Решение № 41 от 25.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. В.Т., 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500652 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.05.2023 година, постановено по гр. дело № 1057 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, спрямо В. Р. А. и Д. И. К. е прието за установено, че солидарно дължат на „КРЕДИ ЙЕС“-ООД, гр. Х., сумата от 39 лв., вземане по запис на заповед от 09.09.2016 година с номинал 4 598 лв., платим на предявяване, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 година до окончателното му заплащане. За разликата до пълния размер на търсеното – 3 200,53 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска в полза на всяка от страните са присъдени разноски.

В отхвърлителната част решението е обжалвано от „КРЕДИ ЙЕС“-ООД, гр.

Х., с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Претендира отмяна и постановяване на ново решение, уважаващо иска вцялост с присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата - В. Р. А. и Д. И. К. - излагат доводи за безпорочност на атакуваното решение. Д. К. претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 във връзка с чл. 535 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „КРЕДИ ЙЕС“-ООД, гр. Х. - излага в исковата си молба, че 1 ответниците са съответно издател и авалист по запис на заповед от 09.09.2016 година с номинал 4 598 лв., платим на предявяване. Записът бил издаден като обезпечение на договор за заем за сумата от 1 700 лв., заемател по който е първата ответница. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответниците солидарно дължат 3 161,53 лв. по записа, ведно със законна лихва върху вземането, считано от 01.08.2018 година. Претендира разноски.

Ответниците - В. Р. А. и Д. И. К. - оспорват иска с възражения за нищожност на договора за потребителски заем. Ответницата В. А. признава сключване на договора за заем и получаването на сумата по него, но твърди да е погасила дълга си с плащане.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на страните, че на 09.09.2016 година първата ответница е издала, а вторият ответник е авалирал запис на заповед за сумата от 4 598 лв., платим на предявяване. Записът е предявен за плащане на следващия ден – 10.09.2016 година. Издаден е като обезпечение на вземанията по договор за заем от 09.09.2016 година и номиналът по ценната книга е формиран като сбор от предоставената в заем сума, уговорената лихва и неустойка по чл. 8 от договора – изричните изевляния на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.

На ответницата са предоставени 1 700 лв. срещу задължение за връщане на сумата на двадесет и две вноски до 09.07.2018 година, включващи главница и лихва при месечен лихвен процент 3,33%. Като обезпечение на вземанията по договора заемателят се е задължил да издаде банкова гаранция или да осигури поръчителство, както и да издаде запис на заповед. При неизпълнение на задълженията за обезпечение страните са предвидили неустойка в полза на заемодателя в размер на 2 173,03 лв. – договор за заем от 09.09.2016 година. Към договора е изготвен погасителен план, в който глобално са посочени по стойност месечните вноски и падежите за плащането им.

За периода от 07.11.2016 година до 05.12.2017 година ответницата В. А. е платила на заемодателя сумата от 1 661 лв. – приетата от първостепения съд и неоспорена от страните икономическа експертиза.

Фактите налагат извод за неоснователност на предявения иск.

Договорът за заем е нищожен, заради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

1 т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. При положение, че вноските са равни според погасителния план, цитираният текст на закона изисква детайлно да се предвиди каква част от дължимите главница, лихва и други плащания включва всяка вноска. В противен случай се получава неяснота относно вида и размера на поетите задължения. Така в договора за заем е посочена общата стойност на сумата за изплащане – главница и лихва – в размер на 2 424,97 лв., а сборът на вноските по погасителния план възлиза на 4 598 лв., стойност подозрително съвпадаща с номинала на записа.

2

Доводът на ищеца, че изискването на чл. 11, ал. 1 т. 11 от Закона за потребителския кредите неприложимо, защото лихвеният процент не подлежал на промяна е неоснователен. Нормата изисква определеност на предстациите на заемателя, каквато в казуса липсва. Погасителните вноски стойностно включват уговорената неустойка, защото само чрез прибавянето й към общата дължима сума по чл. 3, ал. 12 от договора се получава цифрата 4 598. Така излиза, че дори да беше учредил уговорените обезпечения, заемателят пак щеше да заплати стойността на неустоечното вземане. Уговорката за последното е нищожна на самостоятелно основание – чл. 26, ал. 2, предложение второ, от Закона за задълженията и договорите, защото страните не са постигнали съгласие какъв вид вреди ще репарира тази неустойка – аргумент от чл.92, ал. 1, предложение второ и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Недействителността на договора поставя в действие чл. 23 от Закона за потребителския кредит – ответницата дължи връщане само на полученото. Нещо, което до размер на 1 661 лв. е сторила. Остатъкът до стойността на получения заем от 39 лв. е призната на ищеца, решението в тази част е влязло в сила.

Недействителността на договора за заем и плащанията по него имат значение за спора, защото записът не е джиросван и страните по менителничния ефект – издател и ремитент - съвпадат със страните по каузалното отношение – заемател и заемодател.

Длъжниците по записа могат да правят възражения, черпени от каузалното отношение, по повод на което е издаден, на първия ремитент и всеки следващ недобросъвестен приобратетел на ценната книга. Тези лица са наясно защо е издаден записът и как върви изпълнението на ангажиментите по каузалното правоотношение.

Ако вземането по записа, заради абстрактната същност на сделката, бъде присъдено, ищецът би получил двойно плащане в непримиримо противоречие с чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Затова плащанията по каузалното правоотношение имат погасителен ефект и спрямо вземанията по абстрактното. Като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен със законните от това последици.

По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът Д. К. има право на разноски за второинстанционното производство, доказани като сума от 500 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК от 30.05.2023 година, постановено по гр. дело № 1057 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година в обжалваната част.

Осъжда „КРЕДИ ЙЕС“-ООД, гр. Х., ЕИК: 200688545, да заплати на Д. И. К. от гр. В.Т., ул.

„М.", сумата от 500 (петстотин) лв., разноски за второинстанционното производство, на 3 основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4