Решение № 17 от 30.03.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Административно наказателно дело 30/2026
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Маринела Георгиева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. П., 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Маринела Г. С.ова при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Маринела Г. С.ова Административно наказателно дело № 20263520200030 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. П. от с.Г., общ.П., действащ чрез адв.А.Д. от ШАК против Наказателно постановление № ***г., издадено от Началник група ОДМВР – Т., РУ П., с което на жалбоподателя, на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 24 месеца.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован на посочения в жалбата съдебен адрес, не се явява лично. Не изпраща процесуален представител.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, и е процесуално допустима.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 10.06.2025г. около 18.00 ч. в с.Г., общ.П., по ул.“П.“, в посока центъра, управлявал Мотофреза, с прикачено ремарке, зелена на цвят, „Тунджа“ ***К, №*** като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол, както и отказал медицинско изследване чрез вземане на кръв. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № ***, който жалбоподателя отказал да го прочете и подпише.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бе разпитан актосъставителя С.Я. - служител на РУ-П., който описва събитията, довели до съставянето на АУАН.
1
Актосъставителят Я. потвърждава, че на 10.06.2025г., заедно с колегата си С.И. били изпратени по сигнал в с.Г., по повод настъпило ПТП. Сигналът бил, че мотофреза блъснала паркиран лек автомобил. Когато пристигнали на място, установили ударения лек автомобил, по който видимо имало щети, както и следи от зелена боя. По данни на собственикът на автомобила, който станал очевидец на ПТП, полицейските служители установили, че извършителя бил от селото, който имал мотофреза, с която като минавал покрай автомобила, се блъснал в него, а в последствие си тръгнал от там.
Със съдействие на собственика, обиколили селото, и установили водача на мотофрезата, който бил П. Г. П.. В момента на установяването му, същия бил в дома си. По данни на свидетеля поведението на П. било доста агресивно, като видимо бил употребил алкохол. Въпреки, че му било обяснено какво е направил, какво е трябвало да направи, същия отказал да съдейства, и отричал всичко. Първоначално дори отказал да си предостави и личната карта. Докато водели разговор, жалбоподателя, най – демонстративно си отвори галон с бира, и започнал да я употребява, пред полицейските служители.
След проведения разговор с жалбоподателя, полицейските служители се върнали на мястото на инцидента, за да оформят необходимите документите. В този момент, П. минал покрай тях, като управлявал собствената си мотофреза. Тъй като както св.Я., така и другия служител го видели да употребява бира, по време на водения разговор в дома му, тръгнали след него, и го спрели. След спирането му, П. П. отново отказал да съдейства на органите на реда. Държал се агресивно и отказвал всякакво съдействие. Св.Я. го поканил да му направя тест за алкохол с Дрегер, но той отказал, като твърдял, че за мотофрезата не му трябвало книжка. Обяснено му било, че може да даде кръвна проба, но П. отказал и това.Тогава му съставили и АУАН, за това че отказва да бъде тестван за алкохол и да даде кръвна проба, но жалбоподателя отказал да подпише и него.
Показанията на свидетеля са ясни, логични, подробни и подкрепени от доказателствата, приложени по делото. Те са последователни и изцяло съответстват на фактите, изложени в АУАН, не съдържат противоречия, и съответстват на изискванията за обективност, поради което съдът изцяло ги кредитира.
АУАН № *** е съставен в присъствието на свидетел-очевидец. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, като отказа му е удостоверен с подпис на свидетел.
Въз основа на АУАН на 25.06.2025г. е било издадено и атакуваното НП № ***, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган е приел, че установените факти нарушават разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание посочените разпоредби е наложил на нарушителя административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото писмени доказателства, както и от изслушания в с.з. актосъставител -св.с.Я..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед № ***г. на министъра вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени 2 обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Мястото на извършване на нарушението е конкретно посочено като населено място и улица, което в достатъчна степен конкретизира същото.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Същия е бил предявен на нарушителя, който се е запознал с него, и е отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подписа на едни свидетел, като по този начин е спазен реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият нито е вписал такива в АУАН, нито пък е депозирал възражения, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В този смисъл съдът приема, че в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
Относно извършеното нарушение съдът намира, че същото е безспорно установено, и че са налице обективните и субективни признаци на деянието.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се наказва с "лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина" за срок от две години и "глоба" от 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи, и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Целта на законодателната уредба е да не се дава възможност на водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. По тази причина нарушението по ал. 3 е по-тежко наказуем състав в сравнение, с този регламентиран в ал. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай от показанията на актосъставителя по АУАН, както и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е пожелал да даде кръвна проба.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказът, и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява установена от фактическа страна, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателят.
Спазени са и изискванията на Наредба №***г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения талон № ***, който 3 отново е оформен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя е отказал да го подпише. На водача, видно от талона, е било предложено да се подложи на медицинско и химическо изследване. В талона е указано, че водачът следва да се яви във ЦСМП-гр.П., до 45 минути от връчването му, в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН и НП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е било извършено виновно, като водачът съзнателно е отказал да се подложи на проверка за установяване на употреба на алкохол. Отказът му е бил обективиран с подписа му както в АУАН, така и в Талона за изследване № *** в който изрично е било посочено, че в случай на неспазване на процедурата за извършване на медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, ще му бъдат наложени съответните санкции.
Следователно, жалбоподателят, като лице, което е управлявало процесното МПС, е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, и е бил задължен да се подложи на проверка, а отказът му е пряко нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед на горното, доколкото П. Г. П. е управлявал процесната мотофреза, той е имал задължения като водач на МПС – включително да съдейства на контролните органи и да се подложи на проверка за употреба на алкохол. Ето защо отказът му не може да бъде оправдан.
Наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са съобразени с предвидените в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 2 години. Същите са законодателно фиксирани и за съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174, ал.
3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.