Решение № 6539 от 27.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6539 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110163024 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

253838/21.11.2022 г., с която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********** е предявило срещу В. Д. Б., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.09.2018 г., в срока на застрахователното 1 покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени имуществени вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА. Поддържа, че щетите са на стойност 12884,01 лева и посочената сума е била изплатена като обезщетение от ищеца, като са направени и разходи за определяне на обезщетението в размер на 25 лева, в резултат от което в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата – ответникът (водач на МПС „Рено Канго“ с рег. № ********), който управлявал лекия автомобил „Рено Канго“, без да притежава правоспособност за съответната категория МПС и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, като на кръстовището на бул.

********* и ******“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА. Поддържа се, че до ответника била изпратена регресна покана, но плащане не последвало.

Предвид изложеното, моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството.

2

С молба вх. № 77198/21.03.2023 г., подадена от името на ищеца, чрез юрисконсулт И., се заявява, че с две плащания от 17.02.2023 г. и 24.02.2023 г., ответникът е заплатил в цялост сумата, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, като се претендират единствено сторените от ищеца разноски по делото. В тази връзка се сочи, че плащането от ответника е извършено след завеждане на делото, поради което следва извод, че последният е дал повод за образуване на производството и следва да понесе разноските, сторени от ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът В. Д.

Б. заявява, че не оспорва претенцията на ищеца и че през месец февруари 2023 г. е извършил плащане на процесната сума в полза на ищцовото дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до окончателното й изплащане.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, 3 ал. 2 предл. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди; и че делинквентът при причиняване на процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство, без да е притежавал правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, респективно – че при настъпване на произшествието е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване на противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което обстоятелство съдът му указва, че не сочи доказателства.

Предвид изявлението на ищеца, обективирано в молбата му от 21.03.2023 г. и направеното от ответника, в проведеното по делото открито съдебно заседание, изялвение, че не оспорва претенцията на ищеца, предмет на предявения иск и че е извършил плащане на претендираната в производството сума, съдът намира, че по делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да докаже, че е погасил паричните си задължения. Горното обстоятелство не е спорно между страните и изрично се признава от ищеца, видно от изявленията, обективирани в молба вх. № 77198/21.03.2023 г., в която се съдържа признание на неизгоден за страната факт, а именно, че от страна на ответника в полза на ищеца е извършено пълно плащане на сумита, предмет на исковата претенция.

С оглед извършеното плащане в хода на процеса, искът с правно 4 основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ, следва да се отхвърли.

Спорно се явява обстоятелството, дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени от ищеца, следва да бъдат възложени в негова тежест.

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.

В настоящия случай плащането на сумата, предмет на претенцията на ищцовото дружество е извършено едва през месец февруари 2023 г., т.е. след образуване на делото и след изтичане на срока, предоставен с процесната регресна покана, отправена от ищеца до ответника.

Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените и претендирани от ищцовото дружество разноски в настоящото производство.

5

От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в производството по гр.д. № 63024/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 516,36 лева и за юрисконсултско възнаграждени в настоящото производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева. Представени са и доказателства за претендираните разноски.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че разноските в производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че същият е дал повод за завеждане на делото и за предявяване на процесния иск.

Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца з, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **************, срещу В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Разсадник Коньовица, бл. 10, вх. Е, ет. 5, ап. 179, иск иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за осъждането на В. Д. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на з, ЕИК ********** сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради плащане на претендираната сума, извършено в хода на процеса.