Решение № 8591 от 17.12.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1707/2025
- Вид
- Решение № 8591
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Петър Вунов, Пенка Костова, Гроздан Грозев
Цитирани разпоредби
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 210а · Закон за защита на потребителите
- чл. 210а, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 233, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 63в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
- чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 8591
Хасково, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ПЕНКА КОСТОВА
Членове:
ПЕТЪР ВУНОВ
ГРОЗДАН ГРОЗЕВ
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20257260701707 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, чрез юрк. Й. Б., против Решение № 200/21.08.2025 г., постановено по АНД № 508 по описа за 2025 година на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. В тази връзка най-напред се твърди, че районният съд не изследвал в пълнота обстоятелствата във връзка с издаване на обжалваното наказателно постановление (НП) и не анализирал аргументите в жалбата и приложимата правна уредба. По-конкретно не било отчетено обстоятелството, че Кауфланд осъществявал бързооборотна търговия на територията на страната чрез 69 едроплощни хипермаркета, в които се предлагат значителен брой артикули (над 20 000 бр. в най-големите филиали), което предполагало интензивно планиране на седмични предложения. От страна на административнонаказващия орган (АНО) не били извършвани последващи действия и задълбочена проверка на практиките на търговската верига, т.е. същият не изследвал всички релевантни обстоятелства, не обсъдил и анализирал събраните доказателства, а директно били предприети действия по издаване на НП. Поради това липсвали мотиви, което водило на първо място до ограничаване и възпрепятстване правото на защита на санкционираното лице, а на следващо място и до невъзможност за първоинстанционния съд да направи преценка за законосъобразност на НП. Сочи се и че в конкретния случай несъответствието вероятно се дължало на допусната еднократна техническа грешка или пропуск при въвеждането на процента на намаление на стр. 35 от рекламната брошура на Кауфланд, приложима за периода 30.12.2024 г. - 05.01.2025 г. за [населено място]. Обявената на въпросния продукт цена в рекламната брошура обаче съответствала на цената, заплатена от клиента на каса, а и на датата на пазаруване - 04.01.2025 г., процентът на намаление и цената били коректно изобразени на поставения в търговска зала регален етикет пред продукта, но районният съд не съобразил тези факти. Счита се, че не била оценена липсата на елемент на фактическия състав на заблуждаващата нелоялна търговска практика - умишлено оповестяване на невярна информация за цена, което имало за резултат или било възможно да има за резултат съществено изменение на икономическото поведение - вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В тази връзка се твърди и че допускането на еднократен технически пропуск не можело да се категоризира като нелоялна търговска практика. Ето защо се поддържа, че вмененото на касатора деяние не представлявало административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, поради което неоснователно дружеството било санкционирано. Освен това, потвърждавайки издаденото НП, първоинстанционният съд допуснал нарушение, изразяващо се в налагане на явно несправедливо наказание, по-конкретно - неправилно било отказано прилагането на института малозначителност по смисъла на ЗАНН.
Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 200/21.08.2025 г., постановено по АНД № 508 по описа за 2025 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло обжалваното НП № 007601/09.06.2025 г., издадено от Д. К. И. - Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян и И. Д. Началник на ТО за областите Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, а при условия на евентуалност – да се отмени НП и да се предупреди „Кауфланд България ЕООД Енд Ко" КД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Началник на ТО за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян и И. Д. Началник на ТО за областите Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по нея.
Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
С Решение № 200/21.08.2025 г. по АНД № 508/2025 г., Районен съд - Хасково е потвърдил НП № 007601/09.06.2025 г., издадено от Д. К. И. - Началник на ТО за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян и И. Д. Началник на ТО за областите Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл. 210а, ал. 1 ЗЗП за извършено нарушение по чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.
За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че при съставяне на Акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и при издаване на НП не се констатирали процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният АУАН отговарял на изискванията на чл. 42 ЗАНН относно задължителните реквизити, които следва да съдържа и конкретно по т. 3 на цитираната норма, доколкото било налице посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение, характеризиращи го от обективна страна и била налице необходимата процесуална основа от твърдения, за да се изследва въпросът по същество за тяхната доказаност, респ. за годност да бъдат подведени под състав на нарушение и конкретно на такъв по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. НП също по съдържанието си отговаряло на изискванията съответно на чл. 57 ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като била приложена релативната наказваща норма, а посочването на ал. 1 на чл. 210а ЗЗП не обосновавало извода, че допуснатото процесуално нарушение било от категорията на съществените, тъй като нормата нямала други алинеи и не се стигало до неяснота или противоречие, накърняващи правото на защита или препятстващи възможността за съдебен контрол. От материалноправна страна съдът е приел, че обстоятелствата, изложени в АУАН и в НП, се установявали по недвусмислен и категоричен начин. По делото е било доказано, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД предлагало за продажба в стопанисвания от дружеството търговски обект - магазин „Кауфланд”, находящ се в [населено място], [улица]бездимна скара модел „ELITE [рег. номер]“, като в рекламната брошура на търговеца за периода 30.12.2024 г. – 05.01.2025 г., приложена към становището, на стр. 35 била обозначена предишна цена от 89,99 лв. за артикула, предлаган за продажба с 50 % намаление и посочена нова цена 54,99 лв., каквато била заплатена на каса от потребителя цена, видно от приложения фискален бон от 04.01.2025 г., която, обаче, не съответствало на процентното намаление. Това правило обявената информация в седмичната брошура за 50 % намаление на бездимна „ELITE [рег. номер]“ невярна и като такава без съмнение била подвеждаща, защото била от естество да се приеме за заблуждаваща потребителя информация относно съществен признак на стоката, а именно - нейната цена при прилагано от търговеца намаление на стока с нова цена, която не релевирала с обявения процент на намаление и била по-висока от цената на стоката, ако търговецът бе приложил обявеното от него процентно намаление. Това правило, съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика заблуждаваща, защото съдържала невярна информация и следователно била подвеждаща и в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и въпреки, че част от представената информация била фактически точна относно някое от обстоятелствата – например стара цена и нова цена или пък, че на друго място – в самия хипермаркет старата цена, новата цена и процентното намаление са били коректно изписани, след като именно брошурата за съответния период била рекламен прийом от естество да подтикне потребителя да посети търговския обект в дадения момент на действие на обявеното намаление. Доколкото според чл. 68д, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к, то в случая обективно било налице нарушаване на забраната по чл. 68в ЗЗП за нелоялна търговска практика. С тези мотиви съдът е обосновал извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 210а, вр. чл. 68в ЗЗП, както правилно описаното деяние било квалифицирано от АНО. Посочено е още и че дружеството - жалбоподател в дейността си като търговец следвало, чрез органите си на управление, да осигури спазването на изискванията на ЗЗП, така, че да не се допуска нарушаването на забраните, визирани в него, в частност тази по чл. 63в ЗЗП и да действа с необходимата грижа, така че да допринася за коректното поднасяне на информацията за предлаганите намаления. Независимо от това, обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения, не били изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано била ангажирана отговорността му по посочения по – горе текст от ЗЗП. Прието е, че макар нарушението действително да било извършено за първи път и с него нямало данни да са настъпили допълнителни неблагоприятни последици, не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. В тази връзка е отчетено, че самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, но като последица от извършването му била налице индиция за поне един потребител, закупил процесната бездимна скара и то само този артикул, доколкото именно поради обявеното намаление, некоректно и заблуждаващо по своята същност, го е мотивирало да посети търговския обект, а са реализирани и други продажби за периода, посочен в брошурата, както сам е посочил търговецът. Процесното деяние не се отличавало от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че не е налице или обществената му опасност е явно незначителна в сравнение с други деяния от такъв вид, с които се накърняват икономическите интереси на потребителите, а изложените доводи в обратна насока от жалбоподателя следвало да се приемат за неоснователни. Отговорността на търговеца е безвиновна и обективна и не следвало да се коментира съдържанието на вложените от АНО изрази за преднамереност, нито пък да се приеме, че евентуална техническа грешка е от естество да я изключи. Съдът е намерил и че АНО е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 210а ЗЗП в размер за имуществената санкция от 2 000 лева, т.е. в размер съобразно установения специален минимум.