Определение № 10 от 11.01.2021, Административен съд - Стара Загора

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 517 11.01.2021г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 508 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. във вр. с чл.256 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, уточнена с допълнителна молба вх. № 4851/ 02.09.2020г., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с която е оспорено като незаконосъобразно бездействие неиздаването от Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора на медицинско направление за изпращане на К.Ш. на консултативен медицински преглед от дерматолог, извършване на специализирани изследвания и осигуряване на необходимото лечение.

Ищецът твърди, че през м. юни 2019г. е установено от медицински екип от Затвора – Стара Загора, че е нахапан /наяден/ от дървеници и че има някаква алергия свързана с това, като многократно е молил устно и писмено Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора, вкл. са подавани жалби до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за осигуряване на преглед от специалист - дерматолог. На 01.07.2019г. при направен преглед /за сметка на лишения от свобода/ във връзка с друго негово заболяване /хипертония/, от извършилия преглед лекар – д-р В. Д., е препоръчано консултация с алерголог предвид установения обрив по тялото. Такава консултация не е била осигурена на ищеца нито след извършения на 01.07.2019г. преглед, нито към датата на подаване на исковата молба. На 09.03.2020г. е подал нарочна молба до Директора на Медицински център съм Затвора – Стара Загора, за издаване на направление за специалист – дерматолог във връзка с обривите, каквото направление не е било издадено. Направено е искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури на лишения от свобода К.Ш. изпращането му на преглед, консултация и назначаване на необходимото лечение от специалист-дерматолог.

Ответникът

- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, в представения писмен отговор и писмено становище, оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Поддържа, че доколкото лишеният от свобода К.Ш. не е направил нарочно искане до Началника на Затвора – Стара Загора да бъде изведен за консултативен преглед от външен специалист/лечебно заведение, не е налице фактическо или правно бездействие на административния орган по чл.135, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Счита, че твърдяното бездействие на медицински специалисти от Медицински център към Затвора Стара Загора, изразяващо се непредприемане на исканите от Ш. действия по издаването на медицинско направление за изпращането на лишения от свобода на консултативни медицински прегледи, специализирани изследвания и лечение от външни специалисти, не се свързва с незаконосъобразна административна дейност, а с извършена от медицинските специалисти при упражняването на медицинска дейност преценка за необходимостта от заявените от лишения от свобода прегледи, изследвания и лечение. С подробно изложени съображения обосновава, че единственото диагностицирано заболяване на Ш., е артериална хипертония, за лечението на което заболяване е предписвана медикаментозна терапия, проведени са консултации с кардиолог, направени са лабораторни изследвания вкл. лицето е било хоспитализирано в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Тракия“, като при извършваните след 01.07.2019г. прегледи на К.Ш., вкл. и във външни лечебни заведения, не е констатирана, респ. потвърдена нуждата от исканите от лицето прегледи, консултации, изследвания и лечение, свързани с оказване на специализирана медицинска помощ в лечебно заведение извън мястото на лишаване от свобода, от специалист алерголог или дерматолог. Направено е искане предявеният иск да бъде оставен без разглеждане, като недопустим и в условията на алтернативност – исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът К.И.Ш. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора. От представената медицинска документация е видно, че към момента на постъпването му в мястото за лишаване от свобода /м. февруари 2019г./, са били налице данни за наличието на артериална хипертония. След проведена медикаментозна терапия, назначена от Медицински център към Затвора – Стара Загора и извършени през м. март 2019г. лабораторни изследвания и консултация с кардиолог, е диагностицирано заболяването „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“. В периода м. март 2019г. – м. април 2020г. във връзка с диагностицираното заболяване периодично на Ш. са били извършвани прегледи в МЦ към Затвора Стара Загора; провеждана е медикаментозна терапия; направени са консултативни прегледи с кардиолог, а на 01.07.2019г. по избор на Ш. е проведен платен преглед – консултация с лекар – нефролог. На 28.09.2019г. К.Ш. е хоспитализиран в Кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, като видно от представената по делото епикриза, по време на болничния престой, на лицето са направени общи и специализирани медицински изследвания. На 17.04.2020г. поради влошаване на здравословното състояние на лишения от свобода /регистрирани високи стойности на артериалното налягане/, е извършен преглед от екип на Спешна медицинска помощ, при отказана от Ш. хоспитализация. Съгласно наличната медицинска документация в периода на м. май 2019г., при проведени медицински прегледи на лишения от свобода в МЦ към Затвора Стара Загора на 14.05.2019г. и на 22.05.2019г. е установен обрив по тялото на лицето. Такъв обрив по крайници и торс е констатиран и при извършения на 01.07.2019г. преглед /заплатен от лицето/ от лекар – специалист вътрешни болести, нефролог, ехографист, като препоръката е да се направи консултация с алерголог във връзка с обрива. За периода след 01.07.2019г. до м. март 2020г., в медицинското досие на лицето няма данни при извършваните периодични амбулаторни медицински прегледи в МЦ към Затвора - Стара Загора и по време на хоспитализацията на Ш. в Кардиологично отделение на МБАЛ „Тракия“ – Стара Загора, да е констатирано наличието на обрив. На 09.03.2020г., К.Ш. е подал чрез ИСДВР до Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора молба за издаване на направление за преглед от специалист – дерматолог във връзка с обриви.

По делото са представени и приети като доказателства копие от личния амбулаторен здравен картон на л.св. К.Ш., извадки от амбулаторния журнал, медицински справки и медицинска документация - амбулаторни листи, лабораторни резултати, епикриза от Отделение по кардиология при МБАЛ „Тракия“ и др. документи за извършени прегледи и предписания.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск по чл.256 от АПК срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е процесуално недопустим, по следните съображения:

Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на длъжностни лица от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК. Предвидени са две хипотези на незаконосъобразни бездействия. Нормата на чл.256, ал.1 от АПК регламентира защитата срещу бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а по чл.256, ал.2 от АПК – защита при неизвършването на фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши по силата на законово оправомощаване. Общото между двете хипотези на “неоснователни бездействия” е неизпълнението на задължение за фактическо административно действие, източник на което задължение е правна норма – т.е в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението му. Различието се състои в това, че в първия случай /по чл.256, ал.1 от АПК/, задължението възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото лице за извършването на съответното действие, а във втория случай възникването и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на административния орган с искане за извършване на конкретно определено и индивидуализирано фактическо действие.

Това различие е обусловило и законодателното разрешение за определянето на диференциран срок, в който може да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в хипотезата на чл. 256, ал.1 от АПК искът може да се предявява безсрочно, то в хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, като процесуална предпоставка за допустимост, е регламентиран преклузивен срок за упражняване правото на оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на искането за извършването на действието.

Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че за квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт.

Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.256 от АПК следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност.

В случая с предявения иск по чл.256 от АПК се търси защита по съображения за твърдяно незаконосъобразно бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да осигури на лишения от свобода К.Ш. преглед, консултация и назначаване на необходимото лечение от специалист-дерматолог, основано на доводи за многократно отправяни до Директора на Медицински център към Затвора – Стара Загора устни и писмени молби, вкл. подавани жалби до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за издаване на медицинско направление за осигуряване на преглед от специалист-дерматолог във връзка с обриви, получени от нахапване от дървеници.

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.