Решение № 1433 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20252120106313 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. Я. А., ЕГН **********, против „ДК- Домостроене“ АД, ЕИК 102148397.

Твърди се, че на 05.05.2005 г. ищецът започнал работа в ответното дружество на длъжност “***”, с място на работа- „ДК - ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, Автотранспорт, при пълно работно време- 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 184 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,00 % за всяка година трудов стаж, платими в края на месеца, следващ изработеното, като подписал Трудов договор № РД-Ср-21/05.05.2005 г. на основание чл. 70 от КТ с 6-месечен срок на изпитване. С допълнително споразумение от 04.11.2005г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, трудовият договор станал безсрочен, както и се договорили трудовото възнаграждение да се изчислява като процент от приходите на автомобила съгласно заповед на Изпълнителния директор по договорени ставки.

Заявява се, че през годините по нареждане на работодателя се работели много часове извънреден труд след установеното работно време, в почивни и празнични дни, който труд в първите години не бил заплащан, но след възражения започнало изплащането му на ръка в плик. Извънредният труд работодателят изплащал за работа в почивен или празничен дензаработката плюс по 50 лева надник, а за всеки час след установеното работно време в работни дни- по 10 лева на час.

Ищецът твърди, че за месец май 2025 година имал отработени 17 часа извънреден труд в работни дни, извън установеното работно време, на дати 8, 9, 14, 15, 16, 21 и 30 май 1

2025 г., 4 дни работа в почивни дни на дати 11, 17, 26 и 31 май 2025 г., както и 1 ден на официален празник на дата 24.05.2025 г.

През месец юни 2025 година имал отработени 17 часа извънреден труд в работни дни, извън установеното работно време на дати 5, 6, 11, 12, 14, 16, 17, 18, 19 и 27 юни 2025 г., 4 дни работа в почивни дни на дати 7, 14, 21 и 28 юни 2025г.

Поради многото натрупани часове извънреден труд, недобрата организация на работа, забавяне изплащането на заплатите и др. причини, на 24.06.2025 година в началото на работния ден, ищецът входирал в деловодството при Я.Щ.- секретар на изпълнителния директор, молба за напускане с вх. № 81/24.06.2025 г. По- късно през деня получил обаждане, че изпълнителния директор го викал в кабинета си. Ищецът бил заедно с единия оператор на бетоновия център- Г.Г., който също бил извикан в кабинета на директора, но останал да чака при секретарката. Когато ищеца влязъл в кабинета на директора Н. Г., при него бил главния инженер А.К.. Директорът първоначално заявил, че не желае А. да напуска, след което му подал един лист с ръкописен текст с неговото име и изписани курсове по дати за месеците март и април 2025 година, като му заявил, че след направена проверка се установило разминаване и неотчитане на всички курсове на два бетоновоза, което било станало по времето, когато на смяна бил оператора Г.Г.. Ищецът заявил, че не знае нищо за това, но сочи, че било практика от години във фирмата почти ежедневно да има много върнат бетон- изписан и платен от клиенти, който се извозвал и продавал втори път, като на края на всеки месец на работниците се изплащал допълнителен бонус за това. Директорът повторил, че в никакъв случай не желаел да го освободи от работа, но ако настоявал щели да търсят отговорност на ищеца за тези липси. Преди да приключи срещата, главния инженер К., казал на директора, че е добре А. да напишел някакво писмено обяснение за това, но директора му отговорил, че няма смисъл и всичко го имало на камерите.

Сочи се, че ищецът продължил да работи през следващите дни, но поради заболяване от 01.07.2025 г. до 05.07.2025 г. включително бил в болнични, за което в края на юли месец 2025 г. получил обезщетение от НОИ за вторите три дни, а за първите два дни от работодателя не му било заплатено.

Поради липса на отговор на молбата за напускане, на 02.07.2025 година, ищецът изпратил уведомително писмо, че на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, прекратявал едностранно трудовото си правоотношение, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, поискал да му бъде изготвена и връчена съответната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, заедно с всички удостоверителни документи в това число и трудова книжка, като предоставил адрес за изпращане на документите в град Б., чрез адвокат П.. Приканен бил и работодателя в 3-дневен срок да изплати дължимите трудови възнаграждения за месец май 2025 г. и месец юни 2025 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 година, пропорционално на отработеното време, по банковата сметка, по която се изплащала заплатата. Писмото било получено от Я.Щ. на 03.07.2025 година, от която дата се счита, че е прекратено трудовото правоотношение.

Поради неизпълнение на исканията повече от 10 дни А. подал жалба до 2

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- София и до Териториална дирекция „Инспекция по труда“- гр. Бургас, като последната на 26.08.2025 г. го уведомила, че били установени нарушения на трудовото законодателство при ответника, за което му били издадени задължителни предписания.

Твърди се, че на 27.08.2025 г., чрез адвокат М. П. от БАК, ответникът изпратил заповед за ***, уведомление за прихващане на суми и покана за заплащане на дължима сума след извършеното прихващане в размер на 11415.81 лева, заповеди за използван отпуск за периода 01.01.2015 г.- 30.06.2025 г., трудов договор РД-45/04.11.2005 г., трудова книжка № 151/01.04.2004 г.

Ищецът оспорва наложеното му наказание „***“, като моли за отмяна на заповедта.

Сочи се, че към датата на връчването й, трудовото правоотношение с ответника вече е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; работодателят не е съобразил конкретното извършено нарушение на трудовата дисциплина, вземайки предвид неговата тежест, както и обстоятелствата при които е извършено, поведението на служителя; липсвало точно описание на нарушението на трудовата дисциплина, включително кога е извършено; не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за изслушване на работника или приемането му на писмени обяснения, като се оспорва факта, че Я.Щ. присъствала на срещата на ищеца с директора; видно от диспозитива на заповедта наказанието било наложено за нарушение, извършено от друго лице; оспорва извършването на соченото в заповедта нарушение, като се твърди и антидатиране на същата; изразява се несъгласие и с извършеното прихващане на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения с установените вреди на ответника.

С оглед на така изложеното се моли да бъде отменена заповедта за ***, като се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 03.07.2025 г. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3193,28 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 90 лв., дължима за периода от 25.06.2025 г. до 09.09.2025 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 3548,75 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025 г., ведно с мораторна лихва в размер на 60 лв. за периода от 25.07.2025 г. до 09.09.2025 г., както и законната лихва след подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 671,04 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни през 2025 г., ведно с мораторна лихва за периода от 03.07.20205 г. до 09.09.2025 г. в размер на 17 лв., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 210 лв.- неизплатено обезщетение за временна неработоспособност за първите два дни, ведно с 2 лв. мораторна лихва за периода от 25.08.2025 г. до 09.09.2025 г., както и законната лихва след подаване на исковата молба; сумата от 3573,91 лв.- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със сумата от 90 лв.- мораторна лихва за периода от 03.07.2025 г. до 09.09.2025 г., както и законната лихва след подаване на исковата молба.

В срокът по чл.131 ГПК, постъпи писмен отговор от ответника. Оспорват се 3 наведените твърдения за незаконосъобразност на заповедта, като се сочи, че било проведено вътрешно разследване, при което били установени липси, поискани били обяснения и такива били дадени в присъствието на двама свидетели. Сочи се, че наказанието било наложено с мотивирана заповед, която била връчена на работника. Оспорва се наличието на по- ранно прекратяване от работника на правоотношението, поради неполучаване на уведомление, евентуално поради липса на предпоставките за упражняване от страна на работника на това му право, тъй като целта му била злоупотреба с цел избягване налагане на наказание ***.

В хода на процеса, с оглед констатациите по извършената СИЕ, както и настъпилото плащане, бе извършена корекция на претенциите, като бе направено и прието изменение на претенциите, съставляващо остатък от неизплатени суми по предявените претенции, в следния смисъл: претендира се, като останало неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2025 година в размер на 166.53 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска- 09.09.2025 година до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 125.12 евро за периода от 25.06.2025 г. до 09.09.2025 г.; претендира се останало неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025 година в размер на 624.92 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска09.09.2025 година до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 64.37 евро за периода от 25.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; претендира се останала неизплатена част от обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за 2025 г., пропорционално на отработеното време, и неизплатено обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 5 от КСО за първите два дни от временната неработоспособност, в размер на общо 9.51 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска- 09.09.2025 година до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 10.15 евро; претендира се и неизплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 1827.31 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска- 09.09.2025 година до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 41.71 евро за периода от 03.07.2025 г. до 09.09.2025 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл. 128, т.2 КТ, чл.86 ЗЗД, чл.224, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 вр. чл. 327, ал.1, т.2 КТ, чл.40, ал.5 КСО.

По делото няма спор, че между страните е сключен трудов договор от 05.05.2005 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжност “***”, с място на работа- „ДК ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, Автотранспорт, при пълно работно време- 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 184 лева плюс допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1,00 % за всяка година трудов стаж, платими в края на месеца, следващ изработеното, като договора бил сключен със срок на изпитание. С допълнително споразумение от 04.11.2005 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовият 4 договор станал безсрочен, както и се договорили трудовото възнаграждение да се изчислява като процент от приходите на автомобила, съгласно заповед на Изпълнителния директор.