Решение № 3276 от 01.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2310/2022
- Вид
- Решение № 3276
- Подписан
- 01.11.2022
- В сила
- 01.11.2022
- Състав
- Мартин Стаматов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3276 гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110102310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. К. Х., с която претендира да бъде осъдена С. Н. Д. да му заплати сумата от *** лева, получена по устен договор за заем от *** год., с падеж на *** год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***. до окончателното изплащане на задължението и сумата от ***лв. – обезщетение за забава върху главницата от *** лв. в размер на законната лихва, считано от ***г. до ***г. вкл.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На *** год., С. Н. Д. получил заем от ***лв. от И. К. Х. със срок за връщане *** год. Падежът за плащане по заема настъпил, но изпълненение не последвало, въпреки поканите, като заемателят се укривал. Моли се исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски-.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на ***г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за 1 постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че предвид предмета на делото – устен договор за заем и позцицията на ответника се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на кумулативно съединените искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и възнаграждение за адвокат са в общ размер от *** лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. Д. ЕГН ********** да заплати на И. К. Х. ЕГН ********** на основание чл. 240 ЗЗД сумата от *** лева, получена по устен договор за заем от *** год., с падеж на *** год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от ***лв. – обезщетение за забава върху главницата от *** лв. в размер на законната лихва, считано от ***г. до ***г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С. Н. Д. ЕГН ********** да заплати на И.
К. Х. ЕГН ********** сумата от *** лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2