Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5903 от 06.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45772/2021
Вид
Решение № 5903
Подписан
06.06.2022
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5903 гр. С., 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110145772 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу ЕК. СТ. СТ., В.

Д. СТ. и СТ. Д. СТ..

„Т. е предявила против ЕК. СТ. СТ., В. Д. СТ. и СТ. Д. СТ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т. излага, че по сключен договор при общи условия в периода м.05.2018г. – м.04.2020г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. „М., собственост на ответниците при следните квоти: ЕК. СТ. СТ. - 4/6 ид.ч., В. Д. СТ. – 1/6 ид.ч. и СТ. Д. СТ. – 1/6 ид.ч.

Ответниците не заплатили дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което същите дължали на ищеца следните суми:

-ЕК. СТ. СТ.: 2338,33лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 334,69 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021г.; 43,05 лева – главница за дялово разпределение за периода м.07.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата и 8,49 лв.

- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г.

-В. Д. СТ.: 584,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата 1 на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 84,00 лв – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г.; 10,76 лв. – сума за главница дялово разпределение за периода м.07.2018г. м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 2,12 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г.

-СТ. Д. СТ.: 584,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 84,00 лв – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г.; 10,76 лв. – сума за главница дялово разпределение за периода м.07.2018г. м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 2,12 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми. Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба.

Оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищеца за доставка на ТЕ.

Твърдят липса на доказателства относно собствеността или ползването на процесния имот.

Оспорват изпадането си в забава, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, приложими за периода. Оспорва и материално правната легитимация на ищеца да претендира суми по извършена услуга – дялово разпределение, което се извършва от друга фирма. Не оспорва количеството потребена ТЕ, нито оспорва липсата на заплащането й, а оспорва единствено основателността на предявените искове, поради което моли да не бъдат назначавани исканите ССЕ и СТЕ. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представените по делото писмени доказателства: писмо от СО район „М.” /л. 10 от делото/, удостоверение за наследници на Д. С. /л. 9 от делото/ и писмо от Е.С. С.С. и В.С. чрез адв. И.Д. до „Т. от дата 05.05.2021г., се установява по безспорен начин наличието на облигационни отношения между ищеца и ответниците, свързани с предоставянето на топлинна енегрия в процесния имот, находящ се в гр. С., жк. „М.”, бл. ., като ответниците се явяват страна по тези правоотношения като негови собственици.

2

Така, от писмото от СО район „М.” се установява, че процесният имот е бил закупен от Д. С. и ЕК. СТ. СТ. на 24.12.1984г. Действително, самото писмо не представлява титул на акта, който би могъл да послужи пряко като доказателство относно собствеността върху имота. Това писмо, обаче, съдържа в себе си информация представена от длъжностни лице Кмета на СО район „М.”, в което са удостоверени обстоятелства относно закупуването на имота и лицата, от които имотът е бил придобит, и тези обстоятелства са базирани на съответните официални документи, касаещи собствеността върху имота.

Съдът кредитира и приобщеното по делото удостоверението за наследници, от което се установява, че Д. С. е починал на 25.05.2017г., като е оставил за свои наследници: съпругата си – ЕК. СТ. СТ. /с която видно от писмото на Кмета на СО – л. 10, са придобили собствеността върху процесния апартамент/, дъщеря си – С.С. и сина си – В.С.. Именно въз основа на това удостоверение за наследници съдът прие за установено, че след смъртта на съпруга си, Е.С., която притежавала ½ ид.ч. от процесния имот /придобит по време на брака й с наследодателя/, е придобила още 1/6 ид.ч., наред с децата си, които като наследници на баща си, са придобили всеки от тях също по 1/6 ид.ч. от имота. Т.е., Е.С. към настоящия момент притежава 4/6 ид.ч. от имота, а С.С. и В.С. по 1/6 ид.ч.

В подкрепа на горния извод и конкретно относно собствеността върху имота, а от там и наличието на облигационни отношения между страните по делото, е и визираното погоре писмо от ответниците Е.С. С.С. и В.С. чрез адв. Д. до „Т. от дата 05.05.2021г., в което същите именно във връзка с дължими суми за доставена ТЕ до процесния имот са направили възражение пред ищцовото дружество за изтекла давност за предходен период - до месец април 2016г.

Изявленията на тримата ответници, обективирани в това писмо, на практика представлява извънсъдебно признание на факт, а именно – признание на факта на налични облигационни отношения между страните по делото, по повод топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. „М.”, бл. ..

Визираните писмени доказателства, на които се позова съда, не са оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Най-сетне, по искане на ищеца по делото е приобщен и самия договор за покупкопродажба на процесния имот, предоставено от СО /л. 82-83 от делото/, от който по безспорен начин се установява, че имотът е бил закупен от Д. С. и ЕК. СТ. СТ. на 24.12.1984г., с което е придобита собствеността върху имота от тях двамата към посочената дата. След смъртта на Д. С., собствеността от СИО е станала разделна, като делът на починалия наследодател – ½ ид.ч. е наследена поравно между неговата съпруга и децата му и всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч.

Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че през процесния период, процесният имот е бил топлоснабден. В тази насока съдът кредитира представените с ИМ – договор от 03.06.2020г. между „Т. и „Т. за извършване на услугата дялово разпределение от ФДР; договор от 01.10.2002г., сключен между ЕС, находяща се в гр. С., жк. „М.”, бл. . и „Т., протокол от общо събрание на ЕС, находящи се на посочени адрес и 3 приложения към него списък на етажни собственици касателно услугата дялово разпределение; съобщения към изравнителни фактури за процесния период, извлечение от сметка относно дължимите суми за услугата дялово разпределение, представени от ищеца, както и представените от третото лице помагач документи, касаещи дяловото разпределение за процесните периоди.

И тези доказателства не са оспорени от страните.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците Е.С. в качеството си на собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот и В.С. и С.С. като собственици всеки от тях на по 1/6 ид.ч. от имота, са били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия в процесния период. Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците, като собствениц и на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни к а и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Количеството и стойността на доставената ТЕ в процесния период, се установява въз основа на приобщените по делото съобщения към изравнителни фактури и документи, касаещи дяловото разпределение, предоставени от третото лице помагач, като тези количества не се оспорват от ответниците, именно поради което и във връзка с тяхно искане, съдът не намери за необходимо да изслушва СТЕ и ССЕ.

С оглед на това, и доколкото по делото безспорно се установява наличието на облигационно отношения между страните по делото в процесния период, съдът счита, че исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за доставена ТЕ, предявени срещу ответниците, следва да бъдат уважени така, както са предявени.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", 4 извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Начина на заплащане е уреден в сключения между „Т. и ФДР договор от 03.06.2020г., поради което възраженията на ответниците в тази връзка се явяват неоснователни.

От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, както и от визираните по-горе договори за извършване на услугат дялово разпределение, които не са оспорени от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение, осъществявана от „Т..