Решение № 1450 от 03.08.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………2018г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1216 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива след решение № 116/22.05.2018 г. по т.д. № 352/2018г. на ВКС, II ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал.

1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 1701 от 19.05.2015 г. по в.гр.д. № 1280/2015г. /погрешно посочено в диспозитива като 1040/2015г./ на ВОС, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба.

Образувано е по жалба от „Енерго-Про

Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, чрез адв. А. К., срещу решение № 1108/06.03.2015г. по гр.д. № 9790/2014г. на ХХХІ състав на ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на „КНМ

Груп" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управлениегр.Варна, ул.

Георги Живков №22 сумата от 881.23 лв. като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по дебитно известие № **********/16.09.2010г. представляваща корекция на сметка за периода от 20.02.2010г. до 30.06.2010г., начислена служебно по констативен протокол за обект находящ се в гр. Добрич, ул.

„Опълченска" №4 3, с абонатен №********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.07.2014г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, по изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски.

В писмен отговор „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юк. Ив.Г., оспорва въззивната жалба. Намирайки я за неоснователна се моли да бъде потвърдено обжалваното решение, което е правилно, законосъобразно, мотивирано и съобразено с практиката на ВКС. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з. на 03.07.2018г. „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Г. поддържа въззивната си жалба, както и в писмена защита по спора по същество, а „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Д.Янакиев отговора си на въззивната жалба, заявявайки изрично, че дружеството не поддържа направеното волеизявление по чл. 233 от ГПК за отказ от иска.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявен е иск от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез юк Ив.Ганчев, за осъждане на ответника да върне недължимо платената от В. М. Б., ЕГН ********** *** сума от 881.23лв., представляваща корекция на сметката му за периода от 20.02.2010г. до 30.06.2010г., начислена за обекта му, находящ се в гр. Добрич, ул. “Опълченска“, № 43, за което е издадена фактура № **********/16.09.2010г., което вземане е цедирано с договор за цесия от 26.05.2014г. в полза на дружеството-ищец, съобщена на ответника на 22.07.2014г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.

Ищецът излага, че на 30.06.2010г. е била извършена проверка на електромера в обекта на В. М. Б. в гр. Добрич, ул. „Опълченска“, № 43, аб. № ********** и кл. № ********** и заплатил определената му за плащане сума, с цел да предотврати преустановяване на електрозахранването в обекта. Оспорва констатациите в съставения констативен протокол. Не е манипулирано СТИ и в обекта не е потребено начисленото количество ел.енергия. Оспорва начина и методиката по която е изчислен размера на допълнително начислената ел.енергия, още повече, че Борисов не е присъствал на проверката. Размерът е произволно определен. Произволно е насилен и размера на дължимата сума. Извършената корекция не намира законова опора. Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ОУ противоречи на разпоредбите на Закона за защита на потребителя. Иска ответникът да бъде осъден да върне посочената сума, като недължимо платена, заплатена от Борисов, като вземането е цедирано в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Енерго-Про Продажби” АД, с предишно наименование „Е.ОН България Продажби” АД, чрез адв. Ана Колева оспорва иска като неоснователен. Ищецът е потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила Общи условия на договора за пренос на ел.енергия по електропреносната мрежа /ОУДПЕЕМ/ като при извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики, предвидени в самите ОУДПЕЕМ. Договорът за цесия от 26.05.2014г. е нищожен, поради липса на предмет-не е съществувало прехвърленото вземане и поради липса на съгласие-адв.

Кр.Тодоров не е надлежно упълномощен да представлява В. М. Б.. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото протокол за техническа проверка № 319655/29.07.2010г. се установява, че служители на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили проверка на електромер № 4163571, монтиран в имота в гр. Добрич, ул. “Опълченска“, № 43 в отсъствието на Валентин Маринов, поради което протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели. Констатирано е, че СТИ измерва с грешка от -80.20%. Отбелязано е, че електромерът е извън класа на точност. Демонтиран е и поставен в индивидуална опаковка с пломба № 003 за изпращане за експертиза.

Видно от КП № АУ-05-110-44/03.09.2010г., изготвен от БИМ, ГД “М и У”, РО-Бургас е констатиран нерегламентиран достъп до вътрешнастта на електромера-напластяване от тинол по шунта, водещо до промяна на метрологичните му характеристики. Направен е извода, че метрологичните характеристики на електромера не съответства на изискванията. Електромерът измерва с грешка от над -80%.

Видно от справка № 11558/15.09.2010г. е извършена корекция на показанията на електромера по проверката, като за периода от 20.02.2010г. до 30.06.2010г. са начислени допълнително 4845.97кВтч ел.енергия.

Издадено е дебитно известие № **********/18.09.2010г. за дължимостта на сумата от 881.23лв. за периода от 20.02.2010г. до 30.06.2010г.

Не се спори между страните, че задължението от 881.23лв. е заплатено изцяло. Пращането на задължението в пълен размер се установява и от заключението на вещото лице Ст.Данговски по допуснатата от първоинстанционния съд СИЕ.

По делото е представено пълномощно, с което В. М. Б. учредява представителна власт в полза на адв. К. Т., който да го представлява пред

„Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, включително да уведомява длъжника.

На 26.05.2014 г. между В.

М. Б., чрез пълномощник адв. Красимир Тодоров, и „КНМ Груп“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземането от 881.23 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за периода от 20.02.2010 г. до 30.06.2010 г. за обект с абонатен № 0********* и клиентски № 1*********, за което е издадена фактура № 0*********/16.09.2010 г.

С уведомление вх. № 3176705/22.07.2014 г. „Енерго-Про

Продажби“ АД е уведомено от цедента В. М. Б., чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, за сключения договор за прехвърляне на процесното вземане.

От заключението на вещото лице инж. Р.Василев по назначената СТЕ, се установява, че в периода от 20.02.2010 г. до 30.06.2011 г. през процесния електромер е преминала цялата доставена и потребена от ползвателя електроенергия, но на дисплея не е отчетено действително консумираното количество ел. енергия, като е констатирана грешка минус 80.20%. Не е възможно да се установи точният размер на количеството неотчетена енергия за минал период.. Констатираното нарушение, документирано в КП № АУ-05-110-44/03.09.2010г. - напластеният тинол в шунта на процесния електромер, установява неправомерно вмешателство върху СТИ. Метрологичните характеристики на електкромера не съответстват на изискванията. Изчисленията по корекционната процедура са математически точни, съглесно съответната методика .

От заключението на вещото лице Е. . по назначената съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът, положен за „Упълномощител“ в пълномощното, с което В. М. Б. упълномощава адв. К. Т., е изпълнен от В.

М. Б..

От показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел В. М. Б. се установява, че тй лично е упълномощил адв. Кр. Тодоров да го представлява и „всичко съм го упълномощил той да върши“.

С влязло в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ВОС, е признато за несъществуващо обстоятелството по вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД.

Според наведентите в исковата молба твърдения, искът е допустим за разглеждане, а според събраните по делото доказателства-и основателен.

Безспорно е, че В.

М. Б. е бил потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на него.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Е.ОН България Продажби” АД, със сегашно наименование “Енерго Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ОУДПЕЕМ. „КНМ Груп“ ЕООД от своя страна следва да установи правото си на цедирано вземане.

Относно направеното от въззивника искане за прекратяване на производство поради това, че направеният от ищеца отказ от иск е породил правни последици, тъй като заличаването на управителя на ищцовото дружество няма обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не може да бъде противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети добросъвестни лица, съдът има предвид най-напред произнасянто на ВКС с решение № 116/22.05.2018г. по гр.д. № 352/2018г. и дадените указания към въззивния съд за разглеждане на подадената от „Енерго Про Продажби“ АД въззивна жалба /по същество/. Намира, с оглед мотивите на цитираното решение, които съдът възприема, че посочените разпоредби са неприложими към конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на ответника.

Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на вписването по отношение на възникналите материалноправни отношения между гражданскоправните субекти, но са неприложими към тези от публичноправен характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда. Неприложими в случая са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ регламентира оповестителното действие на заличаването на вписването, а чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите добросъвестни лица за съществуването на вписано, но несъществуващо обстоятелство, респективно несъществуването на невписаното обстоятелство. За да се позове на оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на фикциите по чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е доверило на вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или извърши процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на последиците на чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а правоотношението между съда и страната е от публичноправен характер. Следователно обявяването на вписването на Катерина Диденко като управител на „КНМ Груп“ ЕООД за несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без представителна власт, съдът намира, че производството не може да бъде прекратено, а въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.