Решение № 44 от 15.05.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Балчик, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20263210200043 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена жалба от Т. П. Й. с ЕГН ********** от ***, чрез процесуалният си представител адвокат П. Т. от АК-В., с адрес на кантората в *** срещу Наказателно постановление № 9345 от 09.05.2025 година на Началник отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган и е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№3950 на 11.08.2026г. като е образувано първоначално АНХД№165/2025 г. по описа на БРС. По това производство е постановено Решение №65 от 23.09.2025година.

Срещу това решение е подадена касационна жалба. По този повод е образувано КАД№739/2025 г. по описа на АС-Добрич. С Решение №427 от 24.02.2026година, касационната инстанция отменя решението на БРС и връща делото за ново разглеждане от нов състав. Преписката е получена в БРС с Рег.№1251 от 27.02.2026година, като е образувано настоящото производство по АНХД № 43/2026 г. по описа на БРС.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалвания електронен фиш е необоснован и незаконосъобразен.

Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че не са приложени правилно и процесуалните норми. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган.

Моли съда да отмени изцяло електронния фиш, като незаконосъобразен.

1

Редовно призован жалбоподателя не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от процесуалният му представител адвокат П.

Т., с Рег.№2101 от 06.04.2026година, в което се поддържа жалбата, твърди се, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган и като такова е незаконосъобразно. Моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление, претендира направени деловодни разноски, като процесуален представител на жалбоподателя, в което се твърди, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представено е писмено становище от Главен юрисконсулт Р. Ж. с рег.№2326 от 16.03.2026година, като процесуален представител на жалбоподателя, в което се твърди, че оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и, че е издадено от компетентен орган.

Въззиваемата страна твърди, че административно-наказателната отговорност е правилно ангажирана.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителя Е. Г. Г..

Събрани и приети са писмени доказателства,представени с административната преписка.

Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.04.2025 година в 10,02 часа, жалбоподателят управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено пътно превозно средство с пет оси-МПС с две оси марка“С.“, модел ***с Рег.№ТХ****АР и полуремарке с три оси с Рег.№ТХ ****ЕХ. Превозното средство било управлявано по Път *** в посока с.И. –гр.Б.. Превозното средство управлявано от Й. било спряно от контролните органи на Агенция „Пътна инфраструктура“.

При последвалата проверка се установило, че при измерено разстояние между осите 1,36 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона,като превишаването е с 5,850 т.

При проверката било прието, че жалбоподателят е допуснал административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата, във вр.чл.7, ал.1, т.3, б.Б от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С оглед изложеното,свидетелят Е. Г. съставил Акт административно нарушение № 0010816 на 10.04.2025 година. за установяване на

Въз основа на образуваната административна преписка е издадено Наказателно постановление №9345 от 09.05.2025година, с което на жалбоподателя Т. Й., за гореописаното административно нарушение е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото 2 доказателства.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

По делото е установена датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя.Това е 23.07.2025година. Жалбата е депозирана в деловодството на въззиваемата страна,с Вх.№94-00-4451 от 29.07.2025год.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Подадената жалба срещу процесното наказателно постановление допустима,подадена от лице имащо право на това,но по същество е неоснователна. е

Основните твърдения в жалбата са, че процесното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган.

Съдът приема, че по настоящия и подобни казуси има разнородна съдебна практика.

При преценка на компетентността на административно-наказващия орган, съдът преценява и съобразява следното:

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намира, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила, видно от приложените заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. и заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", издадени в съответствие с изискванията на чл. 21 г, т. 1 и т. 8 и чл. 56, ал.

3, т. 1 от Закона за пътищата.

Установената фактическа обстановка е формулирана ясно и разбираемо в обжалваното наказателно постановление и процесния АУАН, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за 3 това, че превозното средство е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и за него са приложими разпоредбите на този нормативен акт.

Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, надвишава максимално допустимите норми по чл. 7 от посочената Наредба, поради което и движението на ППС-то е в нарушение на установените изисквания и ред.

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, като са изложени същите фактически обстоятелства.

Пълно съответствие се констатира и при означаване на нарушените законни разпоредби, съгласно изискването в чл. 42, ал. 1, т. 5 и по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед упражняване правото на защита от страна на наказания субект, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Приложението на административно-наказателната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл.

3 от ЗДвП е законосъобразно, тъй като именно тя е относима към описаното нарушение, предвиждайки наказване на водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквото е нарушението, вменено на жалбоподателя като водач на ППС.

На следващо място, извършването на описаното в НП нарушение е доказано и се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи и че в съставения документ за измерване на превозното средство от 10.04.2025 г., както и представените копия от талони за регистрация на ППС, ползваното средство за измерване е индивидуализирано по вид и сериен номер, съответстващи с означените в акта и наказателното постановление.

Жалбоподателят, като водач на МПС, е бил запознат с удостоверените в съдържанието му обстоятелства, видно от положения подпис, и не е направил възражения, свързани с резултата от измерването.

Приетите като писмени доказателства документи относно сертифицирането и техническата изправност на ползваните средства за измерване доказват, че измерванията са извършени с годни средства, надлежно сертифицирани, съответстващи с одобрения тип и с метрологичните изисквания, поради което съдът изцяло кредитира резултатите от тях, отразени в представения протокол за измерване на превозно средство № 0000024/2025 г.

При това положение, движението на МПС е било в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискването движещите се по пътищата (отворени за обществено ползване съгл. чл. 1 от ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и 4 благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тези норми, както и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /по смисъла на § 1, т. 7 ДР на Закона за пътищата/, са установени именно в издадената на основание чл. 139 от ЗДвП Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В нея са регламентирани условията и реда, при които се допуска движение по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно след получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл.

8, ал. 2 от Наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР, или след заплащане на такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

В конкретния случай тези условия не са били налице – водачът на превозното средство не е представил разрешително, издадено по реда на наредбата по заявление на превозвача, за да е разрешено движението на ППС с установените параметри на натоварване на осите.

Това обстоятелство не е спорно и се потвърждава от събраните по делото доказателствени материали.

Законосъобразно за него е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, който в качеството си на водач на ППС, е субект на процесното нарушение, противно на изложени от него доводи в депозираната жалба.

В тази връзка следва да се посочи, че съществуващата противоречива практика на съдилищата по въпроса какво нарушение извършва водач на ППС, когато управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е спазен установения за това ред /без да е налице разрешение за това/ – по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. а от ЗП или по чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. чл. 139, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, е преодоляна с Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС, постановено по т. д. № 5/2023 г. В тълкувателния акт е прието, че в тези случаи водачът извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.