Определение № 1107 от 30.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Стара Загора, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20255500500563 по описа за 2025 година Производството по делото е било образувано по частна жалба от Л. Д. Т. от гр. К. чрез процесуалния й представител адв. Е.И. срещу определение № 1427 от 09.06.2025, постановено по гр.д. № 2818/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и в постановено в противоречие с практиката на СЕС, с която се приема, че не се допуска правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяване нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени суми е уважено частично. Счита, че нормите на ГПК досежно присъждане на разноски на кредитора влиза в колизия с разпоредбите на чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на правото на ЕС в хипотезите, когато страни по правния спор са потребител и търговецдоставчик на услуга. Иска съдът да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба взема становище, че тя е неоснователна.

Счита, че практиката на СЕС обхваща случаите на осъдителни искове, при които част от претендираните от потребителя суми не му бъдат присъдени поради това, че по обективни и независещ от него причини не е могъл да изчисли точно осъдителната си претенция спрямо търговеца. В случая не били налице такива предпоставки, които препятствали ищеца да образува съдебно производство срещу ответника доколкото спорът не се отличавал с никаква фактическа сложност. В случая предявеният иск бил уважен изцяло в претендирания размер. Твърди и това, че всяка страна-членка разполага с автономно право относно правилата за разпределението на разноските.

Принципът на защита на потребителя не бивало да се абсолютизира. Иска се съдът да потвърди обжалваното определение.

1

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от Л. Д. Т. от гр. К. срещу „К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., с която са били предявени два писка – за обявяване нищожността на договор за паричен заем, както и да присъждане на сумата от 50 лв. като платена без основание. Производството по делото е приключило с решение № 318 от 14.05.2025 г., с което предявените кумулативно съединени искове са уважени изцяло. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати в полза на РС Казанлък сумата от 390 лв. за изготвената по делото експертиза.

С молба от 28.05.2025 г. ищцата е поискала така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като осъди ответника да заплати сумата от 390 лв. С обжалваното определение е уважил частично молбата, като осъжда ищцата да заплати сумата от 195 лв., т.е. половината от заплатеното възнаграждение за вещото лице. Другата половина е възложил на ответника.

На първо място следва да се посочи, че в тази част атакуваното определение е немотивирано. Второ – същото е неправилно по същество.

Съобразно практиката на СЕС обвързването на разпределението на съдебните разноски с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни правото си, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред. СЕС е решил, че член 6, § 1 и член 7, §1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Горепосоченото решение следва да бъде съобразено на основание чл.633 ГПК. По настоящото дело е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза, както и иск за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е разпределена поравно между страните, като дори не е съобразена уредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а по същество постановеното решението в частта за разноските за платено възнаграждение за вещото лице следва да бъде отменено, като отговорността за разноските бъде възложена изцяло в тежест на ответника.

В заключение въззивният съд намира за необходимо да посочи, е в 2 решение № 318 от 14.05.2025 г. , постановено по делото на РС Казанлък е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като липсва диспозитив по отношение на иска за обявяване нищожността на договора за паричен заем, като в същото време са изложени съображения относно него в мотивната част.

Тази грешка може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1427 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2818/2024 г. на Районен съд Казанлък, в частта с която ищцата Л. Д. Т. е осъдена да заплати в полза ва РС Казанлък сумата от 195 лв. за изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 318 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2818/2024 г. по описа на РС Казанлък, в частта, с която ищцата Л. Д. Т. е осъдена да заплати в полза на РС Казанлък сумата от 195 лв. за платеното възнаграждение на вещото лице, като ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Казанлък още 195 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3