Решение № 4245 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4245 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110129579 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 4 ЗПК (отм.), във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: 6 357,47 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „В.“ № ../2008 от 23.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1 937,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 23.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.12.2021 г., поправена с разпореждане от 18.03.2023 г., по ч. гр. д. № 67205/2021 г., по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.

Ищецът „М.“ АД твърди, че между ответника Д. Р. Г. и „А.Б.“ /понастоящем „Ю.Б.“ АД/, е сключен договор за потребителски кредит „В.“ № ../2008 от 23.09.2008 г. Посочва, че въз основа на договора на ответника бил предоставен кредит в размер на 7 000 лева със срок на погасяване до 23.09.2016 г. Твърди, че ответникът не е погасявал задълженията си по договора и кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което ответната страна следвало да заплати претендираната главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.11.2018 г. - 23.11.2021 г.

Излагат се съображения, че на 23.06.2011 г. между „А.Б.“ /понастоящем „Ю.Б.“ АД/ и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на ищцовата страна са прехвърлени вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Поддържа се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия по надлежния ред, поради 1 което от последната се претендират процесните вземания. Навежда твърдения, че в периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. не е текъл давностен срок относно процесното вземане, предвид обявеното на територията на страната извънредно положение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е уведомен от стария кредитор и по надлежния ред за извършената цесия. Оспорва да е сключвал процесния договор за заем, да се е запознавал с общите условия и да е усвоявал претендираната главница по съображения, изложени в отговора. Посочва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1 ЗПК. Излага съображения, че вземането по процесния договор за кредит не е обявено надлежно за предсрочно изискуемо. Оспорва претенцията за обезщетение за забава с подробни аргументи в тази насока. В евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

На 23.09.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит „В.“ № ../2008, представен и приет по делото, по силата на който кредиторът „А.Б.“ АД е отпуснал на ответника Д. Г. потребителски кредит в размер на 7 000 лв., който последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на издължаване - 96 месеца; фиксиран годишен лихвен процент – 12 %; еднократна такса за управление и обработка на кредита – 30 лв.; годишен процент на разходите – 12.81 %; брой месечни вноски – 96, всяка от които на стойност 113,79 лв., като общата дължима сума по кредита е 10 923,84 лв. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от същия.

С приложение № 1 към договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.06.2011 г., сключен между „А.Б.“ АД и ищеца „М.“ АД банката е прехвърлила на ищеца вземане по договора за потребителски кредит „В.“ № ../2008 в общ размер на 6 708,60 лв.

С пълномощно цедентът „А.Б.“ АД е упълномощил ищеца да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с договора за продажба на вземания от 23.06.2011 г.

С уведомление изх. № . ищецът, действайки като пълномощник на „А.Б.“ АД, е уведомил ответника Г. за извършената цесия. Уведомлението е получено лично съгласно приложената обратна разписка.

На 10.03.2014 г. между „М.“ АД и Д. Г. е подписано писмено споразумение, с което последният се задължил да плати на „М.“ АД цедираното вземане по договора за кредит в оставащия му размер 6 636,61 лв., от които 6 357,47 лв. главница и 279,14 лв. законна лихва. Изплащането на задължението е било разсрочено, както следва: от м. март 2014 г. до м. август 2014 г. длъжникът следвало да плаща до 30-то число по 50,00 лв.; а 2 считано от м. септември 2014 г. длъжникът се задължавал да заплаща ежемесечно до 30-то число по 100,00 лв. до окончателното погасяване на задължението.

Поради неизпълнение на споразумението между страните, ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника от 04.11.2021 г., с което го уведомил, че счита споразумението за разсрочване за прекратено и претендира целия остатък по кредита. Уведомлението е получено от Д. Г. на 15.11.2021 г. съгласно приложената обратна разписка от куриер.

На 25.11.2021 г. ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение от 08.12.2021 г., поправена с разпореждане от 18.03.2023 г., за сумите 6 357,47 лв., представляваща главница по договор за кредит „В.“ № ../2008 от 23.09.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, и 1 937,42 лв., представляваща мораторна лихва за период от 23.11.2018 г. до 23.11.2021 г.

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза на ответника са преведени 7 000 лв. на 23.09.2008 г., като общият размер на задължението по кредита е 10 923,84 лв.

Прехвърлените с цесията вземания към 23.06.2011 г. са в общ размер на 6 708,60 лв. Извършените плащания от ответника след датата на цесията са в общ размер на 2 741,00 лв., с които суми са погасявани лихви. Размерът на задължението на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2021 г. е в общ размер на 8 294,89 лв., от които 6 357,47 лв. главница и 1 937,42 лв. лихва за забава за периода 30.11.2018 г.-30.11.2021 г.

За периода 23.11.2018 г. – 23.11.2021 г. размерът на законна лихва е 1 937,26 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявения главен иск предпоставя установяването на следните предпоставки: 1) възникването на облигационно отношение между „А.Б.“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което банката му е предоставила сумата по кредита, като за ответника е възникнало задължението за връщане на главницата заедно с възнаградителната лихва на уговорените падежи; 2) настъпване на изискуемостта на вземането; 3) размерът на вземането, 4) договор за цесия, сключен между „А.Б.“ АД (в качеството на цедент) и „М.“ АД (в качеството на цесионер), по силата на който „М.“ АД е придобило претендираното вземане на банката срещу ответника; 5) съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента - „А.Б.“ АД; 6) прекъсване на давността.

От представения по делото договор за кредит се установява, че ответникът в качеството му на кредитополучател е получил в заем от кредитора „А.Б.“ АД сумата 7 000 лв. Усвояването на сумата се установява от приетата по делото експертиза и се потвърждава от извършени от ответника 3 частични плащания по заема. Задълженията по договора са станали изискуеми при настъпил краен падеж на всички вноски на 23.09.2016 г.

Не е налице твърдяната от ответника недействителност на договора за кредит. Същият е сключен при действието на стария ЗПК /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, където не е било въведено изискване за размера на шрифта.

Отделно с процесния договор са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК /отм./.

Налице е активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за прехвърляне на вземания от 23.06.2011 г. В договора за кредит е предвидена такава възможност /чл. 23/. Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на уведомление с изх. № .. Налице е и изрично упълномощаване на цесионера от страна на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Връчване на уведомлението за цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има действие спрямо длъжника /решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т.о./.

Размерът на непогасената главница по кредита съгласно счетоводната експертиза е в размер на 6 357,47 лв.

Възражението на ответника, че това задължение е погасено по давност, е частично основателно.

Процесният договор за банков кредит е сключен при действието на Закон за потребителския кредит /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. /, поради което и по аргумент от пар. 5 от ПРЗ на ЗПК / Обн. ДВ. бр.18 от 5 март 2010г., в сила от 12.05.2010 г./ по отношение на него се прилагат разпоредбите на отменения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Срокът по потребителския кредит е този, с изтичането на който потребителят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорената улеснена форма на плащане. Правната уредба на договора за потребителски кредит в ЗПК (отм.) дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на 4 задължението, какъвто е настоящият случай. Това обаче не превръща договора в такъв за периодични плащания, нито определя по-кратък срок за неговото погасяване, тъй като при периодичните плащания отделните задължения, въпреки техния общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения /вж. Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК/, а при договора за потребителски кредит с уговорени погасителни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В тази връзка вземането на банката става изискуемо след настъпването на падежа на всяка една от погасителните вноски съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. започва да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД - поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо /вж. решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о.; решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о./.

Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9470c488-c013-47b0-9ea8-74566bdbac06