Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 30.12.2024, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 405/2024
Вид
Решение № 92
Подписан
30.12.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Катерина Георгиева Дедова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Котел, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, ***, ЕИК

121265113 срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, кв. „Запад“ № 100, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8908 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по щета № 15000100709/23.05.2019г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 210/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №210 по описа на РС-Котел за 202 4 г. е предявен настоящият иск за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника в размер на 8908 лв. Твърди се, че на 30.10.2015г. в землището на гр. Стара Загора е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № А 8674 КВ, управляван от ответника и л.а. „Опел Астра“ с ДК № СТ 1734 АХ, управляван от Г. Т. Д. Навеждат се твърдения, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата в следствие на което е настъпило ПТП-то и виновно е причинил смъртта на другия водач на МПС.

Посочва се, че във връзка с това е постановена влязла в сила присъда, с която ответникът е бил осъден на лишаване от свобода. Твърди се, че ЗД Евроинс АД е сключило със собственика на л.а. „БМВ 320 И“ с ДК № А 8674 КВ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с 1 притежаването и използването на

МПС

– полица

№

07115002616025/22.10.2015г. Посочва се, че съгласно Кодекса за застраховането, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Г.

И. Б. за причинените от него вреди на трети лица. Твърди се, че наследницата на починалото лице – неговата внучка, отправя искане за изплащане на обезщетение. В резултат на спечелено от нея гражданско дело ищцовото дружество и изплаща сумата, предмет на настоящия иск в размер на 8908 лв., представляваща застрахователно обезщетение и разноски по щета № 15000100709/23.05.2019г.

На тази основа се прави искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8908 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета № 15000100709/23.05.2019г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 210/2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В съдебните заседания не се явява представител. Процесуалният представител на ищеца изпраща писмени становища, в които посочва, че поддържа предявения иск и моли за присъждане на сторените от дружеството разноски, като посочва списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок ответната страна не е депозирала отговор.

В съдебното заседание, проведено на 17.10.2024г. ответникът се явява лично, но заявява пред съда, че е неграмотен и няма никакъв доход. Твърди, че иска да бъде защитавам от адвокат, тъй като нищо не разбира от документите, приложени по делото. Посочва, че не може да попълва никакви документи.

Съдът му предоставя правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по настоящото производство, като на следващото съдебно заседание, проведено на 29.11.2024г., на което ответникът не се явява, му назначава като защитник, на основание Закона за правната помощ, адв. М. Г. от АК Сливен (съдът е изискал служебно от НАП информация относно доходите на ответника и е направил справка за регистрирани трудови договори на последния, от които се установява, че лицето няма деклаарирани доходи от началото на 2024г., както и че няма сключен трудов договор). Адв. Г. заявява пред съда, че се е запознала с делото и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, като моли съда да не назначава експертизи, тъй като същите биха натоварили с излишни разноски ответника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените писмени доказателствени средства се установява, че:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е посочено, че за 2 двата леки автомобила, участници в ПТП-то на 30.10.2015г. на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора е имало сключени валидни застраховки „ГО“. Посочено е, че за управлявания от ответника автомобил застраховката „ГО“ е сключена с ищцовото дружество и същата е била валидна за периода от 22.10.2015г. до 21.10.2016г.

От представените от ищцовото дружество документи, които не са оспорени от ответника, се установява, че на 30.10.2015г. около 15 и 40 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата. В следствие на това по непредпазливост причинил смъртта на водача на другото моторно превозно средство, а именно на лицето Г. Т. Д. от гр. Гурково, водач на МПС „Опел Астра“ с рег.

№ СТ1734АХ. Постановена е била присъда № 4 от 30.01.2018г. по НОХД № 286 по описа на Окръжен съд Стара Загора, която е била изменена с Решение № 286 от 03.12.2018г. на Пловдивски апелативен съд, съгласно която ответникът по настоящото производство Г. И. Б. е бил признат за виновен, че на 30.10.2015г. около 15 и 47 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр.

Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като след като видял МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СТ1734АХ, който представлява опасност не намалил скоростта и не спрял и чл. 150 от ЗДвП – „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, …“ – управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т.

Д. от гр. Гурково. Г. Б. бил осъден на четири години лишаване от свобода.

По делото е представена преписка по щета № ********** от 23.05.2019г., от която е видно, че е отправено искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от Н. Т. Д. – внучка на починалия Г. Т. Д.

По делото е представено и Решение № 128 от 25.01.2020г. РС Стара Загора, постановено по гр.д.№ 1978 по описа за 2019г., от което е видно, че ищцовото дружество е било осъдено да заплати в качеството й на внучка на починалия Г. Т. Д. - Н. Т. Д., чрез нейния баща и законен представител Т. Г. Д. сумата от 3

6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Нанси неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на ПТП-то, настъпило на 30.10.2015г., в което е починал дядо й, което е било реализирано по вина на ответника по настоящото производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 498 лв. разноски.

Представено е и банково нареждане за процесната сума от 8908 лв., която е наредена от ищцовото дружество към адв. Златанова, като основание е посочено “гр.д. 1978 19г. Нанси Желязкова“ от 14.05.2020г.

Ищцовото дружество е представило препис-извлечение от акт за смърт на Г. Т. Д., изд. на основание акт за смърт № 1857 от 01.11.2015г. от общ. Стара Загора, както и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки за лицето Г. Т. Д., от което се установява родствената връзка между починалия Г. Д. и Н. Т.

Д.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. № 210 по описа на Районен съд Котел за 2024 г.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 144 на 11.03.2024 г. за претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на съда.

Съдът погрешно е приел, че е сезиран с иск с правно основание по 422, ал. 1 от ГПК, във чл. 500, ал. 2 от КЗ, като вместо това е следвало да квалифицира същия като иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./. С оглед обстоятелството, че не се променя фактическата обстановка, както и определената и разпределена доказателствена тежест и като съобрази твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, съдът намира, че следва с решението да измени правната квалификация в такава по чл. 422, ал.

1 от ГПК, във вр. с чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, като посочи, че чл. 274, ал. 2 от КЗ отм. е аналогичен на разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от сега действащия КЗ, поради което не е необходимо да изготвя нов доклад, който да връчва на страните. Съдът за пълнота намира за необходимо да посочи още, че при сравнителния анализ на разпоредбите на чл.500, ал.2 от КЗ и чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ (съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от Кодекса за застраховането: „Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. “ . Разпоредбата на чл. 274 ,ал.2 от КЗ /отм./, която гласи:

„Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.“) е видно, че законодателят е използвал различни формулировки в двете разпоредби, но същите се препокриват по смисъл.

4

Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. № А 8674 КВ; извършено плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на увредения; деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; вид и размер на претърпените вреди.

Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че е изплатил на ищцовото дружество пълния размер на застрахователното обезщетение.

Ответникът не представи доказателства, от които да се установи плащането на претендираните от ищцовото дружество суми. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл.

154, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда № 4 от 30.01.2018г. по НОХД № 286 по описа на Окръжен съд Стара Загора, която е била изменена с Решение № 286 от 03.12.2018г. на Пловдивски апелативен съд, е задължително за настоящия граждански съд по отношение на следните обстоятелства: на 30.10.2015г. около 15 и 47 часа на път I-5, км. 231 + 800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ – като след като видял МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СТ1734АХ, който представлява опасност не намалил скоростта и не спрял и чл. 150 от ЗДвП – „ Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, …“ – управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 320 И“ с рег.№ А8674КВ, без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Т.