Определение № 17407 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17407 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231100503837 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 – чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 15 377 от 02.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 69680/2022 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, с което е отхвърлено изцяло заявление на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р.Р.Н., като неоснователно.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, във връзка с което е обърнато внимание на трактовката на редица съдилища по отношение на заповедното производството, че доколкото целта на заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, то за да е редовно заявлението е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането, с оглед на което не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника. Посочено е, че за да се изясни волята на законодателя за извършените промени в частта за заповедното производство обн. ДВ бр.100/2019 г., следва да бъдат разгледани мотивите на законопроекта; че съгласно последните действащата уредба на ГПК не дава на съдилищата възможност за служебен контрол за установяване на неравноправни клаузи в договорите с потребителите; че съгласно трайната практика на СЕС националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13 и по този начин да компенсира тази неравноправност, които аргументи са цитирани в мотиви към законопроект, в които актове 7 пъти е използвана думата „договор“, като изискването на заповедния съд за представяне към заявлението и на извлечение, удостоверяващо извършени погашения е превратно разширително тълкуване на императивна правна норма. Отразено е и че индивидуализацията на вземанията по начина, направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта, ако намери нова за необходимо.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Съдът след като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите на жалбоподателя и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 ГПК заявителят може да поиска издаване на 1 заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. В чл.411, ал.2 ГПК е предвидено, че сезираният с искането съд разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението – т.1 /в ред. след изм. с ДВ бр.86/2017 г./; искането е в противоречие със закона и добрите нрави – т.2 ГПК; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – т.3; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – т.4 или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България – т.5.

Дължимата се от съда служебна проверка се извършва въз основа на поддържаните от заявителя твърдения, а относно вземанията, произтичащи от потребителски договор – и въз основа на представените документи: договор и общи условия, преценени от външна страна.

Със заявлението е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-15378946/01.11.2017 г., е видно, че същият притежава характеристиките на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК, предвид което по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. С оглед нормата на т.9 от § 13а от ДР на ЗЗП в този нормативен акт са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като в чл.146, ал.1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи са нищожни, в съответствие с изискването на чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, като същите не обвързват потребителя.

В разпоредбата на чл.22 ЗПК е установено, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, както и чл.12, ал.1 т.7 – т.9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като съобразно т.10 от нея същият следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите /ГПР/ предвид постановката на чл.19, ал.1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед тази нормативна уредба в договора следва по ясен и разбираем за потребителя начин да е посочено кои са разходите, включени в определената процентно величина.

От представения от заявителя договор за потребителски кредит се констатира, че в него е посочен ГПР в размер на 45,02 %, с което изискването за посочване на този задължителен реквизит формално се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какви разходи са взети предвид при последното – не са ясни са компонентите, които са послужили като база при определянето на годишното оскъпяване на заема.

Съгласно приетото в задължителното за националните съдилища решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 на Съдът на ЕС, ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В дадения случай не е отразен дори и подобен математически алгоритъм. На стр.1 от договора се съдържа единствено информация за стойността на годишния процент на разходите, но не и за видовете разходи, които се включват при неговото изчисляване като брой, вид и размер.

Изложеното сочи, че при сключване на договора за потребителски кредит от 01.11.2017 г. е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което на основание чл.22 ЗПК обуславя неговата недействителност. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съобразно горните съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в частта относно неиздължения остатък от главницата в размер на 7 850,26 лева, равностойни на 4 013,77 евро, по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-15378946/01.11.2017 2 г., късаещ месечните вноски за периода от 20.01.2019 г. до 20.11.2024 г. във връзка с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1/05.07.2019 г. към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и тъй като са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение относно това вземане – да се допусне издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника.

В останалата обжалвана част атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

На заявителя следва да се присъдят разноски за заповедното производство съгласно уважената част от искането в размер на 157,01 лева – държавна такса, равностойни на 80,28 евро и 32,94 лева – юрисконсултско възнаграждение, равностойни на 16,84 евро.

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 15 377 от 02.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 69680/ 2022 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав в частта, в която е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Р.Р.Н. относно вземането за главница за сумата 7 850,26 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявление с вх.№ 285770 от 21.12.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу длъжника Р.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.********, за сумата 7 850,26 лева, равностойни на 4 013,77 евро – неиздължен остатък от предоставен кредит по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS15378946/01.11.2017 г. по месечните вноски за периода от 20.01.2019 г. до 20.11.2024 г. във връзка с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1/05.07.2019 г. към него, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сумата 157,01 лева, равностойни на 80,28 евро – разноски за държавна такса и 32,94 лева, равностойни на 16,84 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 57 състав за изготвяне на заповед за изпълнение за горепосочените суми.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в останалата й част, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3