Решение № 233 от 28.06.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Перник, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500230 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1597/2023 г. Районен съд - Перник е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че съществува изискуемо вземане срещу С. С. Л. ЕГН ********** *** а именно: че същата дължи на ищеца сумите в размер на 6 470.30 лева, представляваща: сумата 4052.81 лв. главница по договор за потребителски кредит револвиращ с издаване на кредитна карта № ***, сключен на ***, ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата 2050.78 лева представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 18.01.2023 г. сумата 366.71 лева представляваща обезщетение за забава считано от 02.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът е обезсилил Заповед за изпълнение № 152 от 31.01.2023 по ЧГД № 0321 / 2023г. по описа на ПРС и е прекратил производството по ЧГД № 0321/2023г. по описа на ПРС.

На основание чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.

1

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт Н.Г.П. – А., с която се обжалва като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд, като се сочи, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се сочи, че при изготвяне на доклад по реда на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на задължението от страна на кредитора по чл. 2 да преведе директно на застрахователния агент размера на кредита за покупка на застраховка. Намира, че неправилно решаващият съд е приел, че договорът е сключен при заобикаляне на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в подкрепа на това твърдение се излагат подробни аргументи, включително се цитира и съдебна практика. Твърди, че процесният договор е изготвен съобразно законовите изисквания – същият е изготвен и подписан на български език, ясно е посочено каква сума се отпуска, както и каква сума и при какви условия следва да се върне. Допълва, че същият е сключен при фиксирана лихва за срока на договора и погасителния план изцяло отговаря на изискванията на ЗПК при договори с фиксирана лихва. Сочи, че в настоящия случай изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено и в същия са посочени размера на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане. В подкрепа на изложените аргументи отново се цитира богата съдебна практика. В заключение са наведени твърдения, че освен чистата стойност на договора, ответникът дължи и лихвата за забава от датата на исковата молба, защото макар договорът да е недействителен в частта за лихвата и да няма падеж, в този случай забавата по българското право настъпва от поканата , която е имплицитно съдържаща се в исковата молба. Въз основа на изложените съображения се моли съда за постановяване на решение, с което да бъда отменен атакувания съдебен акт на първата инстанция и произнасяне по същество на спора. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. С. Л., чрез адв. Д. М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. Излагат се съображения, като се сочи за правилен извода на решаващия съд, че процесния договор е нищожен. Твърди се, че същият не отговаря на законовите изисквания и е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Въз основа на изложеното се моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

С решение № 138 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1597/2023 г., Пернишкият районен съд е отхвърлил искането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД за допълване на решение № 1 от 02.01.2024 г. по гр.д. № 1597/2023 г. на ПРС в частта за присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗАдв в полза на адв. Д. М. САК - за намаляването им.

С решението съдът е допълнил по молба по реда на чл.248 ГПК депозирана от адв. Д. М. САК - Решение № 01 от 02.01.2024 г. по гр. дело №1597/2023 г. по описа на ПРС – за присъждане адвокатски разноски в заповедното производство – ч. гр. дело № 0321/2023 г. по описа на ПРС.

2

В указания срок е постъпила въззивна жалба по постановеното решение от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно и се излагат подробни аргументи в тази насока. Сочи, че съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Допълва, че основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не е провеждано нито едно съдебно заседание, като не са налице и множество факти, по които страните да спорят,не са назначавани експертизи, не са разпитвани свидетели. В подкрепа на изложените съображения се цитера съдебна практика, включително и на СЕС. Въз основа на изложеното се твърди, че атакуваното решение е неправилно в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и произнасяне по същество на спора.

В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. С. Л., чрез адв. Д.

М., с който същата е оспорена. Изразява се становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Твърди, че размерът на присъденото възнаграждение на ответната страна е правилно определен и съобразен със законовия минимум на МНРАВ. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Перник е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940 обективни кумулативно съединени установителни иска за признаване в отношенията между страните, че ответницата С. С. Л. дължи на ищцовото дружество сумата от 4052.81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит револвиращ с издаване на кредитна карта № *** от ***, ведно със законната лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението; сумата от 2050.78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 18.01.2023г. и сумата от 366.71 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 02.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд – 12.04.2023г., за които суми по ч. гр. д. № 321/2023г. по описа на Районен съд – Перник е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си адв. Д. М., е оспорила иска, като е релевирала възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и поради противоречие с нормата на чл. чл. 10 ал. 1 и чл. 11 т. 10 и т. 12 от ЗПК. Развити са подробни съображения в тази насока, подкрепени и с относима съдебна практика, а в заключение се акцентира, че чистата сума, получена от ответницата, възлиза на 4 825 лева, тъй като от уговорената главница в размер на 5 000 лева е приспадната такса ангажимент в размер на 175 лева. Поради това счита, че с оглед последиците на чл. 23 от ЗПК, ищецът има право да получи само чистата стойност на кредита, която е изплатена от ответницата.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е намерил за основателни 3 възраженията на ответницата и е приел, че процесния договор е недействителен, като сключен в разрез с изискванията на чл. 11 т. 10 от ЗПК, поради което е приложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и длъжника следва да плаща само чистата сума по договора. Доколкото, обаче, в настоящия случай ответницата е заплатила обща сума по кредита в размер на 4 469,06 лева, то съдът е намерил исковете за неоснователни, респ. ги е отхвърлил.

Предвид установените фактически положения, Окръжен съд – Перник достига до следните правни изводи:

Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Обжалваното решение е и допустимо, изключая частта, в която съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по ч. гр. д. № 00321/2023г. по описа на ПРС, поради което същото следва да бъде обезсилено в тази му част. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че исковият съд е излязъл от рамките на своята компетентност, прекратявайки производството по частното гражданско дело и обезсилвайки издадената по същото заповед за изпъленение. Само за прецизност следва да се посочи и обстоятелството, че същата не подлежи на обезсилване при този развой на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

По отношение на подадената въззивна жалба:

Преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове е правилна, като настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора (която не е и спорна между страните), респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което ги възприема и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да доведат до промяна на фактическата обстановка по делото, респ. до различни правни изводи.

В настоящия случай, единственото въведено оплакване във въззивната жалба на жалбоподателя „АСВ“ ЕАД се заключава в това, че неправилно съдът е възприел процесния договор за недействителен, а алтернативно – в случай, че се приеме договора за недействителност, то ответницата дължи освен чистата стойност на договора, и лихвата за забава от датата на исковата молба.

4

Процесният договор е за паричен заем, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК, а ищцата има качеството на "потребител" и в този смисъл чл. 24 от ЗПК препраща към чл. 143 от ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря за изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.