Решение № 862 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.ка Ан. Анастасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от А.ка Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200165 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-3389000305/23.10.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И. С. С., ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 18 контролни точки.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят С. моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и направените в нея искания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до нормативно предвидения минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.10.2023г. в гр. Пловдив, в района на ул. „Д-р Георги Странски“ св. С. С. Т., на длъжност *** при РУ 06 Пловдив изпълнявал служебните си задължения по контрол на безопасността на движението по пътищата. На същата дата в 15:45ч. в гр. Пловдив, на ул. „Д-р Георги Странски“ срещу № 2 констатирал движещо се срещу него МПС – т. а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, чийто водач по време на управление на автомобила използвал мобилен телефон и не използвал обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Това било причина св. Т. да спре за проверка товарния автомобил.

Констатирано било, че същият бил управляван от жалбоподателя С., който не бил собственик на МПС. В хода на проверката същият не представил и документ за преминат задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.

За горното св. Т. съставил срещу И. С. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 1130658/13.10.2023г. за извършени нарушения на чл.147 ал.1, чл.137А ал.1 и чл.104А от ЗДП. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване с неговото съдържание, като същият го подписал, без да отрази възражения.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, в което била възприета описаната в акта фактология и жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП, глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, както и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР му били отнети общо 18 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания като свидетел С. С. Т. /актосъставител/, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН серия GA бл. № 1130658/13.10.2023г., Заповед № 317з-7086/09.08.2022г., на Директора на ОДМВР Пловдив, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Св. Т. потвърждава авторството на АУАН, който е съставил и подписал.

В показанията си сочи причината за извършване на проверката – установеното от него, че водачът на процесния товарен автомобил държал мобилен телефон на ухото си и разговарял, както и не използвал обезопасителен колан. При проверката установил, че МПС не било преминало технически преглед, за което жалбоподателят не представил документ. Съдът кредитира показанията на св. Т. като обективни, 2 незаинтересовани, логически обосновани и последователни, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение на нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДП:

Съгласно вменената на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл.147 ал. 1 от ЗДП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В случая при извършената проверка на процесното МПС е било установено, че същото не е преминало периодичен технически преглед, като не се излагат твърдения, нито се представят доказателства, управляваното от жалбоподателя МПС да е преминало годишен технически преглед. Безспорно нарушение на цитираната разпоредба е било извършено и това се установява както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на актосъставителя.

Въпреки това съдът намира, че е налице основание за отмяна на НП в тази му част поради допуснато съществено противоречие между даденото за деянието описание и основанието, на което се е позовал наказващият орган, за да ангажира отговорността на жалбоподателя за това нарушение. В случая се установява, а и не се оспорва от страните, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него товарен автомобил, за което правилно му е било наложено наказание на основание общата разпоредба на чл.185 от ЗДП. Въпреки това, описвайки неговото противоправно поведение, и актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че С. не е представил МПС на преглед, което като описание съставлява неизпълнение на задължение на собственика на автомобила или на длъжностно лице, което не го представи без уважителни причини, но не и неизпълнение на задължението на водач да управлява МПС, преминало през технически преглед. Ето защо съдът намира, че така дадено описание на нарушението не може да се подведе под хипотезата на чл.185 от ЗДП, въз основа на която жалбоподателят е санкциониран. Това води до липса на единство между описаното и прието в акта и постановлението нарушение и приложената санкционна норма, което е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение.

По отношение на нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДП:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.137А ал. 1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че при 3 управление на процесния товарен автомобил водачът не е съобразил правилата на ЗДП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано. Горното се установява както от писмените доказателства по административната преписка, така и от категоричните в тази насока показания на св. Т., който сочи, че повод да извърши проверката е именно установеното от него неизпълнение на задължението на водача в лицето на жалбоподателя за използване на предпазен колан, с който е оборудвано МПС.

Съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, а именно да се движи в автомобила без обезопасителен колан. Предвид горното и доколкото не е разколебана формалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, доказва се установеното с него в тази му част, следва да се приеме за правилен направеният от наказващия орган извод, че водачът виновно е нарушил чл.137А ал.1 от ЗДП.

По делото не се установява, а и не се твърди, жалбоподателят да попада сред изключенията по чл.137А ал.2 от ЗДП, при които конкретно посочени в закона групи лица могат да не използват обезопасителни колани при управление на МПС. Предвид това правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача И. С. и същият е санкциониран с глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП. Наказанието е определено от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на ревизиране от наказващия орган и от съда.

Възражението по жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение поради непълнота при описанието на нарушението, изразила се в непосочване на категорията на управляваното моторно превозно средство, е неоснователно. Действително в АУАН и НП не е отразена конкретната категория на управлявания от жалбоподателя автомобил, но по-същественото е дали действителната му категория попада в изброените в законовия текст, а това безспорно е така. Категорията на МПС е определена от закона - чл.149 ал. 1 от ЗДП, същата не подлежи на доказване, ако е индивидуализиран автомобилът, управляван от нарушителя. В случая, видно от АУАН и НП, управляваният от жалбоподателя автомобил е надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен номер, както и на вида на превозното средство – товарен автомобил.

Доколкото в диспозицияте на чл.137а ал.1 от ЗДП са изброени всички категории леки и товарни автомобили, съдът приема, че е без значение коя конкретно категория е управляваният автомобил и в този смисъл допуснатата непълнота не се явява съществено нарушение, което да обуславя извод за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна в тази му част.

По отношение на нарушението по чл.104А от ЗДП:

От събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че не се 4 опровергават фактическите констатации и правни изводи и по отношение на вмененото на жалбоподателя С. нарушение по чл.104А от ЗДП. Разпоредбата забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение касае използването на телефон без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. Или иначе казано – използването на телефон не касае единствено и само провеждането на телефонни разговори с друго лице, но и всички останали възможни действия, които устройството позволява да се извършват с него. Поради това без значение е в какво точно действие се е изразило използването на телефона – дали за провеждането на разговор или за друг вид дейност, същественото в случая е, че жалбоподателят е държал телефона на ухото си по време на движение, без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете и това с категоричност се установява от показанията на актосъставителя, който е бил очевидец на нарушението. По този начин водачът не е съобразил поведението си със забраната, въведена с разпоредбата на чл.104А от ЗДП.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е формирал съзнание относно проявлението на всички признаци от състава и на това административно нарушение. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление е привел същото в движение, съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон, но без да си служи с устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.