Решение № 505 от 26.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 217/11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г., по описа на ОС Монтана, е уважен частично иск с праавно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, ЕИК 121718407, е осъден да заплати на Д. А. Д., А. Р. А. и И. Р. А., / конституирани в качеството им на законни наследници на починалия на ******** г. А. Д. А., по реда на чл.227 ГПК/, сумата от общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди от смъртта на сина му Р. А. А. в резултат на ПТП на ******** г., настъпило по вина на Г. И. Г., при управление на л.а.„Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лева, направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв. като неоснователен.

Присъдени са разноски, като „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, е осъден да заплати в полза на адв. К. Л. и адв. Я. С., общо сумата от 6325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ съобразно уважения размер на иска на основание чл.38, ал.2ЗА.

По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. Д., А. Р. А. и И. Р. А. са осъдени да заплатят на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, сумата от 175лв., представляваща 1 направени в производството разноски, както и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 500 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци Д. А. Д., А. Р. А. и И. Р. А., /в качеството им на законни наследници на А. Д. А., починал на ******** г. и в чиито права на основание чл.227 ГПК са конституирани/, оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 100 000лв. до 200 000лв. Изтъкват факта, че според показанията на св. К. А. се установяват следните отношения между ищеца и сина му - „Отношенията между него и Р. бяха изключително силни”, „между тях имаше много любов, разбирателство, обгрижваше го всеки ден, ходеше по два пъти на ден там, понякога дори и да поговори, оставаше при него”, „след като Р. почина той буквално рухна, чудеше се, питаше се защо си е отишъл преди него, загуби желание за живот, държеше си на масата некролог на Р.”, „ Той дори година не успя да живее, просто си отиде от мъка, предаде се, загуби желание за живот”. Св. А. съобщава, че ищеца и починалият му син са имали прекрасни отношения, ежедневни контакти по два пъти на ден, оставал е да споделят спомени. След смъртта на сина си ищецът се занемарил, не искал да излиза навън, оставал по дълго в леглото без желание за живот, „загубил се”. Постоянно повтарял, че било негов ред да умре, а не синът му. Твърдят, че в конкретния случай съдът не е отчел в нужната степен, че баща и син са имали изключително дълбока и емоционална връзка, която се характеризира с изключителна интензивност. Видно от показанията на свидетелите е, че синът е бил при баща си поне два пъти на ден, а понякога е преспивал там. Връзката им е била много хармонична, бащата се е гордеел със сина си. Повече от логичен е извода, че ищецът е очаквал с радост ежедневните срещи със сина си. Срещи, които след смъртта на сина му никога повече е нямало как да се случат. Така ищецът загубил желание за живот, десоциализирал се, като оставал дълго да лежи в леглото, занемарил се, само гледал некролога на сина си и задавал въпроса защо детето му си е отишло преди него. Видно е, че ищецът не можа да понесе загубата на сина си, в резултат на което е починал в хода на делото. Смъртта на сина е причинила на ищеца страданието да надживее детето си, което житейски се счита за емоционално непреодолимо.

Претендират да бъде уважен иска до предявения размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбата е неоснователна. Не са налице основания за присъждане на по-висок размер на обезщетение за търпените от А. Д. А. лични болки и страдания, в резултат от загубата на сина му.

Обезщетението е определено правилно, съгласно чл.52 ЗЗД, като същото напълно кореспондира с критериите за справедлИ.ст. Взети са предвид възрастта на починалия към датата на катастрофата, вида на причинените травми, социално-икономическата обстановка в страната към този период, силният стрес и типичните за катастрофа негативни емоционални преживявания, както и обстоятелството, че по делото на са доказани други 2 негативни последици. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, предявен от А. Д. А. ЕГН ********** против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” EАД за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина му Р. А. А., настъпила на ******** г. в гр. Монтана, около 10.35 часа, на ул. „Индустриална“ № 46, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане.

Поради смъртта на първоначалния ищец на ********г., на основание чл.227 ГПК с определение № 252/23.05.2023 г. като ищци са конституирани наследниците по закон на А.

А., а именно: Д. А. Д., ЕГН ********** - син, А. Р. А., ЕГН ********** - внук и И. Р. А., ЕГН ********** - внук./последните двама по заместване на баща си Р. А./.

Ответникът оспорва предявения иск основно досежно механизма на ПТП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, е паркирал неправилно л.а.

„Ситроен Ксара“ с ДК № ******** непосредствено до л.а. „АУДИ АЗ“ с ДК № ********, който е бил паркиран на тротоара и така е създал опасност за движещия се с л.а.

„Фолксваген Пасат” с рег. № ******** водач Г. И. Г.. Така нарушил на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, забраняваща паркирането „до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението“.

От фактическа страна се установява, че на ********г. около 10.35ч. в гр. Монтана на улица „Индустриална“ № 46 срещу магазин „Триада инженеринг“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от Г. И. Г., л.а.

„Ситроен Ксара“ с рег. № ********, л.а. „Ауди А 3“ с рег. № ******** и пешеходецът Р. А.

А.. Л.а.„Фолксваген Пасат“ е бил в движение по посока от ЖП гара Монтана към фирма „Монбат“. В дясната пътна лента със същата посока и насоченост бил паркиран л.а „Ситроен Ксара“, а вдясно от платното за движение (извън платното за движение) с насоченост, обратна на посоката на движение, бил паркиран л.а.„Ауди А 3“./пред магазина/ От заключението по допуснатата АТЕ, депозирана на л.293, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при процесното произшествие са настъпили три удара: инициалният удар е настъпил при блъскане на движещия се л.а. „Фолксваген Пасат“ в паркирания в дясната пътна лента л.а.

„Ситроен Ксара“, вторият удар е настъпил при блъскане на паркирания л.а. „Ситроен Ксара“, отхвърлен от първия удар, в паркирания л.а. „Ауди 3“, и блъскане на намиращия се пред л.а. „Ситроен Ксара“ пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен в посока напред на разстояние 7,30 метра, а по-късно е починал. В условията на произшествието водачът на л.а. „Фолксваген“ е управлявал със скорост от 42 км/ч, която е в рамките на допустимата скорост за движение в населено място т.е. скоростта не е в причинна връзка с 3 настъпилото произшествие. В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да ограничават скоростта на движение от нормативно предвидената, която е до 50 км/ч, нито други пътни знаци за въвеждане на други забрани в организацията на движението. Времето е било ясно и слънчево, а пътната настилка - суха. Според вещото лице причина за настъпване на ПТП са единствено субективните действия от страна на водача на л.а. „Фолксваген“, който в условията на произшествието не е упражнявал непрекъснат и адекватен контрол върху управлението на автомобила си в конкретната пътна ситуация и при възникналата опасност за движението не е реагирал своевременно.

Установява се още, че паркирания л.а „Ситроен Ксара“ не е създавал опасност за движението на автомобилите по пътя. Настъпилият страничен удар между л.а „Ситроен Ксара“ и л.а. „Ауди А3“ не е довел до промяна в траекторията на движение на л.а. „Ситроен Ксара“, съответно страничния удар между двата автомобила не е в причинно-следствена връзка с блъскането на пешеходеца. Имало е достатъчно разстояние на пътното платно, за да продължи движение в права посока в неговата пътна лента, дори при наличните паркирани л.а.

Поради неупражнен непрекъснат контрол при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ водачът му не преценил реалната пътна ситуация, в резултат на което се блъснал с предната си дясна част в задната лява част л.а. „Ситроен Ксара“, който от своя страна блъснал странично паркирания от дясната му страна л.а. „Ауди АЗ“ и намиращия се пред л.а.

„Ситроен Ксара“ пешеходец - Р. А. А..

С оглед горните изводи напълно неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото дали е паркирал правилно или не е правно ирелевантно към предмета на доказване. Ударът е бил предотвратим за водача на л.а.

От заключението по допуснатата СМЕ, депозирано на л.330, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че смъртта е настъпила в следствие тежка съчетана черепно-мозъчна травма", която е крайно тежка и несъвместима с човешкия живот. Категорично причината за смъртта на Р. А. е в тясна, пряка и директна връзка с настъпилия инцидент - ПТП при удар на пешеходец от движещ се л.а. с последващо падане на пътното платно.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Г.

/деликвент/ и А. и А. /съответно съпруга и майка на починалия/, разпитани в о.с.з. на 08.06.2023г., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.

От показанията на св.К. А. се установява, че отношенията между ищеца А. А. и починалия Р. А. били изключително силни. Между тях имало много любов и разбирателство. Р. живеел в съседно село близо до с. ***, с идеята да бъде близо до своя баща - А. и да му помага, особено след смъртта на майка му. Всекидневно ходел по два пъти при него, носел му храна, обгрижвал го и изпълнявал всичките му желания. Ищецът се гордеел със своя син, тъй като винаги откликвал на нуждите му и бил до него. След смъртта му рухнал напълно, страдал изключително много от загубата на сина си. Загубил желанието за живот, отказвал да се 4 храни и да става от леглото.

От показанията на св. Д. А. се установява, че ищецът и починалия Р. имали прекрасни отношения на уважение и загриженост. През периода 2014-2015г. свидетелката, заедно с Р.

А. се преместили в с.***, за да може мъжа й Р. да помага на родителите си и да ги обгрижва.

През 2016 г. ищецът останал сам и се нуждаел от много повече помощ и грижи. Поради това се налагало синът му Р. да минава сутрин преди работа и вечер след работа, за да разбере как е баща му и от какво има нужда. Твърди, че Р. пазарувал, готвел и носел храна на баща си.

Също така му подготвял дърва за отопление и му носел лекарства. Сочи, че ищецът държал на външния си вид, като след смъртта на Р. загубил самочувствието си и желанието да се грижи за себе си. Оставал дълго време в леглото и не искал да става и да излиза навън, изгубил желанието за живот. Посочва, че ищецът не успял да преживее смъртта на сина си Р..