Решение № 773 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100603314 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на И. С. Г., подадена чрез нейния процесуален представител адв. К. Г. - САК, срещу присъда от 23.01.2025 г. по н. ч. х. д. № 1741/2022 год. на Софийски районен съд, НК, 18-ти с–в, с която Л. Г. К. и И. М. К. са признати за невиновни за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради това, че липсва извършено от подсъдимите деяние.

С присъдата съдът е отхвърлил в цялост, предявеният по реда на чл. 45 ЗЗД граждански иск.

С присъдата съдът е осъдил частната тъжителка да заплати по сметка на СРС сумата от 441,16 лев, представляваща направените по делото разноски.

В подадената до съда жалба се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.

Отправя се молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни и да уважи предявения граждански иск.

В дадения ход по същество повереникът на частния тъжител - адв. Г. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Излага аргументи, че мотивите към първоинстанционната присъда са неясни, неразбираеми и непълни.

1

Твърди, че районният съд не е изложил каква фактическа обстановка намира за установена и не е посочил въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил своите фактически и правни изводи. Пледира, че съдебният състав е кредитирал и основал присъдата си на звукозапис, предоставен от подсъдимите без да вземе предвид становищата на експертните заключения относно неговото изготвяне и невъзможността да се определи авторството на записаното лице. Отправя молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд. При условията на алтернативност, моли въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова осъдителна такава.

Защитникът на подсъдимите Л. Г. К. и И. М. К. – адв. Д. пледира въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционната присъда. Излага аргументи, че инкриминираните с частната тъжба изрази не представляват клеветнически твърдения, а внушения и въпроси, които от обективна страна не могат да бъдат квалифицирани като клевета. Твърди, че по делото са налице доказателства, които доказват достоверността на описаното в процесните жалби. Сочи, че от показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото, а се изнасят данни, касаещи единствено основателността на предявения граждански иск. Изтъква, че действията на подсъдимите са били насочени към институциите с цел извършване на проверка.

В правото си на реплика адв. Г. сочи, че в експертните заключения липсва информация за дата на проведения разговор. Счита, че по делото не е доказано представеният от подсъдимите аудиозапис да е свързан с частната тъжителка.

В дуплика адв. Д. сочи, че в експертното заключение е посочена дата на проведения разговор – 12.08.2021 г.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК допусна провеждането на въззивно съдебно следствие в хода на което бяха събрани гласни доказателствени средства – обясненията на подс. Л. Г. К..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на дължимия служебен контрол, прецени, че тя е допустима и основателна, което води до отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд.

Обжалваната присъда на СРС, НО, 18 с-в е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. На първо място СРС не е изпълнил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК относно мотивите към присъдата, с които следва да обоснове решението си. Съгласно посочената разпоредба, в мотивите към присъдата съдът следва да посочи кои са 2 установените по делото факти и въз основа на кои доказателствени средства ги приема за установени и при противоречие между доказателствените материали – кои приема и кои не кредитира. По същество в мотивите към първоинстанционната присъда липсва доказателствен анализ, не просто доказателствените материали не са обсъдени самостоятелно и в съвкупност, а напълно са пренебрегнати събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съдебният състав е обосновал фактическите си изводи единствено въз основа на своите лични възприятия от изслушан в съдебно заседание аудиозапис без да извърши съпоставка с назначените и приети от съда експертни заключения, изследвали записа.

Мотивите към присъдата са противоречиви относно правните изводи на съда има ли извършено деяние и дали същото е престъпление. В диспозитива на присъдата и мотивите към нея многократно съдебният състав е посочил, че в случая липсват извършени деяния, каквито са инкриминирани с частната тъжба. От друга страна в лаконично изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че подсъдимите са направили изявленията посочени в тъжбата по описания в нея начин, т.е. съдебният състав е приел, че е налице деяние. Освен това, от прана страна първоинстанционният съд е изложил доводи, че това деяние не е съставомерно, съгласно повдиганото с тъжбата и квалифицирано от съда престъпление “клевета“, тъй като изложеното в жалбите на подсъдимите не съдържа „обективно неистински обстоятелства“. Тези съображения на проверявания съд, обаче, навеждат на друг правен извод, а именно че извършеното деяние не представлява престъпление, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК.

Горепосочените пороци на атакуваната присъда, водят до неясен и непълен съдебен акт, чийто смисъл се извлича по тълкувателен път и то, чрез преглед на делото, което е недопустимо. Волята на решаващия съд трябва да е недвусмислено ясна единствено от постановения от него съдебен акт. В случая, това не е така, напълно неясна е останала волята първоинстанционния съд относно въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, по които, по силата на чл. 413, ал. 2 НПК, се формира сила на пресъдено нещо. Подходът на първата инстанция при обективиране на волята му по същество на делото е в разрез с установената трайна съдебна практика относно необходимите реквизити на присъдата и налага повтаряне на незаконосъобразното действие. За да действа като „втора първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде отстранено от въззивния съд и се явява достатъчно основание за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, без да е нужно да се обсъжда правилността на присъдата.

За пълнота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, 3 че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с воденето на наказателния процес и събирането на доказателства. Районният съд е прекратил съдебното следствие без да вземе предварителното становище на страните по въпроса и въпреки изричното искане от страна на защитата за подновяване на следствието, в абсолютно нарушение на правото на защита съдът е отказал на подсъдимите да дават обяснения. Въпреки, че с произнасянето на оправдателна присъда съдът е санирал пороците, касателно ограниченото право на защита на подсъдимите, то не стоят така нещата с процесуалните права на частната тъжителка, която също е била лишена от възможността лично и чрез повереника си да взема становище във връзка със събраната по делото доказателствена маса и разкрИ.ето на обективната истина. В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2025г. защитата е поискала отвод на съдията, като въпреки изразеното становище за липса на основания за отвод, на практика съдебният състав пряко е коментирал наличната по делото доказателствена маса преди да произнесе своя краен съдебен акт. Той си е позволил да изрази позицията си, че събраната в съдебното производство доказателствена информация сочи за достоверността на инкриминираните твърдения. С тази ясна позиция по частното обвинение съдът реално е афиширал своята предубеденост от изхода на делото, което е самостоятелно основание за отмяна на постановената присъда.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда от 23.01.2025 г. по н. ч. х. д. № 1741/2022 год. на Софийски районен съд, НК, 18-ти с–в.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5