Решение № 44 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря В. Ил. Иванова в присъствието на прокурора и Д. К. А. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601129 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 169 от 30.10.2023г. по НОХД № 1118/2022г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 27 състав е признал подсъдимия Л. И. И. за виновен в това, че на 01.05.2013г. в град София в качеството си на физическо лице избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 50 ЗДДФЛ в особено големи размери - 12 240.00 лева като до 30.04.2013г. не подал пред Националната агенция по приходите - ТД на НАП - София град, офис „Център“ годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012г., която бил длъжен да подаде като следвало да декларира получени доходи от лихви в общ размер на 122 400.00 лева по предоставени от него парични заеми на „Проксима“ООД и до приключване на съдебното следствие подсъдимото лице е заплатило към бюджета данъчното задължение. На основание чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от четири години. С присъдата осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Срещу съдебния акт е подадена жалба и допълнение към нея от подсъдимия чрез неговия упълномощен защитник, с които се претендира Л. И. да бъде оправдан по предявеното му пред първата инстанция обвинение.

Навеждат се доводи, че той е изплатил изцяло дължимото към фиска 1 задължение дори преди внасяне на обвинителен акт в съда. Наред с това се коментира, че установените от данъчните органи негови задължения не покриват изискването на чл. 93, т.14, пр.2 НК за „особено големи размери“, което рефлектирало и върху правната квалификация на извършеното.

Поддържа се тезата, че търговско дружество „Проксима“ ООД е било изпаднало в несъстоятелност много преди да се издължи на подсъдимия по отпуснати от него заеми заедно с процесните лихви, поради което и не са налице доказателства за реално получаване от страна на И. на сочените в обвинителния акт суми, а при липса на реално получени доходи, физическото лице няма задължение да ги декларира. На последно място се излагат аргументи, че в инкриминираните записи на заповед не са посочени коректните имена на подсъдимия, обосноваващо съмнение за идентичност между него и поемателя по тях.

Пред въззивната инстанция, по искане на защитата, бе проведен допълнителен разпит на св. В. П. П. за изясняване на обстоятелството дали действително подс. Л. И. е получил отразените в разписките суми.

В хода на съдебните прения защитата в лицето на адв. Д. изразява желанието си да бъде отменена атакуваната първоинстанционна присъда и неговият подзащитен да бъде оправдан. Поддържайки въззивната жалба, възпроизвежда изложените в нея и допълнението й съображения.

Упълномощеният пред настоящата инстанция защитник на подсъдимия адв. В. заявява, че не оспорва авторството на И. при подписване на разглежданите по делото и относими към предмета на доказване разписки, но по тях не е било извършвано реално плащане. Подсъдимият не бил получил каквито и да било средства, които да обосноват и възникване за него на данъчно задължение. Моли да бъде произнесена оправдателна спрямо Л. И. присъда.

Представителят на държавното обвинение счита, че фактическите и правни изводи на първостепенния съд са обосновани и съответстват на наличните по делото доказателства. Той, обаче, претендира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Градски съд поради констатирано противоречие между постановената присъда и мотивите към нея. Прокурорът посочва, че в присъдата съдът текстово е отразил, че подсъдимият е заплатил до приключване на съдебното следствие дължимите от него данъчни задължения, но е приложил нормата на чл. 255, ал.3 НК, а не съответната чл.255, ал.4 НК. Подобно противоречие констатира и в изготвените мотиви, водещо и до неяснота относно волята на съда по приложението на закона.

Подсъдимият се солидаризира с позицията на своите защитници, а при дадената му възможност за последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не е получавал никакви средства.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, 2 изложеното в жалбата и допълнението към нея, както и в рамките на дължимия служебен контрол, прецени, че те са допустими и основателни, макар и не по съображенията, изложени в тях. Тази констатация води до отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд.

Съдът с предимство ще разгледа аргументите на прокурора от Апелативна прокуратура - София, развити при съдебните прения, за допуснати от контролирания съд нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху пълноценно упражняване правото на защита на страните, тъй като при евентуално удовлетворяване на отправените претенции, е ненужно произнасяне по същината на спора.

Софийски градски съд е сезиран с обвинителен акт срещу Л. И. И. с предявено му обвинение за извършено деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.1 НК. Прокурорът е упрекнал И., че до 30.04.2013г. не е подал годишна данъчна декларация, изискуема от чл. 50 ЗДДФЛ, в която да декларира получени през 2012 година доходи от лихви в общ размер от 122 400 лева и обективирани в разписки съответно: от 02.06.2012г. - лихва в размер на 39 600 лева, от 11.06.2012г. - лихва в размер от 58 800 лева и от 12.06.2012г. - лихва в размер на 24 000 лева. И пред първия съд, и пред настоящия, защитата последователно поддържа, освен че И. не е получил реално описаните в разписките суми, но и дължимият данък върху тях е в размер, различен от сочения от прокуратурата. Позовава се на констатациите в ревизионния доклад, че задълженията на И. са формирани от доходи от лихви по предоставени от „Проксима“ ООД заеми, които лихви са в общ размер от 119 400 лева, а не 122 400 лева. При тези констатации на ревизиращия орган се претендира, че дължимият 10%-ен данък върху сумата не надвишава изискуемия от чл. 93, т.14 НК размер от 12 000 лева, определящ данъчното задължение като такова в особено големи размери, а това от своя страна рефлектира и върху правната квалификация на извършеното. Както защитата, така и подсъдимият нееднократно са заявявали пред решаващия съдебен състав, че определеното от данъчните органи задължение е платено, в уверение на което са приложени и удостоверения от компетентната администрация.

За отговор на тези възражения първоинстанционният съд е отделил абзац на л. 9 от мотивите към постановения акт, декларирайки, че като размер на дължимия данък приема заключението на експерта, изготвил съдебносчетоводна експертиза, а не „отразеното в РА“, тъй като тази сума се получавала „поради намаляване на констатираните в РД доходи от лихви с 95 400 лв. /заключение доп.съдебно - счетоводна експертиза на л. 282 от нход/.

С оглед на това няма основание за преквалифициране на извършеното по привилегирования състав на чл. 255, ал.4 от НК…“. Освен че съдът не дава отговор на въпроса, поставен нееднократно от защитата и подсъдимия за липса на квалифициращия признак по ал.3 на чл. 255 НК - данъчните задължения да са в особено големи размери съгласно легалната дефиниция на 3 чл. 93, т. 14 НК, той си противоречи и с публично обявената присъда, където категорично приема, че „до приключване на съдебното следствие подсъдимото лице е заплатило към бюджета данъчното задължение“.

Неяснотата във волята на съда прозира както в постановената присъда, така и в изготвените към нея мотиви - неделима част от съдебния акт. При описание на възприетата фактология, съставът на Градски съд /на л. 4 от мотивите/ заявява, че „установените задължения са формирани от доходи от лихви по предоставени заеми на „Проксима“ ООД от Л. И. в общ размер от 119 400 лв., които той не е декларирал в годишна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. За въпросните заеми има записи на заповед, разписки, разходни касови ордери.“ Докато впоследствие /л.5 от мотивите към присъдата/ декларира възприятието си, че „и към настоящия момент не са налице неплатени задължения по този РА от подс. И.“. В този смисъл неизкристализирана и некатегорична е позицията на контролирания съд в какъв размер са данъчните задължения по чл. 50 ЗДДФЛ, чието установяване и плащане подс. Л. И. е избегнал /дали са над или под 12 000 лева/, както и най-вече дали той е платил дължимото към бюджета до приключване на съдебното следствие. Тази колебливост в схващането на първия съд по този въпрос е афиширана в постановената присъда, в която изрично е записано, че задълженията на И. към фиска са изпълнени. При подобна ситуация приложимият закон в своята ал.4 на чл. 255 НК привилегирова задълженото /обвиняемо/подсъдимо/ лице със санкция в по-нисък размер, определяща дори и освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличие на останалите изискуеми от чл. 78а НК условия.

Несъответността в позицията на първостепенния съд относно приложимата според него правна норма /тази на чл. 255, ал.3 НК или чл. 255, ал.4 НК/, задълбочена впоследствие и в изготвените мотиви, също страдащи от констатираната неяснота, поставя в невъзможност въззивния съд да се произнесе по същество на спора, тъй като не е налице ясен по съдържанието си акт, обективиращ схващането на контролирания съд, за да бъде то проверено по реда на инстанционния контрол.

Тези разсъждения водят единствено до отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Поради това Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав

РЕШИ:

Отменя присъда № 169 от 30.10.2023г. по НОХД № 1118/2022г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 27 състав.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

4

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5