Решение № 186 от 10.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000115 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 436 от 16.11.2023г., постановено по т.д.№ 20225300900411 по описа за 2022г. на ОС П., с което е осъдена ЗК Л. И. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. № ** * да заплати на И. А. А. от гр. П., ул. Ц. И. С. № ** сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки, страдания и стрес, вследствие смъртта на майка му А. М. А.а, причинена при ПТП, станало на 22.05.2018г. в гр. П. в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил Ш. Ф. с рег. № ** **** ** И. Н. К., гражданската отговорност, на който е била застрахована при ЗК Л. И. АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ********г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Решението е обжалвано от ответника ЗК Л. И. АД, представляван от 1 адв. Д. Х. в частта, с която иска е уважен над 70 000 лв. с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществения процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът над присъдените 70 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца И. А. А. ЕГН **********, представляван от адв. Р. М., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на И. А. А.

ЕГН ********** срещу ЗК Л. И. АД, ЕИК ********* с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 22.05.2018 г. около 21.55 ч. в гр. П. на бул. И. до № ** при движение в посока от юг на север водачът на лек автомобил марка и модел Ш. Ф. с рег. № ** **** ** И. Н. К., управлявайки автомобила си с превишена и несъобразена скорост удря пешеходката А. М. А.а, вследствие което причинява смъртта й. За станалото твърди, че съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 325/2018г. и е образувано досъдебно производство. Ищецът сочи, че е син на починала А. А.а, който изключително тежко понася нейната загуба, тъй като са били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Твърди, че майка му е била опора и подкрепа, което, съпоставено с нелепата й загуба, нарушило ритъма му на живот, изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, направило го мрачен, затворен и напрегнат, станал необщителен и апатичен, страдал от безапетитие, нарушение на съня и тревожност и заключава, че тази болка няма да отшуми, тъй като човешкия живот няма еквивалент. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния водач към момента на ПТП-то е била застрахована при ответното дружество, както и че ищеца е отправил претенция до отговорния застраховател, но той, нито е определил, нито заплатил обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да го

2 осъди да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от ********г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗК Л. И. АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач; оспорва твърдяния механизъм на ПТП, причинно - следствената връзка между вредите и процесното събитие. Твърди, че ПТП-то е настъпило по вина на пострадалото лице, а в условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване, което твърди да се изразява в навлизане от страна на пострадалата рязко, без да се огледа, тичайки и престоявайки на пътното платно на място, което не е било предназначено за движение на пешеходци, с което е нарушила чл. 113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл. 114, т.1 и 2 от ЗДвП. Отделно сочи, че наличието на съпричиняване от страна на пешеходката се изразява в това, че тя е употребила алкохол в количество, лишаващо я от способността да преценява адекватно пътната обстановка. Оспорва и претенцията за присъждане на законната лихва, както и момента, от който същата се претендира, като твърди, че застрахователя изпада в забава, след като е поканен, а за заплащане на лихва за забава ответника е поканен едва с получаване на препис от исковата молба.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която настоява за безспорно между страните да бъде признато, че ответника е застраховал гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на процесното ПТП и оспорва възраженията на ответника за неустановен механизъм на ПТП-то, както и че същото е настъпило по вина единствено на пострадалата, евентуално при условията на съпричиняване.

Оспорва и твърденията за прекомерност на заявеното за присъждане обезщетение, както и възраженията за недължимост на законната лихва, като счита, че застрахователя изпада в забава от датата, на която е бил сезиран.

В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който не възразява за безспорно между страните да бъде прието, че е налице договор за застраховка «Гражданска отговорност» на 3 автомобилистите, сключен между него и собственика на автомобил марка Ш., модел Ф. с рег. № ** **** **, валидна към 22.05.2018г. и подържа наведените вече възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. № **** от ********г., по която няма данни да е определил или изплатил застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с неопределянето на дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор между страните, че с присъда № ****** от ********г., постановена по НОХД № 902/2020г. подсъдимият И. Н. К. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. при управление на лек автомобил марка «Ш. Ф.» с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. М. А.а, настъпила на 23.05.2018г., за което му е наложено съответното наказание. Констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 ГПК, оборва възраженията на ответника за липса на виновно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал.

Не се спори и че гражданската отговорност на И. Н. К. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Няма спор и, че ищеца е син на починалата, вследствие ПТП - то, което се установява от представените удостоверение за наследници – л. 17.

Видно от приложеното удостоверение за наследници пред въззивния 4 съд – л.42 И. А. А. е починал на 04.12.2023г., поради което и с определение 126 от 21.03.2024г. същия е заличен като страна във въззивното производство, а като страна въззиваем е конституиран неговия брат С. А. А..

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до това справедлив ли е определения размер на дължимото се на ищеца обезщететение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговата майка и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат.

За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетите съдебно – психологична и комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана С. А.а О., чиито показания съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, непосредствени и същевременно като отчита, че данни за емоционалното съС.ие на ищеца са достъпни именно до най – близкия кръг от хора, в т.ч. и семейството. Свидетелката твърди, че живяла заедно с А., и нейния син в едно домакинстнво, както и че И. ходел да работи по селата, където гледал крави, цепел дърва, а с парите помагал на майка си, която била глухоняма. Твърди, че смъртта на майка му се отразила много зле на ищеца, който спрял да работи, затворил се вкъщи, отказвал да контактува с приятели и да излиза, постъпил в болница. Свидетелката заявява, че ищеца не се е възстановил от преживяната травма и не желае да разговаря за станалото.

В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел З. О., която твърди, че И. и А. живеели в едно домакинство, като И. се грижил за майка си, тъй като А. била глухоняма. Свидетелката сочи, че И. много се «…натъжил за майка си, плакал и страдал».

Другият разпитан по делото свидетел А. О., сочи, че живеели в две отделни къщи в един двор, заедно с А. и И., както и че отношенията между майка и син били добри – И. ходел да работи по строежите и гледал животни, а когато се прибирал купувал лекарства и храна за А.. Свидетелят твърди, че И. преживял тежко смъртта на майка си, «…плакал и се затворил», престанал да работи и понастоящем живее в социален дом, тъй като няма семейство.

5

От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните съдебно психологична експертиза се установява, че след злополуката от 22.05.2018г. при ищеца е налице паталогична реакция при смърт, обусловена от факта, че починалата е единствен близък със заболяване ограничаващо общуването, а подекспертния е със специфични потребности, както и от внезапността на настъпИ. летален изход. Експертът твърди, че при ищеца реакцията на скръб се изразява в задълбочена социална дисфункция, влошаване на соматичното страдание, а негативните чувства, които изпитва са тревожност, променливо настроение и поведенчески отклонения. Вещото лице сочи, че към настоящия момент ищеца е в съС.ие, характеризиращо се в изразено психо – социално увреждане, обективирано в трудоности при определянето на цели и правенето на планове, обучение и работа/заетост и участие в други социални дейности, като са маркирани дефицити във всички психични обеми: интелектуален, паметен, мисловен, а оттам емоционален и личностов. Според експерта ищеца има налични повърхностни познания, а общата му осведоменост и информираност е слаба – в рамките на ежедневието; налице е нисък фрустрационен праг и контрол над импулсите; волевия процес е забавен, със занижена мотивация и липса на собствени конкретни цели, с често импулсивно поведение. Вещото лице сочи, че интересите при ищеца са ограничени, а междуличностните взаимоотношения са само ситуитивно обусловени; няма функционална ценностна система, а поведението му е повърхностно, недооценъчно, податлив е на провокации.