Г.) А. се поставяло ½ идеална част от паянтова жилищна сграда, едноетажна, цялата застроена на 94 кв.м, попадаща в парцел ХIII-2056 и в парцел ХII-2056, кв.150 по плана на гр. С., с право на ползване за източната половина от жилищната сграда, заедно с цялата плевня, застроена на 25 кв.м, застроена в парцел ХII2056. Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба заявява, че „е собственик на източната част от сградата, представляваща самостоятелно жилище на един етаж с площ от около 80 кв.м”. Твърди, че западната и източната част на сградата били нанесени като самостоятелни обекти. От прилоЖ.те към исковата молба скици обаче не се вижда такова нанасяне.

Твърди, че доколкото имот с планоснимачен номер ХII-2056 е изцяло собственост на 3 ответника Н., съответно нанесената в него сграда също е негова собственост, всички пристройки към сградата, находящи се в имота му, също са собственост на последния.

На следващо място посочва, че несъществува правна възможност да се придобива идеална част от урегулиран поземлен имот чрез завладяване на реална част.

Оспорва твърдението, че ищецът е упражнявал явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесната сграда, както и върху каквато и да е реална част от собствения му поземлен имот, която бил манифестирал пред ответниците.

Посочва, че ищецът действително ползва северната част на собственото дворно място на ответника Н. А., но никога не се е манифестирал като собственик, нито е отблъсвал владението на ответника, нито е отричал правото му на собственост.

Твърди, че без негово първоначално съгласие, ищецът е заградил част от двора му.

Впоследствие се съгласил брат му да ползва заградената част от процесния имот, но не и да я свои и да я третира като собствена. Ищецът бил запознат с това обстоятелство и многократно е предлагал на ответника Н. да закупи целия му имот или поне заградената част. Бил е против това ищецът да придоби собственост върху процесните ид.ч..

Посочва, че следвало да се вземе предвид, че пристройката, находяща се в собствения на ответника Н. УПИ-XII-2056, не представлявала самостоятелен обект, а приращение към съществуващата в имота сграда. Следователно тя няма как да бъде годен обект за придобиване по давност. Цитира съдебни решения.

В уточнителна молба заявява, че ответникът Н. С. А. е собственик на паянтова сграда с площ от 28 (двадесет и осем) кв.м, заедно с пристройка към нея, изградена и находяща се в северната част на собствения му имот: УПИ XII-2056, кв.150 по плана на град С., област П., който имот ответникът придобил въз основа на дарение съгласно Нотариален акт том III, дело 1405/1981 г. от 26.08.1981 г. на Благовест Пунев – съдия при Пазарджишкия народен съд.